След идването на власт в Сърбия на радикалите, ситуацията на

След идването на власт в Сърбия на радикалите, обстановката на Балканите съществено се дестабилизира.

Официална Сърбия непрекъснато влиза в лимитирани и краткосрочни спорове с съвсем всички страни от района, правейки това циклично и непрекъснато. Белградският режим е олицетворение на оруеловските „ две минути ненавист “. И до момента в който всички останали страни от района, без значение от краткотрайни различия, въпреки всичко поддържат добросъседски връзки, през последните години Сърбия непрекъснато и настойчиво е в спор със съседите си. В околните до режима медии и публични източници обектите на злоба единствено се сменят: македонци, албанци, черногорци, косовари, бошняци, хървати и още веднъж всички по реда си.

Не би трябвало да се не помни неспособността на ръководещите от сръбския хайлайф да дават отговор на действителните апели на обществото. В Сърбия са налице най-малък в района стопански растеж и най-ниската междинна работна заплата. Но освен това Сърбия, паралелно с Хърватия и Босна, е една от водещите в Европа страни по количество на младежите, напускащи страната, или готвещи се да я изоставен. Както постоянно, когато промените приключват с неуспех, когато пресъхват всички пропагандни лозунги и се обезценяват всички предизборни обещания, ръководещите кръгове в Сърбия се връщат към това, което им е най-близко – към национализма, като единствена традиция за повсеместен отговор на всички проблеми.

Световната общественост – на първо място хетерогенният и безразличен Запад – към този момент не формулира явен отговор на описаните трендове на Балканите. Без подозрение е обаче, че Западът няма потребност от неустойчивост.

(От БГНЕС)