Ръст на заплатите и спад на инфлацията
След година на галопираща инфлация, посоката на кривата най-сетне се промени. Инфлацията стартира да пада осезаемо, а заплатите набъбнаха. Какво обаче значи това за нас? Какви хонорари получаваме, кои са най-доходоносните браншове, в които да си търсим работа, и кой в действителност търси повече - работодателите служащи или безработните работно място?
След като оставихме в историята по-голямата част от 2023 година, е време за разбор. По-високи заплати и по-ниска инфлация. Това демонстрират изчисленията на Националния статистически институт.
Инфлационният потрес, който претърпя страната ни, а и освен нашата, през предходната година отминава. Годишната инфлация за месец август е 7,7%, като за пръв път от година и половина пада под 8 на 100. Ако създадем съпоставяне с годишната инфлация за същия месец предходната година, тогава е била 17,7%. Работещите хора желаеха отплата за по-високите цени и разумно заплатите бяха нараснали. Разликата сред междинната работна заплата през второто тримесечие на тази година и същия интервал на предходната - през днешния ден взимаме с 227 лв. повече.
Страната ни се оказва най-после на класацията за Европа. Има обаче и добра вест. И тя е, че през предходната година България е била преди всичко по растеж на междинна заплата от страните членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната. Ето какво пресмятат от Евростат: през 2022 година приблизително на час европейският служащ е получавал по 30 евро и 50 цента, като разликата сред най-добре платените и тези на опашката е голяма. Докато в Люксембург и Дания, които са при започване на класацията, са плащали по към 50 евро на час, в България сме получавали 8 и 20. Непосредствено преди нас са румънците с евро и 30 повече. От всички страни членки, които не употребяват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-вече – с над 15%, като наклонността е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а минимум нарастване на заплатите са получили в Дания, където също не употребяват евро, само че по лично предпочитание.
Освен инфлацията, все по-осезаемият апетит за фрагменти е другият основен фактор, който принуждава работодателят у нас да подвига заплати. Ако не го направи, рискува да загуби чиновниците си, поради друга по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. Така че и когато работодателят не изгаря от предпочитание да ни заплаща повече, той постоянно просто поддава на пазарния напън, даже с ясното схващане, че това би могло да понижи облагата му. През второто тримесечие на годината най-голямо нарастване на заплатите са имали работещите в областта на електрическата, топлинната сила и горивата, в областта на строителството и в тази на превоза. Увеличението е с сред 17 и 22% в съпоставяне със същия интервал предходната година.
Най-доходоносно, предстоящо, е основаването и разпространяването на информация и креативен артикули. Секторът е отличник от известно време насам. Към него спадат най-много осведомителните технологии и други осведомителни услуги. Но този тип активност се добавя още от издаването на печатни издания и музика, както и от производството на филми, радио и телевизионни излъчвания.
Средната заплата там е над 4700 лв.. Над 3 хиляди пък е възнаграждението на ангажираните в един от браншовете, в които работят минимум хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива.
Най-ниска междинна работна заплата получават работещите в областта на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – въпреки също под 1500, взимат в селското, горското и рибното стопанство.
Само преди дни над 30% от промишлените предприятия се оплакаха, че точно дефицитът на работната ръка затруднява активността им. Въпреки това, в преработващата индустрия остават ангажирани най-вече от работещи – над половин милион души от всички 2 милиона и 900 хиляди работещи в България. Следва търговията и ремонтът на коли, която дава самун на 480 хиляди индивида. Най-малко пък са заетите в региона на добивната индустрия и недвижимите парцели.
Работещите българи на възраст сред 15 и 64 години са над 2 милиона и 800 хиляди – коефициентът на претовареност е 70% и множеството от тях работят в частни предприятия. Ако проучваме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, в случай че си мъж на възраст сред 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са точно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва добитото висше обучение – съвсем всички висшисти в България работят, като броят им доближава близо 1 милион, изключително в случай че са от София, написа Нова.
Какво има от другата страна - кои от работещите българи са минимум? Това са дами на възраст от 15 до 24 години, с начално обучение. Едва 30 хиляди от тях имат работа. При живеещите във Враца коефициентът на претовареност е 55%.
След като оставихме в историята по-голямата част от 2023 година, е време за разбор. По-високи заплати и по-ниска инфлация. Това демонстрират изчисленията на Националния статистически институт.
Инфлационният потрес, който претърпя страната ни, а и освен нашата, през предходната година отминава. Годишната инфлация за месец август е 7,7%, като за пръв път от година и половина пада под 8 на 100. Ако създадем съпоставяне с годишната инфлация за същия месец предходната година, тогава е била 17,7%. Работещите хора желаеха отплата за по-високите цени и разумно заплатите бяха нараснали. Разликата сред междинната работна заплата през второто тримесечие на тази година и същия интервал на предходната - през днешния ден взимаме с 227 лв. повече.
Страната ни се оказва най-после на класацията за Европа. Има обаче и добра вест. И тя е, че през предходната година България е била преди всичко по растеж на междинна заплата от страните членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната. Ето какво пресмятат от Евростат: през 2022 година приблизително на час европейският служащ е получавал по 30 евро и 50 цента, като разликата сред най-добре платените и тези на опашката е голяма. Докато в Люксембург и Дания, които са при започване на класацията, са плащали по към 50 евро на час, в България сме получавали 8 и 20. Непосредствено преди нас са румънците с евро и 30 повече. От всички страни членки, които не употребяват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-вече – с над 15%, като наклонността е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а минимум нарастване на заплатите са получили в Дания, където също не употребяват евро, само че по лично предпочитание.
Освен инфлацията, все по-осезаемият апетит за фрагменти е другият основен фактор, който принуждава работодателят у нас да подвига заплати. Ако не го направи, рискува да загуби чиновниците си, поради друга по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. Така че и когато работодателят не изгаря от предпочитание да ни заплаща повече, той постоянно просто поддава на пазарния напън, даже с ясното схващане, че това би могло да понижи облагата му. През второто тримесечие на годината най-голямо нарастване на заплатите са имали работещите в областта на електрическата, топлинната сила и горивата, в областта на строителството и в тази на превоза. Увеличението е с сред 17 и 22% в съпоставяне със същия интервал предходната година.
Най-доходоносно, предстоящо, е основаването и разпространяването на информация и креативен артикули. Секторът е отличник от известно време насам. Към него спадат най-много осведомителните технологии и други осведомителни услуги. Но този тип активност се добавя още от издаването на печатни издания и музика, както и от производството на филми, радио и телевизионни излъчвания.
Средната заплата там е над 4700 лв.. Над 3 хиляди пък е възнаграждението на ангажираните в един от браншовете, в които работят минимум хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива.
Най-ниска междинна работна заплата получават работещите в областта на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – въпреки също под 1500, взимат в селското, горското и рибното стопанство.
Само преди дни над 30% от промишлените предприятия се оплакаха, че точно дефицитът на работната ръка затруднява активността им. Въпреки това, в преработващата индустрия остават ангажирани най-вече от работещи – над половин милион души от всички 2 милиона и 900 хиляди работещи в България. Следва търговията и ремонтът на коли, която дава самун на 480 хиляди индивида. Най-малко пък са заетите в региона на добивната индустрия и недвижимите парцели.
Работещите българи на възраст сред 15 и 64 години са над 2 милиона и 800 хиляди – коефициентът на претовареност е 70% и множеството от тях работят в частни предприятия. Ако проучваме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, в случай че си мъж на възраст сред 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са точно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва добитото висше обучение – съвсем всички висшисти в България работят, като броят им доближава близо 1 милион, изключително в случай че са от София, написа Нова.
Какво има от другата страна - кои от работещите българи са минимум? Това са дами на възраст от 15 до 24 години, с начално обучение. Едва 30 хиляди от тях имат работа. При живеещите във Враца коефициентът на претовареност е 55%.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ