Ковид си отива. Ще си отиде ли с него и антиваксърството?
След изключителния спад във имунизациите против едни от най-опасните заразни заболявания през първите шест месеца на 2021 година, Националният център за публично здраве и разбори регистрира повишение на имунизираните деца края на година.
Въпреки това процентът на ваксинираните деца остава доста по-нисък в съпоставяне, с която и да е от последните 10 години и надалеч от световните цели за премахване на тези инфекциозни болести.
Какво демонстрират данните?
До 2019 година имунизацията против болести като морбили, коклюш, полиомиелит се поддържат в общи линии на положително равнище. След 2020 година стартира спад на броя на ваксинирани деца, като в другите възрасти този спад е с към 20%. През първата половина на 2021 година са сложени ваксини на по-малко от 70 от подлежащите на имунизация деца. Това е сериозна опасност за епидемиологичен гърмеж от доста тежко протичащи заразни заболявания. Тези заболявания се предават по въздушно -какпков път. Въведените, поради COVID-19 противоепидемични ограничения, като отдалеченост и носене на маски, са препятствали разпространяването както на ковид а, по този начин и на микроорганизмите, причинители на морбили, коклющ и други
Последната вълна на разпространяване на ковид а отминава, а инфекцията с разновидността Омикрон протича доста по-леко. Закономерно се стига до постепенна анулация на множеството, въведени противоепидемични ограничения. Това може да е безвредно от позиция на Омикрон, само че ще увеличи риска от пораждане на епидемиологични гърмежи от някои от изброените болести, заради ниското равнище на имунизация на популацията. Процентът покритие на популацията през последната година е под 90, а въпросните болести са в пъти по-вирулентни от COVID-19.
Световната здравна организация пресмята, че всеки човек с COVID-19 може да го популяризира на към трима други, само че някой с магарешка кашлица (коклюш) може да болести повече от 5 други, а някой с морбили може да болести 12 до 18 други хора.
Морбили или дребна шарка е въздушно-капково заболяване, което се популяризира елементарно от един човек на различен, посредством дишане, кашлица, кихане. Може да се популяризира и посредством пряк контакт с устните или назалните тайни. Изключително заразно е, счита се, че девет от 10 души, които не са ваксинирани и споделят витално пространство със инфектиран човек, ще бъдат инфектирани. Хората, които са изложени на висок риск от затруднения, са бебета и деца на възраст под 5 години. Изчислено е, че преди въвеждането на имунизацията сред 7 и 8 милиона деца са умирали годишно от вируса на Морбили. И до ден сегашен няма характерно лекуване, а единствения метод за предотвратяване е имунизацията. Целта в световен аспект е с имунизацията да се обгръща 99% от популацията. През последните 10 години България има релативно положително равнище на имунизационно покритие, въпреки и не напълно задоволително, то варира сред 91-95%. През първите 6 месеца на 2019г. имунизационното покритие при 13-месечните деца е с обсег 95,1%, само че през същия интервал на 2021 година процентът покритие е едвам 68,8%. Макар и с през вторите 6 месеца на миналата година обстановката да се усъвършенства, тя въпреки всичко остава относително рискова за епидемиологичен гърмеж от морбили, още повече поради, че подобен спад се следи в международен мащаб.
Следващата таблица демонстрира % на имунизирани деца, по отношение на всички деца на 13 месечна възраст, подлежащи на имунизация:
Морбили
2019
2020
2021 до м. юли
2021 общо
% на имунизирани
95.1
88.3
68.8
88.7
Подобна е картината и при имунизацията за полиомиелит.
От 92.8% през 2019 г, на 69% през първото половина на 2021 година спада покритието на имунизация против това съвсем изкоренено заболяване. В края на 2021 година нещата стартират да се възстановяват и въпреки всичко процентът остава по 90. Полиомиелит именуван също детски паралич, е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, излъчено по фекално-орален път. Източници на болестта са заболели хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни промени на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Засягат се най-вече деца на възраст 1 до 5 години. До 1954 година, когато стартира имунизацията против това заболяване, полиомиелитът е бил необятно публикуван и се е проявявал се с огромни епидемии. След въвеждането на живата полиомиелитна ваксина заболеваемостта е намалена внезапно. Следващата таблица демонстрира % на ваксинирани деца, по отношение на всички деца, подлежащи на имунизации.
Полиомиелит
2019
2020
2021 до юли
2021 общо
% ваксинирани
92.8
91.2
69
89.5
Под 90%, е спаднало покритието и на наложителната имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш, както и против Хепатит Б, въпреки и тук да се следи повишаване по отношение на първото полугодие.
Коклюш известно още като Магарешка кашлица и 100-дневна кашлица е остро инфекциозно заболяване, което при цялостното си разрастване води толкоз тежки пристъпи, че пациентите посиняват, припадат, чупят ребра заради невъзможността да дишат. При по-малките деца е кашлицата да не е толкоз мощно изявена, само че за сметка на това са вероятни интервали при които дишането стопира. Кашлицата продължава няколко месеца. Следващата таблица демонстрира % на ваксинирани с ваксина за Дифтерия-Тетанус-Коклюш деца, по отношение на всички деца, подлежащи на имунизация:
Диф-Тет-Кок
2019
2020
2021 до юли
2021 общо
% на ваксинирани
92.8
91.2
69
89.5
Хепатит В е евентуално животозастрашаваща чернодробна зараза, породена от вируса на хепатит В (HBV). Може да аргументи хронична зараза и да изложи хората на висок риск от гибел от цироза и рак на черния дроб. Често болестта протича прикрито, без пациентите да подозират за него и се демонстрира едвам при развиване на тежки затруднения, По данни на Уницеф едвам 10,5% от всички хора, за които се счита, че живеят с хепатит В знаят за своята зараза. Следващата таблица демонстрира % на ваксинирани новородени, получили трети банкет деца, по отношение на всички деца, подлежащи на имунизация:
Хепатит Б
2019
2020
2021 до юли
2021 общо
% ваксинирани
93.3
91.5
69.1
89.4
Видно от всички данни, понижаването на имунизацията стартира още през 2020 година, когато се регистрира спад на рутинните имунизации с 20%, през 2021, този спад приближава 40%, а през 2021 година още веднъж се връща към 20%.
От друга позиция не може да не ви направи усещане, че въпреки всичко 90% от българите слагат наложителните ваксини на децата си, само че едвам 30% са имунизирани против COVID-19.
Очевидно българите не са съперници на имунизирането по принцип, а единствено на това против Ковид-19. Това значи, че аргументите не са съмнение в медицината и науката. Те би трябвало да се търсят в полето на политиката, евентуално освен вътрешната. Дали е инцидентно, че множеството антиваксъри се оказаха на страната на Путин при експанзията му против Украйна? Не можем да сме сигурни, че е по този начин, нито, че не е. Кампанията против слагането на имунизациите обаче е явно подобаваща тематика за хибридни офанзиви.
Резултатът е налице. Платихме допустимо най-високата цена, загубихме съвсем цяло потомство възрастни хора.
Връзката на пандемията от Covid-19 и пониженият брой на ваксинирани деца за други инфекциозни заболявания е явна. Тенденцията е световна. Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати от месеци предизвестява, че в случай че до момента ограниченията поради пандемията, лимитираха и разпространяването на останалите инфекциозни болести, то тяхното бъдещо унищожаване ще отвори вратата на едни от най-опасните инфекциозни болести и това е мощно притеснително.
Днес, когато Ковид си отива, отпада и най-важната причина за намаляването на броя на ваксинираните деца – страхът от заразяване с ковид.
Време е за деяние – от страна на здравните управляващи, на родителите, на медиците. Можем единствено да се надяваме, че антиваксърството не е пуснало по-дълбоки корени, тъй като в случай че хората спрат да се ваксинират и против другите заболявания, бедствието ще е несравнимо по-голямо, а този път цената ще я платят децата.
Въпреки това процентът на ваксинираните деца остава доста по-нисък в съпоставяне, с която и да е от последните 10 години и надалеч от световните цели за премахване на тези инфекциозни болести.
Какво демонстрират данните?
До 2019 година имунизацията против болести като морбили, коклюш, полиомиелит се поддържат в общи линии на положително равнище. След 2020 година стартира спад на броя на ваксинирани деца, като в другите възрасти този спад е с към 20%. През първата половина на 2021 година са сложени ваксини на по-малко от 70 от подлежащите на имунизация деца. Това е сериозна опасност за епидемиологичен гърмеж от доста тежко протичащи заразни заболявания. Тези заболявания се предават по въздушно -какпков път. Въведените, поради COVID-19 противоепидемични ограничения, като отдалеченост и носене на маски, са препятствали разпространяването както на ковид а, по този начин и на микроорганизмите, причинители на морбили, коклющ и други
Последната вълна на разпространяване на ковид а отминава, а инфекцията с разновидността Омикрон протича доста по-леко. Закономерно се стига до постепенна анулация на множеството, въведени противоепидемични ограничения. Това може да е безвредно от позиция на Омикрон, само че ще увеличи риска от пораждане на епидемиологични гърмежи от някои от изброените болести, заради ниското равнище на имунизация на популацията. Процентът покритие на популацията през последната година е под 90, а въпросните болести са в пъти по-вирулентни от COVID-19.
Световната здравна организация пресмята, че всеки човек с COVID-19 може да го популяризира на към трима други, само че някой с магарешка кашлица (коклюш) може да болести повече от 5 други, а някой с морбили може да болести 12 до 18 други хора.
Морбили или дребна шарка е въздушно-капково заболяване, което се популяризира елементарно от един човек на различен, посредством дишане, кашлица, кихане. Може да се популяризира и посредством пряк контакт с устните или назалните тайни. Изключително заразно е, счита се, че девет от 10 души, които не са ваксинирани и споделят витално пространство със инфектиран човек, ще бъдат инфектирани. Хората, които са изложени на висок риск от затруднения, са бебета и деца на възраст под 5 години. Изчислено е, че преди въвеждането на имунизацията сред 7 и 8 милиона деца са умирали годишно от вируса на Морбили. И до ден сегашен няма характерно лекуване, а единствения метод за предотвратяване е имунизацията. Целта в световен аспект е с имунизацията да се обгръща 99% от популацията. През последните 10 години България има релативно положително равнище на имунизационно покритие, въпреки и не напълно задоволително, то варира сред 91-95%. През първите 6 месеца на 2019г. имунизационното покритие при 13-месечните деца е с обсег 95,1%, само че през същия интервал на 2021 година процентът покритие е едвам 68,8%. Макар и с през вторите 6 месеца на миналата година обстановката да се усъвършенства, тя въпреки всичко остава относително рискова за епидемиологичен гърмеж от морбили, още повече поради, че подобен спад се следи в международен мащаб.
Следващата таблица демонстрира % на имунизирани деца, по отношение на всички деца на 13 месечна възраст, подлежащи на имунизация:
Морбили
2019
2020
2021 до м. юли
2021 общо
% на имунизирани
95.1
88.3
68.8
88.7
Подобна е картината и при имунизацията за полиомиелит.
От 92.8% през 2019 г, на 69% през първото половина на 2021 година спада покритието на имунизация против това съвсем изкоренено заболяване. В края на 2021 година нещата стартират да се възстановяват и въпреки всичко процентът остава по 90. Полиомиелит именуван също детски паралич, е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, излъчено по фекално-орален път. Източници на болестта са заболели хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни промени на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Засягат се най-вече деца на възраст 1 до 5 години. До 1954 година, когато стартира имунизацията против това заболяване, полиомиелитът е бил необятно публикуван и се е проявявал се с огромни епидемии. След въвеждането на живата полиомиелитна ваксина заболеваемостта е намалена внезапно. Следващата таблица демонстрира % на ваксинирани деца, по отношение на всички деца, подлежащи на имунизации.
Полиомиелит
2019
2020
2021 до юли
2021 общо
% ваксинирани
92.8
91.2
69
89.5
Под 90%, е спаднало покритието и на наложителната имунизация против дифтерия, тетанус и коклюш, както и против Хепатит Б, въпреки и тук да се следи повишаване по отношение на първото полугодие.
Коклюш известно още като Магарешка кашлица и 100-дневна кашлица е остро инфекциозно заболяване, което при цялостното си разрастване води толкоз тежки пристъпи, че пациентите посиняват, припадат, чупят ребра заради невъзможността да дишат. При по-малките деца е кашлицата да не е толкоз мощно изявена, само че за сметка на това са вероятни интервали при които дишането стопира. Кашлицата продължава няколко месеца. Следващата таблица демонстрира % на ваксинирани с ваксина за Дифтерия-Тетанус-Коклюш деца, по отношение на всички деца, подлежащи на имунизация:
Диф-Тет-Кок
2019
2020
2021 до юли
2021 общо
% на ваксинирани
92.8
91.2
69
89.5
Хепатит В е евентуално животозастрашаваща чернодробна зараза, породена от вируса на хепатит В (HBV). Може да аргументи хронична зараза и да изложи хората на висок риск от гибел от цироза и рак на черния дроб. Често болестта протича прикрито, без пациентите да подозират за него и се демонстрира едвам при развиване на тежки затруднения, По данни на Уницеф едвам 10,5% от всички хора, за които се счита, че живеят с хепатит В знаят за своята зараза. Следващата таблица демонстрира % на ваксинирани новородени, получили трети банкет деца, по отношение на всички деца, подлежащи на имунизация:
Хепатит Б
2019
2020
2021 до юли
2021 общо
% ваксинирани
93.3
91.5
69.1
89.4
Видно от всички данни, понижаването на имунизацията стартира още през 2020 година, когато се регистрира спад на рутинните имунизации с 20%, през 2021, този спад приближава 40%, а през 2021 година още веднъж се връща към 20%.
От друга позиция не може да не ви направи усещане, че въпреки всичко 90% от българите слагат наложителните ваксини на децата си, само че едвам 30% са имунизирани против COVID-19.
Очевидно българите не са съперници на имунизирането по принцип, а единствено на това против Ковид-19. Това значи, че аргументите не са съмнение в медицината и науката. Те би трябвало да се търсят в полето на политиката, евентуално освен вътрешната. Дали е инцидентно, че множеството антиваксъри се оказаха на страната на Путин при експанзията му против Украйна? Не можем да сме сигурни, че е по този начин, нито, че не е. Кампанията против слагането на имунизациите обаче е явно подобаваща тематика за хибридни офанзиви.
Резултатът е налице. Платихме допустимо най-високата цена, загубихме съвсем цяло потомство възрастни хора.
Връзката на пандемията от Covid-19 и пониженият брой на ваксинирани деца за други инфекциозни заболявания е явна. Тенденцията е световна. Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати от месеци предизвестява, че в случай че до момента ограниченията поради пандемията, лимитираха и разпространяването на останалите инфекциозни болести, то тяхното бъдещо унищожаване ще отвори вратата на едни от най-опасните инфекциозни болести и това е мощно притеснително.
Днес, когато Ковид си отива, отпада и най-важната причина за намаляването на броя на ваксинираните деца – страхът от заразяване с ковид.
Време е за деяние – от страна на здравните управляващи, на родителите, на медиците. Можем единствено да се надяваме, че антиваксърството не е пуснало по-дълбоки корени, тъй като в случай че хората спрат да се ваксинират и против другите заболявания, бедствието ще е несравнимо по-голямо, а този път цената ще я платят децата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ