Киното като машина на времето
" Славни времена "
реж. Никола Бедо
с Даниел Отьой, Фани Ардан, Гийом Кане
„ Славни времена “ е прочувствен поклон към по-добрите времена на френското кино, рядко кино наслаждение за по-възрастна аудитория в афиша, доминиран най-вече от зрелища за младежи. Толкова по-странно е, че той идва от режисьор, роден през 80-те и единствено с една пълнометражна лента зад тила си. Оригиналното заглавие е „ Бел епок “. Промяната е вероятно за да не препраща заблуждаващо фена непосредствено към по този начин назовавания исторически интервал (края на XIX и началото на XX в.), нито даже към едноименния испански филм на Фернандо Труеба – с една от първите функции на Пенелопе Крус.
Знак за носталгично звучене е и присъединяване на две солидни актьорски имена от първото столетие на седмото изкуство – Даниел Отьой и Фани Ардан. Персонажът на Отьой е знак на мъчно адаптиращия се човек от през вчерашния ден в непрекъснато изменящото се през днешния ден.
Героят му Виктор е художник, трансферирал 60-те. Работил е като карикатурист във вестник, който стопира да излиза на хартия. Отказва да одобри с отворени прегръдки модерните технологии, както и новите връзки, които ги съпровождат. Покрай това изтърва и връзката със брачната половинка си (Ардан).
Компания за „ пътешестване във времето “ му дава обещание момент благополучие в епохата, когато е бил най-честит. Тя не предлага темпорален скок със sci-fi машина, а усърдно режисирани възстановки, предопределени за забавляване на скучаещите буржоа – един желае да пие в Хавана с Хемингуей, различен да се потопи измежду дантелите на Мария Антоанета. Нещо като самостоятелно „ риалити шоу “. Нашият човек мечтае за 1974-та в едно бистро, където всички пушат и си бъбрят, никой не си зяпа телефона, политическата уместност още не е изобретена и е изцяло допустимо да срещнеш любовта.
„ Славни времена “ въпреки всичко не е досадно мрънкане на застаряващ интелектуалец, изхвърлен зад борда на модерността, а лек и остроумен взор върху значимите неща, върху съвременните технологични обсесии, отчуждението, общуването, безконечните полезности. Той изобилства от комизъм, само че това не е евтиният физически комизъм на актуалната комедия – този е и интелигентен, и леко горчив, и непоправимо романтичен. Преплитането на фикция, действителност и режисура (ала „ Шоуто на Труман “, " Адаптация ", Westworld) хвърля героя в комплициране, само че дава обещание и катарзис. Интелигентният сюжетен механизъм слага всеки от героите в позиция на манипулиран и манипулиращ по едно и също време. Защото животът не е това, което се случва, а нашата визия за него.
реж. Никола Бедо
с Даниел Отьой, Фани Ардан, Гийом Кане
„ Славни времена “ е прочувствен поклон към по-добрите времена на френското кино, рядко кино наслаждение за по-възрастна аудитория в афиша, доминиран най-вече от зрелища за младежи. Толкова по-странно е, че той идва от режисьор, роден през 80-те и единствено с една пълнометражна лента зад тила си. Оригиналното заглавие е „ Бел епок “. Промяната е вероятно за да не препраща заблуждаващо фена непосредствено към по този начин назовавания исторически интервал (края на XIX и началото на XX в.), нито даже към едноименния испански филм на Фернандо Труеба – с една от първите функции на Пенелопе Крус.
Знак за носталгично звучене е и присъединяване на две солидни актьорски имена от първото столетие на седмото изкуство – Даниел Отьой и Фани Ардан. Персонажът на Отьой е знак на мъчно адаптиращия се човек от през вчерашния ден в непрекъснато изменящото се през днешния ден.
Героят му Виктор е художник, трансферирал 60-те. Работил е като карикатурист във вестник, който стопира да излиза на хартия. Отказва да одобри с отворени прегръдки модерните технологии, както и новите връзки, които ги съпровождат. Покрай това изтърва и връзката със брачната половинка си (Ардан).
Компания за „ пътешестване във времето “ му дава обещание момент благополучие в епохата, когато е бил най-честит. Тя не предлага темпорален скок със sci-fi машина, а усърдно режисирани възстановки, предопределени за забавляване на скучаещите буржоа – един желае да пие в Хавана с Хемингуей, различен да се потопи измежду дантелите на Мария Антоанета. Нещо като самостоятелно „ риалити шоу “. Нашият човек мечтае за 1974-та в едно бистро, където всички пушат и си бъбрят, никой не си зяпа телефона, политическата уместност още не е изобретена и е изцяло допустимо да срещнеш любовта.
„ Славни времена “ въпреки всичко не е досадно мрънкане на застаряващ интелектуалец, изхвърлен зад борда на модерността, а лек и остроумен взор върху значимите неща, върху съвременните технологични обсесии, отчуждението, общуването, безконечните полезности. Той изобилства от комизъм, само че това не е евтиният физически комизъм на актуалната комедия – този е и интелигентен, и леко горчив, и непоправимо романтичен. Преплитането на фикция, действителност и режисура (ала „ Шоуто на Труман “, " Адаптация ", Westworld) хвърля героя в комплициране, само че дава обещание и катарзис. Интелигентният сюжетен механизъм слага всеки от героите в позиция на манипулиран и манипулиращ по едно и също време. Защото животът не е това, което се случва, а нашата визия за него.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ