Заснеха нишки плазма на Слънцето с дебелина около 200 км
Слънцето като всички звезди е преносима маса от супер горещи заредени частици, наречени плазма. Но това не е най-благоприятното положение с цел да бъде изучавано от хора, поради неговата изключителна топлота и бляскавост.
Докато учените създават техники, с цел да видят Слънцето с все по-висока и по-висока разграничителна дарба, те се питат дали ще стигнат до един миг, в който ще видят комплицираната конструкция на слънцето, която ще се разпадне до каша от заредени частици.
Според нови проучвания, учените към момента не могат да стигнат до там. До момента откривателите са получили изображения с най-висока разграничителна дарба на слънчевата корона или външната атмосфера, като са употребявали коронарния телескоп и фотоапарат с висока резолюция на НАСА – Hi-C.
В тези изображения учените са съумели да разпознават влакна от плазма с дебелина единствено от 200 километра, съгласно изказване на НАСА. (Това звучи като огромна дебелина, само че не забравяйте, че Слънцето е на към 1,4 милиона км от Земята.
Hi-C събира данни по време на полети над Земята. Новото изследване се базира на полет, осъществен на 29 май 2018 година на борда на сондажна ракета Black Brant IX, изстреляна от ракетния комплекс White Sands в Ню Мексико. Мисията е третият полет на галактическия телескоп, последва разгръщането му, по време на което обаче пандизът на камерата не се отвори.
На третия опит телескопът въпреки всичко събра към 5,5 минути данни по време на полета си през 2018 година. Тези данни се концентрират върху леке на слънцето, наречено Active Region 12712. В този район учените видяха редица разнообразни типове структури, в това число ниско-емисионни очертания, огромни снопчета и отворени вентилаторни очертания.
Изследователите настояват, че екранът поддържа научната стойност на създаването на принадлежности, които да оферират толкоз подробни изображения на короната за по-дълги интервали от време, както вършат слънчевите обсерватории.
Изследването е разказано в публикация оповестена в Astrophysical Journal.




