След като миналата година разкри как изведнъж и си спечели

След като предходната година разкри по какъв начин внезапно и си завоюва самопризнание за „ Най-добра книга “ в премиите на TikTok за различен собствен разказ – None of This is True, Лиза Джуъл се завръща на българския пазар с още един главозамайващ трилър.

Верига от неподозирани събития се задейства като злокобен механизъм в романа, който през 2021 година се снабди с номинация на читателите в Goodreads за обичан трилър.

Талула и Зак са млади родители на малко момченце. След една луда вечер, щедро напоена с алкохол и опиати, в богато старинно имение в гората двамата като че ли се изпаряват.

Година по-късно в същия град се настанява Софи, писателка на детективски романи, която несъзнателно се оказва забъркана в тази ситуация. В двора на локалното частно учебно заведение тя ненадейно попада на улика – от ограда, близо до мястото, където младата двойка е била забелязана за последно, виси картонена табела с надпис „ Копай тук “.

Какво общо има това с изгубването на младежите и за какво Софи като че ли го е виждала и преди? Възможно ли е Талула към момента да е жива? Какво в действителност се случи в „ Нощта, в която тя изчезна “?

В стила на Фрида Макфадън и Алекс Дал, Лиза Джуъл майсторски увлича читателя още от първите страници на книгата, в която след всяка глава изплуват нови и нови въпроси и не го напущат до самия му вцепеняващ кръвта край.

Мрачен, динамичен и преобръщащ упованията, „ Нощта, в която тя изчезна “ е разтърсващо увещание за тежестта на надълбоко заровените секрети и лъжливите лица на злото.

* * *

Из „ Нощта, в която тя изчезна “ от Лиза Джуъл
Снимка " Сиела "

1
Юни 2017

Бебето проплаква. Ким застива на стола си със спотаен мирис. Отне ѝ цяла вечер, с цел да го приспи. Петък е, в разгара на лятото. Обикновено по това време е на открито с приятелки. Единайсет часът е – още щеше да е в бара и да поръчва последните питиета за вечерта. Но в този момент е по долнище на спортен екип и тениска, с вързана на кок коса, без контактни лещи, с очила на тяхно място и с чаша хладко вино на масичката за кафе, което си наля по-рано, само че нямаше опция да изпие.

Ким понижава звука на тв приемника от отдалеченото и още веднъж се ослушва.

Първите първи проблясъци на рев наподобяват на злокобно чуруликане.

Тя не е от хората, които са луди по бебетата. Обичаше своите, въпреки че през първите няколко години бяха същинско тестване за нервите ѝ. След първата нощ, в която децата ѝ спаха непробудно, стартира да цени – доста освен това – здравия сън. Дъщеря ѝ и синът ѝ се родиха рано и имаше задоволително време и място в сърцето си за още един-два дребосъка, само че се плашеше от мисълта да се завърне още веднъж към безсънните нощи. Години наред поддържа здравия си сън благодарение на маски, тапи за уши, спрей за възглавници и огромни кутийки мелатонин, които една другарка ѝ носи от Америка.

По волност на ориста обаче, доскоро повече от дванайсет месеца, щерка ѝ Талула, тийнейджърка, роди. Сега Ким е баба на трийсет и девет години и още веднъж има ревящо бебе в дома си, а това ѝ се коства доста, прекомерно скоро даже, откакто нейните деца стопираха да плачат.

През по-голямата част от времето, макар че се роди най-малко с 10 години по-рано, в сравнение с ѝ се искаше, внукът ѝ е същинска благословия. Той се споделя Ноа и има нейната черна коса, която двете ѝ деца също наследиха (Ким харесва единствено бебета с черна коса, русите я побъркват). Очите му са комбинация от кафяво и кехлибарено, според от светлината, а крачетата и ръчичките му са сочни и пухкави. Ноа непрекъснато се усмихва и се смее и като цяло, умее да се забавлява самичък, от време на време за повече от половин час. Ким се грижи за него, когато Талула има лекции в колежа, и постоянно се паникьосва, когато по няколко минути не издава никакви звуци. В тези мигове хуква към столчето му за хранене, люлката или дивана, с цел да ревизира дали още е жив, и го намира потопен в размисъл, до момента в който разпростира страниците на някоя от платнените си книжки.

Ноа е умерено бебе, само че не обича да спи и това е много стресиращо за Ким.

В момента Талула, Ноа и Зак, бащата на бебето, живеят тук с нея. Ноа спи сред тях на двойното легло на Талула. Ким си поставя слушалките и пуска бял звук на телефона си, с цел да се избави от среднощните какофонии, провокирани от безсънието на бебето.

Тази вечер Зак изведе Талула на по този начин наречената от тях среща, което звучи много старческо за двама деветнайсетгодишни младежи. Отидоха в същото заведение, което посещава и Ким. Тя даде на Зак двайсет лири и им сподели да се забавляват. За първи път излизат като двойка, откогато Ноа се роди. Бяха се разделили по време на бременността на Талула и се събраха още веднъж преди шест месеца, когато младежът даде обещание да бъде най-хубавият татко на света. Засега съблюдава обещанието си.

Ноа към този момент плаче съществено и това кара Ким да въздъхне и да стане от стола си.

В този миг получава известие на телефона си. Прочита го.

Мамо, срещнахме другари от колежа и те ни поканиха на посетители. Смятаме да отидем за един-два часа. Може ли?:)

Ким се заема да написа отговор и през това време получава второ известие.

Как е Ноа?

Добре е. Всичко е наред. Забавлявайте се. Останете колкото желаете. Обичам ви.

Ким се качва със свито сърце при Ноа с мисълта, че би трябвало да го люлее още един час, да го успокоява, да му пее и да му шепне в мрака, до момента в който луната грее на лятното небе, което към момента носи следи от дневна светлина, и къщата скърца самотно, до момента в който другите хора се забавляват по заведенията. Лунната светлина осветява част от бузата на бебето, чийто взор засиява, когато я вижда. То затаява мирис от облекчение, че баба му е пристигнала при него, и протяга ръце към нея.

Ким го взема и го поставя на гърдите си.

– Защо е тази олелия, момко, за какво?

Сърцето ѝ внезапно се разтуптява от наслада при мисълта, че това дете е част от нея и я обича, че не търси майка си, а се задоволява с нейното наличие, с нейната разтуха в мрака на нощта.

Ким води Ноа в дневната и го поставя в скута си. Дава му отдалеченото, с цел да си играе с него. Той обожава да натиска копчетата, само че в този момент не го прави, тъй като е прекомерно изтощен и му се спи. След малко се отпуска в нея. Тя е наясно, че би трябвало да го върне в леглото му поради верния режим на сън и положителните привички, само че защото е изморена и клепачите ѝ натежават, просто придърпва одеялото, намества възглавницата под себе си и двамата се унасят умерено на дивана.

* * *

Ким се разсънва няколко часа по-късно. Кратката лятна нощ е съвсем към края си и през прозореца се появяват първите първи проблясъци на утринна светлина. Тя изпъва врат и мускулите ѝ напряко пищят от болежка. Ноа продължава да спи умерено. Премества го нежно, с цел да доближи телефона си. Четири и двайсет сутринта е.

За момент се разгневява. Да, сподели на Талула да останат на открито колкото си желаят, само че това е безумство. Звъни на щерка си. Обаждането ѝ незабавно е препратено на гласовата ѝ поща. Звъни на Зак. Отново гласова поща.

Може би, мисли си Ким, двамата са се прибрали през нощта, видели са Ноа да спи при нея и са си помислили, че ще е отлично да употребяват леглото единствено за себе си. Представя си ги по какъв начин са надникнали през вратата на дневната, по какъв начин са си събули безшумно обувките, по какъв начин са се качили на пръсти по стълбите и са скочили в леглото в кълбо от ръце, крайници и разгулен целувки.

Бавно и деликатно гушва бебето и става от дивана. Качва се по стълбите и потегля към стаята на Талула. Вратата е необятно отворена тъкмо както я остави в единайсет часа преди среднощ, когато пристигна да вземе Ноа. Слага го в креватчето му и като по знамение той не се размърдва. Сяда на ръба на леглото на щерка си и още веднъж ѝ звъни.

Обаждането ѝ отново е трансферирано на гласовата поща. Позвънява на Зак. Гласова поща. Продължава с опитите още час. Слънцето изгрява; към този момент е заран, само че е прекомерно рано, с цел да се обади на някой различен. Прави си кафе, реже си филия от селския самун, от който постоянно купува за Талула през уикендите, изяжда я, намазана с масло и мед от пчеларя на нейната улица, който го продава на предната си врата, и чака ли чака, денят да стартира.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.