След като човек може да обиколи света със самолет за

След като човек може да обиколи света със аероплан за едно денонощие, да се доверява на машини, които да го направляват и даже заместват в пилотската кабина, то умерено можем да споделим, че авиацията като че ли е приключила своя постепенен цикъл и към този момент превозът към родната планета е обуздан, а в този момент следва борбата за звездите. От братята Райт до инженерите в Конкорд ще открием доста сериозен брой нововъведения, само че всички те могат да бъдат вероятни единствено и само с помощта на един австралиец.

Той е водач от времето на Първата Световна война и неговото име е Сидни Котън. Това е индивидът, който създава първия пилотски костюм през 1917 година Нарича го Сидкот и малко след представянето му ще бъде един от най-предпочитаните за Британската войска. Твърди се, че Манфред декор Ричтофен – прочут като Червения барон – е носил тъкмо подобен, когато е свален. Как се е сдобил с него? Твърди се, че е съумял да го смъкна от натрупа на мъртъв английски водач.

Австралийският летателен екип може да се счита за доста стар, по отношение на днешните бойни облекла на летеца. В предишното се оказва повече от нужен, откакто множеството летци поставят каквото намерят, с цел да задържат колкото се може повече топлота. Котън основава нещо като топъл гащеризон с дълги ръкави, затрупан с овча кожа от вътрешната страна и коприна, която въпреки всичко улесни носенето. Има задоволително джобове, с цел да се прибере карта и други документи, а в следствие ще добави и спомагателни отделения с ципове. По това време излиза наяве, че в случай че един човек желае да покаже на бойните си приятели, че е водач, той би трябвало да носи тъкмо това.

Въпреки наличните нововъведения и спасяването на огромен брой хора, изключително тези, които се оплакват от премръзване, той не е доста обичан от Френската войска. Те са се опитвали да го прогонят по всевъзможен метод, въпреки и тъкмо той да дава началото на фотографското разузнаване. Причината е, че австралиецът в никакъв случай не е уважавал ранговете и е предпочитал да споделя тъкмо това, което мисли, а то по никакъв метод не се харесвало на командването.

През 20-те и 30-те години на предишния век, Котън  стартира да се занимава с акции и недвижими парцели. Влиза в новините като един от участниците в избавителната задача в Гренландия и снима миграцията на тюлените от въздуха. Започва да прави и карти от въздуха покрай Нюфаундленд и когато схваща за опцията да снима цветните филми, незабавно се свързва с една английска компания за продуциране. Котън снима пъстър филм и лети независимо из цяла Европа, с цел да го показва на публиката и да го продава.

През 1938 година английското разузнаване се среща с историята на австралийския предприемач, който всеки ден лети до Германия и добавя фрагментите си за  документални филми. Кралските Военновъздушни сили незабавно желаят да се срещнат с него и в този миг нататък ще го вербуват за най-различни задачи. Официално австралиецът има правото да бъде един от първите, които ще закупят аероплан Lockheed 12A Electra Junior, само че с една дребна детайлност – в него ще има няколко скрити камери, които няма да притеглят внимание по време на полетите. От 1939 година Котън лети на няколко бизнес срещи от Франция до немските позиции, които се разпростират в сериозен мащаб.

Френското разузнаване управлява всеки един полет и най-сетне употребява камерите, с цел да получи оптимално точна и добра визия за дейностите. За страдание французите вършат една огромна неточност, те упорстват да се употребяват техни лични фотоапарати, а технологията им води до доста неприятно качество и цветни петна на хартия. Котън е заставен да закупи по-добри апарати и да ги инсталира на верните места – един стои и гледа отвесно надолу към земята, до момента в който другите са насочени да снимат хоризонта, с цел да има по-лесен ориентир къде тъкмо са направени фотосите. Това обаче не се харесва още веднъж на французите, които не могат да одобряват обстоятелството, че някой различен ще дава хрумвания. Точно затова австралиецът си събира багажа и се отхвърля да работи с тях.

Сид се връща назад в Германия със самолета и продължава да продава своите цветни филми. По време на последните седмици, преди да стартира войната, той съумява да направи няколко хиляди фотоси на цялата идна бойна линия, както и на немската флота. Успява да се измъкне доста бързо, тъй като неговият аероплан е последният, който напуща страната, преди да стартира настъплението в Полша.

Котън ще се счита за един от основоположниците на разузнаването от въздуха. Поставя специфични тръби, които пускат топъл въздух от изпускателната система до обективите на камерите, поддържайки ги в вярната температура, с цел да не замръзват на избрана височина. Поставя и по-големи странични прозорци на кабината, с цел да разреши на всеки да извади апарата умерено и да прави фотоси, без да се постанова да накланя кабината.

По-важното е, че мъжът съумява да напише образователна процедура по отношение на основаването на вярната фотографска методология. След като употребява британски камери и прави няколко пробни опита за правене на снимки, показва, че самолетът би трябвало да се движи по-бавно, а оптималната височина за снимане е 3048 метра. Скоро немците схващат за какво има толкоз цивилни самолети и стартират да ги преследват гневно от своето въздушно пространство, като при започване на войната разузнавачите ще вършат самоубийствени задачи, с цел да стигнат до точката на интерес.

Заради положителните практики и извършените курсове на британски водачи, хората там стартират да го назовават занаятчия на авиацията. Той основава своя лична групировка, залагайки на най-бързите налични самолети. По това време са Supermarine Spitfire, които препускат с изключително висока скорост на съответната височина. Високата скорост утежнява качеството на фотосите и би трябвало нов метод.

Открива Харълд Хеминг, който се занимава с фотокартография на за нефт и минерали. С помощта на неговата технология, изображенията стават доста по-добри и детайлни, позволявайки точна и качествено картографиране на придвижване. През май 1940 година самолетът на Котън съумява да снима повече от 400 немски танка, паркирани под дърветата и покрити с камуфлаж, които са подготвени да пробият незабавно през Арденската гора. Кралските сили пренебрегват неговия сигнал. Германците атакуват и след няколко дни Франция пада. Преминават същите танкове, които в миналото са били посочени от австралиеца.

Сид в никакъв случай не е считан за военен водач и даже получава достъп единствено до цивилното летище. Успява да фотографира над 5000 квадратни километра и по време на тези полети няма нито един свален аероплан. Преди да получат Spitfire, водачите прекарват дни в базата, тъй като немската ескадрила ги превъзхожда.

На финалът англичаните споделят, че неговата дивизия ще остане разполагаем на армията и неговите услуги не са повече нужни. Истината е, че австралиецът основава въздушното разузнаване и съумява да достави задоволително точна информация за съкращаването на войната, само че това просто не се харесва. Още веднъж ще стане ясно, че лютият му темперамент е съумял да сътвори толкоз доста главоболия.