На второ четене: Конституционната комисия прие промените в основния закон
След две изключителни съвещания Конституционната комисия одобри измененията в главния закон на второ четене . Това е шестата корекция в Конституцията и пета в частта за правосъдната власт.
За длъжностен министър-председател президентът назначава всред „ ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправителя на Българска национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител “. Това взеха решение депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „ за “, трима „ срещу “ и без „ въздържал се “.
Вчера министър Атанас Славов съобщи, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което упорстват от кръга лица да бъде изключен ръководителят на съда.
Преди началото на съвещанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ изясни, че консенсусът се оформя към импортирания текст сред първо и второ четене, тъй че ще бъде подложено на гласоподаване това, което е препоръчано.
„ Относно ръководителя на Върховен касационен съд и ръководителя и заместник-председателя Сметната палата – към сегашния миг няма решение те да бъдат изключени от листата ", съобщи Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния спор са декларирали, че употребяват гръцкия образец за това решение, защото то по-скоро ускорява събитието, че служебният кабинет не би трябвало да бъде партийно привързан и няма политически мандат.
Депутатите гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание (НС) се създават не по-късно от един месец след приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно събрание, взеха решение още депутатите.
Депутатите одобриха през вчерашния ден текстовете, свързани с двойното поданство за народните представители и министрите. Министър Славов разяснява, че решението за двойното поданство е суверенно решение на българския парламент.
Депутатите се отхвърлиха от концепцията датата на националния празник на България да бъде изменена от 3 март на 24 май и одобриха главните разпореждания, свързани с мандатността на основния прокурор, Висшия правосъден съвет и метода, по който се попълнят квотите.
Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия правосъден съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Това взеха решение депутатите от Комисията по конституционни въпроси с гласуваните на второ четене промени в главния закон.
Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, препоръчаният претендент се смята за определен, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение, гласят наредбите.
Според други от признатите разпореждания Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховния касационен съд и ръководителя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
За длъжностен министър-председател президентът назначава всред „ ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправителя на Българска национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител “. Това взеха решение депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „ за “, трима „ срещу “ и без „ въздържал се “.
Вчера министър Атанас Славов съобщи, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което упорстват от кръга лица да бъде изключен ръководителят на съда.
Преди началото на съвещанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ изясни, че консенсусът се оформя към импортирания текст сред първо и второ четене, тъй че ще бъде подложено на гласоподаване това, което е препоръчано.
„ Относно ръководителя на Върховен касационен съд и ръководителя и заместник-председателя Сметната палата – към сегашния миг няма решение те да бъдат изключени от листата ", съобщи Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния спор са декларирали, че употребяват гръцкия образец за това решение, защото то по-скоро ускорява събитието, че служебният кабинет не би трябвало да бъде партийно привързан и няма политически мандат.
Депутатите гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание (НС) се създават не по-късно от един месец след приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно събрание, взеха решение още депутатите.
Депутатите одобриха през вчерашния ден текстовете, свързани с двойното поданство за народните представители и министрите. Министър Славов разяснява, че решението за двойното поданство е суверенно решение на българския парламент.
Депутатите се отхвърлиха от концепцията датата на националния празник на България да бъде изменена от 3 март на 24 май и одобриха главните разпореждания, свързани с мандатността на основния прокурор, Висшия правосъден съвет и метода, по който се попълнят квотите.
Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия правосъден съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Това взеха решение депутатите от Комисията по конституционни въпроси с гласуваните на второ четене промени в главния закон.
Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, препоръчаният претендент се смята за определен, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение, гласят наредбите.
Според други от признатите разпореждания Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховния касационен съд и ръководителя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ