Бъдни вечер и Коледа са едни от най-чаканите, най-обичаните и

Бъдни вечер и Коледа са едни от най-чаканите, най-обичаните и най-честваните зимни празници, сподели за Българска телеграфна агенция етнологът доктор Веска Спасова от Регионален исторически музей „ Акад. Йордан Иванов “ в Кюстендил. Всичко, което се прави и споделя на Бъдни вечер има магия и носи смисъла на един тип молитва за реализиране на здраве, благополучие и фамилно благополучие, а святото свещенодействие на празника се свързва с празничната софра, която се подрежда, означи тя.

Бъдни вечер се назовава с разнообразни наименования, като Малка Коледа, Малък Божич. На трапезата се подреждат нечетен брой постни ястия. Приготвят се фасул, сарми и питка, като ястията са характерни за всеки регион. В някои села в Кюстендилския край домакините подготвят счукан чесън с орехи, олио и топла вода, уточни доктор Спасова. Правят се баници с тиква, праз, орехи или ябълка, а в селата към Кюстендил - зелници.

На трапезата за Бъдни вечер като храна и символика наложително се поставя сол, тъй като тя пази дома от злото. Трябва да има и мед, с цел да ни е сладостен животът през новата година, както и чесън, тъй като той гони заболяванията. Също по този начин на масата би трябвало да има дрянова или зелена клонка, тъй като през зимата, когато има сняг, те са знак на безконечен живот. Сервират се още плодове - знак на изобилието и благоденствието.

„ Колкото по-пълна е трапезата ни, толкоз повече да има и през годината, си пожелаваме и назоваваме “, разясни доктор Спасова. Тя уточни, че значимо място заемат обредните хлябове, защото хлябът е заветен за българина и участва във всеки ритуал и празник. Прави се питка с разнообразни фигурки от тесто, които се назовават сукаренца и пресъздават разнообразни действия, символизиращи бита на фамилията и дома. В Кюстендилско питката се назовава бъдняк, а в някои селища от региона на Бобов дол - овчарник. В региона на Сапарева баня й споделят вечерник, означи доктор Веска Спасова. Прави се и питка без мая, в която се поставя паричка за шанс. На някои места се поставя и бобче за изобилие, дренче - за здраве, както и копче, по което се гадае за поминък, уточни още тя.

„ Най-дългоочакваният миг е разчупването на обредните хлябове. Ритуалността и гаданията, които се вършат, стартират с прекадяването на дома с тамян за филтриране на дома. Ароматът на тамян метафорично като че ли пречиства дома и отнася силата на казаното и мечтаното към трансцедентното и божественото “, уточни доктор Спасова. Тя разясни, че хлябът, виното и солта са трите детайла, посредством които човек се допира до божественото и свръхестественото в сакралния миг на ритуала и обреда, което прави момента по-различен и по-специален.

След прекадяването на дома, се разчупва бъдняка, като двама мъже взимат питата и я разчупват на високо. Берекетът ще бъде при този, които по-голямото парче от нея. След това стопанката дава по парче от питата на всеки. Разчупването на питката с паричката също е доста значим и предстоящ миг. „ Най-възрастният разчупва, като се оставя на Бог, дава се на Богородица, като се оставя пред домашната икона. Отчупва се на къщата, на колата, на всеки член от фамилията по възрастова подчиненост и се гадае по неговото късметче, което се падне “, уточни доктор Спасова. Всеки би трябвало да опита от храната, а трапезата не се прибира вечерта, тъй като се има вяра, че умрелите идват да се нахранят и да оказват помощ за благоденствието на фамилията. В по-старо време стопанинът е приготвял бъдник от плодно дръвче или дъб, който гори през цялата нощ.

В предишното трапезата за Бъдни вечер се нареждала на пода върху ръжени снопи. Подреждани са месалите, а наоколо до трапезата се слагал палешникът или желязната част, която се забива в земята и я разорава - знак на земята и нейната непорочност. В коледната заран сламата се събирала и алегорично се връзвала на дръвчетата, които са дали по-малко плод през годината. След това хората алегорично замахвали към дървото с вярата през идната година да раждат повече.

В коледната нощ предстоящи посетители са коледарите, които още на Игнажден избрали своя лидер. „ Там, където влязат коледарите, влиза благоденствието, здравето, плодородието. С гегата си, удряйки в земята, те оплождат земята, с цел да може през пролетта да роди. За да се случи тази магия, гегите им би трябвало да бъдат закичени с кравайчета, които момите поставят при обхождането на домовете “, уточни доктор Спасова.

„ Това са обреди, които човек посредством своята религия е хубаво да усети, да реализира. Това е палитра от магия, от тържественост, от обредност, която е унаследена от предците ни. Но е значимо да знаем, че това не е единствено даденост и вещественост. Това е доста значимо и дава смисъл на нашия живот. Допълва ни като хора, кара ни може би да се замисляме от време на време – неслучайно в празничния календар на България има дни за прошката “ уточни още етнологът доктор Спасова.

Историческите корени на всеки един от празниците се свързват с античните митологични показа за света, за Вселената, за земята, за индивида. „ До нас през днешния ден те идват в своя синкретичен християнски тип, само че с изменен смисъл, промени, според от културно-историческия модул, който е фешън за обществото, за времето и зависи от духовността на настройката на всеки един човек ", изясни тя.

Празниците са извънредно важен миг от човешкия живот. „ Това, което протича в границите на фамилията, на рода, на общественото обединяване, се утвърждава и действа до през днешния ден като спомен и процедура. Тоест доста значима е връзката или релацията историята-памет, отношението към предишното, загатна, претърпяното, човешката страст, емпиричната ритуалност “ уточни доктор Спасова. По думите ѝ самите празници и обвързваното с тях, протичат по доста забавен метод, тъй като се претърпяват и реализират точно посредством обреда, обредните предмети, наричанията, благословиите, обредната храна, песните и танците, които са наложени от традицията.

Празникът провокира избрани усеща, страсти, настройки, а също по този начин образува концепцията за вярата. „ Всичко това, което вършим, е обвързвано точно с вярата за предстоящото, което желаеме да ни се случи, основава средата за връзката. Празникът събира околните, събира обичаните хора, обвързвано е с наричането “, уточни доктор Спасова. Лично за нея това е магия, свещено деяние.

При зимната обредност е водеща концепцията за новото начало и магията на прехода. Българинът има вяра в вълшебен миг на първия ден от новата година, на първата среща, уточни още доктор Спасова.