Момичето от влака – Емили Блънт е страхотна, но нещо сякаш липсва...
След " Да напуснеш Лас Вегас " (1995), когато Никълъс Кейдж изгра ролята на алкохолизирания кино сценарист, решен да се довърши с пиянство в Лас Вегас, не съм и предполагала, че в миналото още веднъж ще видя толкоз добре изигран облик на разпадащия се човек. Дали от дистанцията на времето, или тъй като героинята е жена и чувствам личната си женска накърнимост, само че на мен ми се коства, че Емили Блънт е на равнището на осъществяването на Кейдж, интерпретираща Рейчъл Уотсън – жена, смазана от контузията на раздялата, самотата и алкохола.
Всяка заран Рейчъл се качва на влака, с цел да пътува до. От прозореца следи сивкави, мокри, потискащи пейзажи, които се отразяват в тъжните й мисли за неналичието на човешки контакт и неуспех. За да е тежестта още по-голяма, от влака Рейчъл вижда личната си къща, в която е живяла щастливо с красивия си сполучлив брачен партньор Том (Джъстин Теру). Сега той живее там с новата си красива руса жена Анна (Ребека Фъргюсън) и тяхното прелестно бебе – несбъднат идеал на Рейчъл. За да се разсейва, колкото може, тя насочва вниманието си към прилежащата къща, където " вижда " идеалната връзка на Меган (Хейли Бенет) и Скот (Люк Еванс) и фантазира за щастието им.
Дните за Рейчъл минават в пиянство – когато бутилката за вода, която носи за камуфлаж, се изпразни, просто я цялостни с водка догоре и продължава, до момента в който се прибере " вкъщи " вечерта – в жилището на приятелката си Кати (), която наподобява е единствената, която се интересува от това дали Рейчъл съществува въобще.
Алкохолизмът на Рейчъл е достигнал безвремието – тя не може да осъзнае, нито да преразкаже събитията от един ден, губят й се часове, дни, евентуално месеци в едно съвсем хипнотизирано положение, в което не може да разграничи делюзия и действителност. В това положение тя вижда, че нещо необичайно се случва в къщата на идеалното семейство, слиза от влака и се разсънва вкъщи в кръв. А Мегън е убита в гората към къщата.
С дребните останки схващане Рейчъл знае, че може да помогне за разкриването на случилото се, само че й е невероятно да възпроизведе никакви съответни събития. Опипвайки действителността по-скоро интуитивно, тя поема по пътя обратно във времето, който я води до непредвидени разкрития за действителността в предишното й, изненадващи даже привикналите с този род.
има две номинации за осъществяването си във кино лентата (Screen Actors Guild Award for Outstanding Performance by a Female Actor in a Leading Role 2016 и People`s Choice Award for Favorite Thriller Movie), само че е пропусната за Златните глобуси, което евентуално значи и за " Оскар ". Лично зa мен незаслужено, само че пък доказващо, че и най-перфектните осъществявания не могат да бъдат изцяло възприети, в случай че нещо в самата история липсва.
Всяка заран Рейчъл се качва на влака, с цел да пътува до. От прозореца следи сивкави, мокри, потискащи пейзажи, които се отразяват в тъжните й мисли за неналичието на човешки контакт и неуспех. За да е тежестта още по-голяма, от влака Рейчъл вижда личната си къща, в която е живяла щастливо с красивия си сполучлив брачен партньор Том (Джъстин Теру). Сега той живее там с новата си красива руса жена Анна (Ребека Фъргюсън) и тяхното прелестно бебе – несбъднат идеал на Рейчъл. За да се разсейва, колкото може, тя насочва вниманието си към прилежащата къща, където " вижда " идеалната връзка на Меган (Хейли Бенет) и Скот (Люк Еванс) и фантазира за щастието им.
Дните за Рейчъл минават в пиянство – когато бутилката за вода, която носи за камуфлаж, се изпразни, просто я цялостни с водка догоре и продължава, до момента в който се прибере " вкъщи " вечерта – в жилището на приятелката си Кати (), която наподобява е единствената, която се интересува от това дали Рейчъл съществува въобще.
Алкохолизмът на Рейчъл е достигнал безвремието – тя не може да осъзнае, нито да преразкаже събитията от един ден, губят й се часове, дни, евентуално месеци в едно съвсем хипнотизирано положение, в което не може да разграничи делюзия и действителност. В това положение тя вижда, че нещо необичайно се случва в къщата на идеалното семейство, слиза от влака и се разсънва вкъщи в кръв. А Мегън е убита в гората към къщата.
С дребните останки схващане Рейчъл знае, че може да помогне за разкриването на случилото се, само че й е невероятно да възпроизведе никакви съответни събития. Опипвайки действителността по-скоро интуитивно, тя поема по пътя обратно във времето, който я води до непредвидени разкрития за действителността в предишното й, изненадващи даже привикналите с този род.
има две номинации за осъществяването си във кино лентата (Screen Actors Guild Award for Outstanding Performance by a Female Actor in a Leading Role 2016 и People`s Choice Award for Favorite Thriller Movie), само че е пропусната за Златните глобуси, което евентуално значи и за " Оскар ". Лично зa мен незаслужено, само че пък доказващо, че и най-перфектните осъществявания не могат да бъдат изцяло възприети, в случай че нещо в самата история липсва.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ