Д-р Борил Петров: От стотиците чакащи за трансплантация, не можем да изберем подходящ реципиент
След донорска обстановка в Кюстендил трансплантолозите не са съумели да изберат подобаващи реципиенти в относително положително положение. Това заяви началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „ Лозенец “ доктор Борил Петров в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
„ Операцията сама по-себе си не съставлява някаква особена техническа компликация, само че проблемите, които срещаме след трансплантацията, от време на време са непредсказуеми. И в случай че пациентите имат няколко тежки съпътстващи болести, които или не са добре лекувани, което е най-често, или пък не са и били диагностицирани до този миг, може да се стигне и до доста тежки последици за пациентите “, сподели доктор Петров.
Той посочи, че съвсем всички пациенти, нуждаещи се от трансплантация, са на хемодиализа от дълги години, което доста затруднява приемането на органа. „ Друг проблем е, че доста от тях не уринират въобще. При тези пациенти пикочният мехур е атрофирал. Липсва разтегливост на стената и в случай че сложим бъбрек на подобен пациент, той не би трябвало да излиза от тоалетната или да носи катетър цялостен живот. Такива пациенти ги привикваме авансово, с цел да ги подготвим вероятно за един трансплантиран бъбрек “, сподели доктор Петров.
Според трансплантолога най-големият проблем е, че листата на чакащи пациенти не се актуализира, никой не наблюдава и не подава информация за действителното положение на чакащите за нов орган пациенти.
„ От толкоз доста пациенти, не можем да изберем подобен, при който да сме спокойни, че бъбрекът ще проработи. Според мен Центровете по хемодиализа биха могли да подават тази информация към една бъдеща независима Изпълнителна организация по трансплантации. Последният път представителят на Агенцията сподели, че са звънели на 32-ма пациенти, измежду които е имало пациенти, които са били умряли. Агенцията не знае, може да си визиите в каква конфузна обстановка е попаднал индивидът от организацията – дясната ръка какво прави, лявата не знае. Ако ме питате по какъв начин е на Запад, мога да кажа по какъв начин е в Германия, тъй като две години съм бил там в клиника за бъбречни трансплантации. Пациентът е единствено един и е конкретизиран и извикан, който ще получи органа, аз единствено отивам и започваме интервенцията, за два часа сме завършили. Това е организация “, сподели доктор Петров.
Отново поради неналичието на добра организация у нас, макар законовата опция от 2019 година, няма нито една трансплантация на бъбреци посредством кръстосано донорство.
Д-р Петров беше безапелационен още, че трансплантациите не би трябвало да имат таван или предел за средствата, тъй като както един пациент може да бъде изписан на 15-я ден, по този начин може да остане и 150 дни. „ Ако има таван средствата, болничното заведение стартира да влиза в разноски от бюджета си. При нас за разлика от трансплантираните пациенти в Турция, където ги пускат на 5-я ден да си вървят с конци, с дренажи и идват тук ние да им ги махаме, ние се стараем да ги пуснем изцяло възобновени в къщи “, сподели още началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „ Лозенец “.
Той разяснява и аргументите за по-големият брой трансплантации последните месеци, които съгласно него са сложни. „ Това се дължи както на положителната работа на сътрудниците координатори по донорство, по този начин и на околните, които демонстрират схващане в подобен тежък за тях миг. А ние можем да вършим толкоз трансплантации, колкото органи ни подадат “, приключи доктор Петров.
Целия епизод на подкаста може да чуете
„ Операцията сама по-себе си не съставлява някаква особена техническа компликация, само че проблемите, които срещаме след трансплантацията, от време на време са непредсказуеми. И в случай че пациентите имат няколко тежки съпътстващи болести, които или не са добре лекувани, което е най-често, или пък не са и били диагностицирани до този миг, може да се стигне и до доста тежки последици за пациентите “, сподели доктор Петров.
Той посочи, че съвсем всички пациенти, нуждаещи се от трансплантация, са на хемодиализа от дълги години, което доста затруднява приемането на органа. „ Друг проблем е, че доста от тях не уринират въобще. При тези пациенти пикочният мехур е атрофирал. Липсва разтегливост на стената и в случай че сложим бъбрек на подобен пациент, той не би трябвало да излиза от тоалетната или да носи катетър цялостен живот. Такива пациенти ги привикваме авансово, с цел да ги подготвим вероятно за един трансплантиран бъбрек “, сподели доктор Петров.
Според трансплантолога най-големият проблем е, че листата на чакащи пациенти не се актуализира, никой не наблюдава и не подава информация за действителното положение на чакащите за нов орган пациенти.
„ От толкоз доста пациенти, не можем да изберем подобен, при който да сме спокойни, че бъбрекът ще проработи. Според мен Центровете по хемодиализа биха могли да подават тази информация към една бъдеща независима Изпълнителна организация по трансплантации. Последният път представителят на Агенцията сподели, че са звънели на 32-ма пациенти, измежду които е имало пациенти, които са били умряли. Агенцията не знае, може да си визиите в каква конфузна обстановка е попаднал индивидът от организацията – дясната ръка какво прави, лявата не знае. Ако ме питате по какъв начин е на Запад, мога да кажа по какъв начин е в Германия, тъй като две години съм бил там в клиника за бъбречни трансплантации. Пациентът е единствено един и е конкретизиран и извикан, който ще получи органа, аз единствено отивам и започваме интервенцията, за два часа сме завършили. Това е организация “, сподели доктор Петров.
Отново поради неналичието на добра организация у нас, макар законовата опция от 2019 година, няма нито една трансплантация на бъбреци посредством кръстосано донорство.
Д-р Петров беше безапелационен още, че трансплантациите не би трябвало да имат таван или предел за средствата, тъй като както един пациент може да бъде изписан на 15-я ден, по този начин може да остане и 150 дни. „ Ако има таван средствата, болничното заведение стартира да влиза в разноски от бюджета си. При нас за разлика от трансплантираните пациенти в Турция, където ги пускат на 5-я ден да си вървят с конци, с дренажи и идват тук ние да им ги махаме, ние се стараем да ги пуснем изцяло възобновени в къщи “, сподели още началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „ Лозенец “.
Той разяснява и аргументите за по-големият брой трансплантации последните месеци, които съгласно него са сложни. „ Това се дължи както на положителната работа на сътрудниците координатори по донорство, по този начин и на околните, които демонстрират схващане в подобен тежък за тях миг. А ние можем да вършим толкоз трансплантации, колкото органи ни подадат “, приключи доктор Петров.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ