След като 19-годишният Гаврило Принцип дърпа спусъка на своя пистолет,

След като 19-годишният Гаврило Принцип дърпа спусъка на своя револвер, светът се трансформира вечно и скоро протяга ръка към оръжието, като при вторият световен спор ще чуем и апела на Хемингуей – „ Сбогом на оръжията “. Въпросният револвер е направен от дребна оръжейна компания. Неговите функционалности и механизми демонстрират добра работа и надеждност. Извитата стомана, комбинирана с буквите „ FN “ на дръжките, демонстрира, че производителят е осведомен с всички условия при основаването му.

Оръжието е направено по този начин, че умерено да резервира салдото при пукотевица с една ръка, инстинктивно и най-неопитният стрелец може да се оправи с него. Мнозина разказват първите автоматизирани револвери като дребни мотори с вътрешно горене, които правят всяка по-сложна интервенция изцяло независимо, те рядко засичат, в случай че не са създадени от неверния човек, само че нищо повече от това. Зад револверът, който трансформира света стои компанията Fabrique Naationale d`Armes de Guerre и носи сериен номер FN 1910. Създаден е напълно за самозащита и постоянно се дава на служителите на реда на работа. Благодарение на дребните си размери може да се придвижва във всеки джоб на якето, а на къси дистанции е изцяло безмилостен, както се оказва в ръцете на Гаврило. Създателят на това оръжие е американецът Джон Моузес Браунинг.

Благодарение на семплият механизъм и лекотата, с която проектира този модел, по време на случая има продадени още към 1.25 милиона в цяла Европа. Неговото име е синоним за редица други револвери, французите ги назовават le browning. По време на атентата, изобретателят е прочут в цяла Европа, само че никой не го познава в Съединени американски щати. Там има прекалено много други оръжейни компании като Уинчестър, Колт, Ремингтън и Савидж. Те продават карабини, ловни пушки и револвери, някои даже създават автомати. В този интервал занапред ще се наложат три огромни имена в Съединени американски щати – автомобилистът Хенри Форд, физикът Томас Едисън и бъдещият Браунинг – бащата на огнестрелното оръжие. За разлика от своите сътрудници, Джон не търси някакво поле за изява. Дори и при започване на Първата Световна война остава надалеч под радарите и създава най-вече за фронта на Европа.

През 1917 година Съединени американски щати публично афишира, че ще се включи в световния спор и внезапно Джон Моузес е свикан да извърши своя американски дълг или с други думи, да даде най-хубавите вероятни принадлежности на американската войска. Мъжът не парадира с опциите си, можете да разберете, че е богат, единствено в случай че минавате по улицата на красивото и съвременно жилище, в което оръжейният магнат живее със брачната половинка си и 8-те деца. Впрочем никой не е подозирал, че ще стигне до тези висоти,  откакто се оказва, че е роден малко преди Гражданската война в далечния Юта. Съдбата си знае работата и на 10-годишна възраст се среща с всички позитиви и негативи на желязото, което ще изкове неговият живот на един от най-богатите хора в света. Всичко  стартира с една пушка.

Единствената разлика е, че дребният Браунинг не я закупува, проектира я в бараката на татко си, употребявайки дулото на остарял мускет, което е по-високо и от самия него. Необходим му е един ден, а по-късно бързо потегля на лов, с цел да я тества, като води със себе си и 5-годишния си брат. Двамата ще употребяват в бъдеще тези знания и ще се славят като едни от най-хубавите бизнес сътрудници в една безмилостна промишлеността е разпознавала. Момчетата не живеят изключително пищно и тъкмо затова се постанова постоянно да ловуват в полето и да търсят животни, които след доста обработка да се трансфорат във вечеря. В някои положителни моменти съумяват да стрелят по яребици, едно от най-често срещаните животни в този щат.

За страдание яребицата не е глупава и може да се изплаши от най-лекият боязън на листа. Ловците би трябвало да се маскират добре и с безшумни стъпки да се приближи на разстояние, в което ще има сигурен изстрел. По това време бащата на Джон – Джонатан, разполага с дребна железарийка, позиционирана в двора, където децата си играят. В края на XIX век ще открием, че те изначално нямат чак толкоз занимания, затова и по време на работа Джонатан имал един доста ревнив страж. Легендата споделя, че на 6 години дребният Джон  почнал да работи с инструментите на татко си, постоянно от ръцете му не се раждало нищо кой знае какво, но стоманата и човешкият темперамент се каляват най-много с самообладание. Джон Моузес знае, че прави нещо неразрешено от татко си, само че го чака да напусне дома по задания, с цел да не се постанова да дава пояснения. Самата сглобка освен не е надеждна, само че и крие много опасности, въпреки всичко не е ясно какъв брой от цялата структура ще издържи при изстрел, само че Джон Браунинг бил сигурен, че ще се оправи.

Докато момчетата скитат през полетата, най-сетне стигат до плячка, която може да се употребява за вечеря.  При изстрелът, бъдещият оръжеен занаятчия е хвърлен на земята от отката на пушката. С повдигането на пушеците се разкрива и мъртва яребица  – съвършен улов за вечеря. На идната заран, майката избрала да показа историята на брачна половинка си в малко по-добро въодушевление и да опише, че някои от металите са били претопени за оръжие. Джонатан слуша умерено и най-сетне взема решение единствено да види по какъв начин наподобява пушката. При типа ѝ възкликва:

„ Джон Моузес, скоро ще бъдеш на 11 години, не можа ли да направиш по-добра пушка от тази? “

Години по-късно в някоя от многото биографии на Браунинг, тъкмо тези думи ще бъдат повтаряни още веднъж и още веднъж в съзнанието му. Те опрощават основаването на оръже, кражбата на метала и барута, както и шансът едно от двете момчета да пострада, само че желанието за по-красива и естетическа пушка е предиздвикало инженерът да промени вечно концепцията си. С помощта на родителското тяло, първият план на Джон се разглобява и преправя, с цел да бъде надалеч по-добре изглеждащ и функционален. Браунинг старши произлиза от емигрантско семейство, което в миналото се заселва във Вирджиния.

На 19-годишна възраст той е почнал да работи в оръжейния магазин  на производител на пушки и през 1826 година се омъжва за Елизабет Сталкъп. Момичето е на 23 години и само дете на овдовялата си майка. През 1834 година се местят в Илинойс и стартира интервал на оцеляване и размножаване. Религиозните убеждения на фамилията са наситени с протестантски претекстове и трудът е гаранция за стигането до парадайса, прочее религията е второто им оръжие, въпреки и с първото да редуцират човешката популация доста сполучливо и до през днешния ден. Бащата съумява да излее специфичен магазин, в който  да слага цели 5 заряда.

При всяко презареждане същият магазин би трябвало да се реалокира с една позиция напред. За доста ловци това е произведение на изкуството и към 400 такива се създават в идващото десетилетие, до момента в който фамилията пътува на запад. По пътя си за Айова, семейството Браунинг към този момент има към 11 деца, седем каруци и задоволително запаси за въоръжаването на една дребна рота. Към това прибавяме и сумата от 600 $ – всичките завоюва с търговията на пушки. Някъде по пътя Джонатан Браунинг се среща с още една вяра – мормонството. Тя му разрешава да има повече от една брачна половинка и директно след установяването в щата, 47-годишният мъж я открива, като от нея има още 3 деца, измежду които е Джон Моузес Браунинг. За да се приключи бъдещата финансова империя е нужен и още един кадър – Матю. Джон и Матю са деца, които могат да се схващат с взор, единият се трансформира в откривател, а другият във финансов вълшебник. Именно той вписва компанията Браунинг Брос.

Интересен факт е, че таткото няма никакви проблеми в ръководенето на толкоз огромно семейство. Той живее в три разнообразни къщи – в следствие се дами и за 27-годишна емигрантка от Англия – и отглежда всички фамилии без никакви проблеми. Последното, което би трябвало да си мислим  за тях е, че са се справяли пищно, този живот е разполагаем единствено и само за Джон и Матю. Въпреки това не би трябвало да забравяме, че бащата постоянно показва иноваторски дух и след време влага в нови бизнеси като тухларна, кожухарска активност и още доста други. Познанията му в различните занаяти разрешават да отвори магазин, в който да се продават артикули от първа нужда, от ресурсите за построяването на къща, до инструментите за отбрана. Проблемът е, че в един миг всички банкрутират, а това е добър урок за синовете, които имат доста по-специални проекти.

Изолираният град, в който фамилията живее, скоро е доближат от железницата и новите хоризонти се разпростират пред всички. Китайски и ирландски имигранти са съумели да построят всичко това на ръка, свързвайки Сан Франциско с Омаха, като техният град Огдън се е трансформирал в хъб на тази железна артерия. По това време, когато хората стартират да идват в града, освен това от най-различни точки, търговията се разраства. Джон има обучение на 8-класник, въпреки и да е на 15-годишна възраст. Учебното заведение не може да даде доста познания, Браунинг старши е посъветвал всички свои наследници да помнят всичко значимо, което им се даде на улицата и те го вършат.

През 1869 година Джонатан Браунинг разполага с много познания в обработката на метали. Можел да реже, да разтапя и да обработва желязо по най-различни способи. Един ден през дома им минават двама подпийнали търговци и носят една много потърпевша пушка. Джонатан изяснява, че ремонтът ще бъде много безценен и вместо това им предлага една от своите, като в подмяна получава 10 златни $. На потегляне господата оставят разваленото оръжие в ръцете на дребния Джон, който е повече от благополучен. Този артефакт слага началото на една оръжейна промишленост. Джон желае да я ремонтира, само че за разлика от татко си, няма  визия от кое място да стартира.

Отказва се бързо, само че след един ден още веднъж се връща в бараката, с цел да я разглоби и да стартира една железна дисекция на функционалност. Разглежда част по част, пробва се да свърже комплексния машинален пъзел по този начин, че оръжието да проработи. Необходими са му още два месеца, тъй като има и други домашни отговорности, само че всяко свободно време се прекарва там. Няма помощ,  а и той самият не желае такава. Още по-важното е, че се пробва да научи един доста комплициран език на механиката, освен това без никакъв учебник. Макар и да съумява да приключи целият развой сполучливо, синът усеща, че животът в ремонт на остарели пушки не е чак толкоз трогателен, въпреки всичко има и живот по улиците на града и той подмамва буйната кръв. Често младежът се пробва да избяга от концепцията за планиране на пушки, само че в следствие още веднъж е притеглен. Джон Моузес можел да прекара няколко дни в блуждаене и развлечение, само че по-късно се прибирал назад в бараката, имал опция да отиде и да работи в железниците, само че по този начин и не смеел да попита някого за работа.

Можем да го назоваваме мързел, прочее той самият го прави, само че оръжието е единственото, което му доставя наслаждение. Създателят на всеобщото огнестрелно оръжие умира през 1926 година и по това време е създател на карабини, ловни пушки, револвери, автоматизирано оръжие, картечници и още доста други принадлежности за война, които да употребява. Негов е револверът, който стартира Първата Световна война и още две негови оръжия печелят вниманието на бойците през Втората Световна война – 45-калибровият 1911 и автоматизираната пушка Браунинг, а що се отнася до 30-милиметровата лека картечница, носена от милиони бойци, тя е толкоз скъпа, че я кръщават с женски имена. Името му се носи на всеки огромен военен фронт, където американци влизат в сражения и доста от успехите са записани точно на негово име. Цялата тази история стартира с едно малко оскъдно момче, което желало да направи своя лична пушка.