Депутатите на работа - 30 закона и 141 решения приети досега
След едномесечен отпуск депутатите не престават законодателната активност на 1 септември, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Народните представители ще стартират работа в постройката на Народното събрание в някогашния Партиен дом.
От началото на мандата си 49 - то Народно събрание е приело 30 закона, 141 решения и декларация в поддръжка на участието на Украйна в НАТО в общо 47 пленарни съвещания, 4 от които изключителни.
През първата сесия народните представители съумяха да одобряват трите основни бюджета на страната: Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за тази година. Парламентът гласоподава и промени в Закона за отбрана от домашното принуждение и в Закона за правосъдната власт, поради които депутатите прекъснаха за малко отпуската си, одобриха механизма за следствие на основния прокурор, засилен надзор за придвижване по пътищата, промени в Търговския закон, в сдруженията с изменчив капитал, в Закона за българските персонални документи, в Закона за чужденците в Република България, в Закона за здравното обезпечаване и други 49 –то Народно събрание съумя да избере и ръководители на основни институции в страната: Димитър Радев за шеф на Българска народна банка, Петър Чобанов и Андрей Гюров за подуправители на националната банка, Димитър Главчев за ръководител на Сметната палата, Станимир Михайлов за шеф на НЗОК.
Ябълката на раздора обаче се оказа прекратяването на концесията на пристанище „ Росенец “, от страна на Лукойл, и прехвърлянето на оперативния надзор към страната. Това се случи с поддръжката на депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. На противоположно мнение останаха " Възраждане " и Българска социалистическа партия, а от Има Такъв Народ не гласоподава нито един народен представител. Гласуването докара до скупчване на депутати от Възраждане на парламентарната естрада, с цел да спорят със заместител – ръководителят на Народното събрание, а от левицата прецизираха, че ще апелират решението пред Конституционния съд. „ Има открита коалиция сред ГЕРБ-СДС, ПП-ДПС и Движение за права и свободи. Налага се диктат на болшинството, което нито осведоми, нито съгласува, нито води диалог с партиите, които не са съгласни. Искаме пояснение какво ще последва от прекратяването на концесията на „ Росенец “ защото " Лукойл " са декларирали, че ще ни съдят. Ще скочат ли цените нагоре, ще нарастне ли петролът? “, съобщи водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Остра реакция последва и от Дондуков 2 откакто президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за прекратяването на концесията на „ Росенец “. Начинът на скорострелното приемане на законови промени, с които се приключва концесията на пристанищния терминал „ Росенец “, освен опонира на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова страна, само че е и образец за безконтролно отношение към страната и жителите. При възприемането на този коренен метод не са съобразени нито ползите на потребителите и рисковете за повишение на цените на горива и артикули, нито евентуалните закани за хиляди заети в нефтохимическия комбинат, нито вероятните правосъдни искове против България “, оповестиха от кабинета на Президента. По време на ваканцията на народните представители започнаха диалозите сред Директива за птиците „ Пристанищна инфраструктура “ и „ Лукойл Нефтохим Бургас “ по процедурата за прекачване на оперативния надзор върху пристанищен терминал „ Росенец “ към страната. Вече има назначена комисия от министъра на превоза и известията, която в период от 30 дни от прекратяването да одобри обекта на концесията. Концесионният контракт е преустановен на 15 – ти август, тъй че до 15 – ти септември пристанищният терминал би трябвало да премине под управлението на страната.
Следващото решение, което нажежи ситуацията през първата сесия на 49 – то Народно събрание бе импортираното предложение от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, ПП- Демократична България и Движение за права и свободи да предоставим 100 броя бронетранспортьори, които към този момент не използваме, на Украйна. От Българска социалистическа партия и Възраждане още веднъж се оповестиха срещу като третата политическа мощ изиска в пленарна зала да бъдат извикани представители на службите, а левицата разкритикува гласуването, като съобщи, че болшинството „ натиска копчетата “ без да знае какво гласоподава и какво се изпраща към Украйна. „ Даваме си смета, че сега тези бързи дейности и решения за евакуиране на складовете на Българската войска и на Министерство на вътрешните работи слагат под риск българските отбранителни качества и българската национална сигурност ", сподели водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. С сериозен звук подходи и президентът Румен Радев, който съобщи, че тематиката за Украйна се експлоатира от ръководещите като избавителен пояс, който да отдалечи вниманието на хората от неналичието на визия, стратегия и действителни дейности в отговор на проблемите пред страната. Президентът се разгласи срещу и против готвените промени в Конституцията от страна на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България, които се поддържат от Движение за права и свободи. „ Проектът за промени в Конституцията е юридически необразован и това се вижда както от конституционалистите, по този начин и от жителите. Сервира ни се най-изненадващо национално разделяне, офанзива против локалната власт и президентската институция, лишаване на изборни права, също по този начин и основополагащи правила за баланс сред управляващите и открита поръчка за завладяване на правосъдната власт. Явно се удостоверява максимата, че колкото по-ниска е легитимността на едно ръководство, толкоз повече то се стреми да закрепи своята власт с административни и силови ограничения “, счита президентът Румен Радев.
След стартирането на новия политически сезон се чака да бъде направен и импортиран за пленарно разискване план на Бюджет 2024 година, който би трябвало да бъде признат до края на 2023 година, както и да забележим какво ще се случи с плана за промени в Конституцията, към този момент подкрепян единствено от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, Политическа партия – Демократична България и Движение за права и свободи. /БГНЕС
