Този бърз радиоимпулс се повтаря по определен модел и все още не знаем защо
След като направиха нови радио наблюдения, астрономи отхвърлиха водещото пояснение за цикличната природа на един изключително любопитен повтарящ се галактически сигнал.
Въпросният сигнал, наименуван FRB 20180916B, се повтаря с честота от 16,35 дни. Според съществуващите модели това може да е разследване от взаимоотношенията сред орбитиращи наоколо една до друга звезди. Новите наблюдения обаче, в това число върху бързи радиоимпулси в най-ниската периодичност досега, демонстрират, че няма логичност да става дума за двоична система.
„ Очаквахме мощните звездни ветрове от спътника на бързия радиоимпулс да оставят по-голямата част от синята радио светлина с къса дължина на вълната да се измъква от системата. Същевременно пък по-червената радио светлина с дълга дължина на вълната би следвало да се блокира по-често – споделя астрофизикът Инес Пастор-Марацуела от Университета наАмстердам и ASTRON в Нидерландия. – Съществуващите модели на двоични ветрове предричаха, че импулсите би трябвало да сияят само в синьо (или най-малко да го вършат за по-дълго време). Ние обаче наблюдавахме два дни с по-сини радиоимпулси, последвани от три дни с по-червени радиоимпулси. Сега отхвърляме първичните модели – би трябвало да се случва нещо друго. “
Бързите радио импулси съставляват едно от най-големите астрономически открития за последното десетилетие. Това са къси (траят милисекунди), само че мощни импулси сила, идващи от отдалечени елементи на Космоса. За краткотрайното си битие отделят сила, колкото 500 млн. слънца. Повечето бързи радиоимпулси са засечени единствено един път – това ги прави непредсказуеми и сложни за проучване.
Няколко обаче се повтарят, въпреки и множеството да го вършат безредно. FRB 20180916B е едно от двете изключения от това предписание – при тези радиоимпулси има цикличност, което ги прави изключително подобаващи за проучването на тези мистериозни феномени.
Миналата година научихме повече и за първопричините за бързите радиоимпулси – тогава засякохме първия сходен сигнал, приближаващ от самия Млечен път. Той е бил изхвърлен от магнетар – тип неутронна звезда с извънредно мощно магнитно поле.
Това обаче не значи, че мистерията е разплетена изцяло. Все още не знаем да вземем за пример за какво някои бързи радиоимпулси се повтарят, а други – не, както и за какво периодичността на повтарянето се среща рядко.
Когато астрономите засякоха FRB 20180916B за първи път и откриха, че се повтаря, те допуснаха, че радиоимпулсът се излъчва от неутронна звезда в двоична система с 16,35-дневна орбита. Ако казусът бе подобен, то по-дългите радио дължини на вълната с по-ниски честоти би следвало да се трансформират от заредените частици напразно, обкръжаващи двойката.
Пастор-Марацуела и нейните сътрудници употребяват два телескопа, с цел да извършат едновременни наблюдения на FRB 20180916B – LOFAR и радио телескопа Westerbork Synthesis (и двата са в Нидерландия). След като проучват данните, откриват по-червени дължини на вълната в резултатите, получени от LOFAR, което значи, че най-вероятно няма двоични ветрове, които да ги блокират.
Не е допустимо да има и други нискочестотни абсорбиращи или разпръскващи механизми, в това число плътни електронни облаци.
„ Фактът, че някои бързи радиоимпулси съществуват в чисти среди, релативно незасенчени от каквато и да било плътна електронна мъгла в своята вселена, е извънредно трогателен – споделя астрономът Лиам Контър от Университета в Амстердам и ASTRON. – Подобни оголени бързи радиосигнали ще ни разрешат да тръгнем по следите на неуловимата барионна материя, която значително остава незнайна във Вселената. "
Ако астрономите отхвърлят двоичното пояснение, то какво тогава може да провокира тази честота? Съжаляваме, само че не става дума и за извънземни.
Според пояснение, препоръчано през 2020 година, първоизточникът може да е въртящ се магнетар или пулсар. Подобни обекти имат неуверена ротация, която води до честота, само че доколкото ни е известно никой не се върти толкоз постепенно. Ето за какво се смяташе, че тази доктрина не е толкоз добра, колкото бинарните ветрове. Сега обаче тя още веднъж е съответстваща.
„ Един изолиран и постепенно въртящ се магнетар изяснява най-добре държанието, което наблюдавахме “, споделя Пастор-Марацуела.
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: Science Alert
