Мистерията на минимума на Маундер: Защо Слънцето е било толкова слабо през 1600 г.
Слънцето, както всяка друга звезда, минава през разнообразни цикли на интензивност, само че 1600 години се открояват от останалите. В края на 17-ти век Слънцето попада в най-малко на Маундер за 30 години: интервал на минимална интензивност, който дълго време остава мистерия за учените. Порталът Popular Science обясни защо е зародил минимумът на Маундер.
Climate change (warming) - dead by 2027
This chart shows a 400 year solar cycle which produces noticeable cold/warm variations on Earth.
If you want to get an idea what is coming, research the Maunder Minimum which happened about 1650, mainly affecting Europe.
— Chris Lehmann (@lehmachr)
Миналата година научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society разгласява публикация, която симулира по какъв начин въртенето на звездите води до разнообразни слънчеви цикли. Той въздейства на магнитното поле на звездите, което произлиза от горещата плазма, протичаща в ядрото на звездата. Учените считат, че така наречен период на слънчевия най-малко, в това число същия под най-малко, може да варира от звезда до звезда.
Наблюденията през последните 50 години сочат една наклонност: по-активните звезди се въртят по-бързо. А симулациите дават физическо пояснение за тази наклонност и удостоверяват съществуването на връзка сред скоростта на въртене и интензивността на слънчевия цикъл. Експериментите демонстрират, че колкото по-бързо се върти една звезда, толкоз по-активно и безредно става магнитното поле вследствие на придвижването на гореща плазма вътре в звездата. Това е, което води до по-малко предвидими слънчеви цикли, както и до по-малко интервали на неактивност, като минимума на Маундер.
Самите учени съпоставят младите, бързо въртящи се звезди с деца: те са радостни, непредсказуеми, дейни. Силните им магнитни полета отразяват безграничната сила и от време на време безредното държание на децата. Но по-старите, постепенно въртящи се звезди генерират доста по-малки магнитни полета и от време на време попадат в интервали на инерция. Те стават все по-чести с напредването на възрастта на звездата – тъкмо като възрастните хора, които имат потребност от повече успокоение и тишина.
За да настъпи безоблачен най-малко, звездата би трябвало да се върти със скорост, по-бавна от едно завъртане на всеки 10 дни. Поне това сочат теоретичните наблюдения. Емпиричните данни, събрани от наблюдения, демонстрират, че Слънцето е минало през почти 27 слънчеви минимума през последните 11 000 години.
Някои астрономи считат, че Слънцето или е на минимума си сега, или постепенно се отдалечава от него. Все още не е допустимо да се каже дали последният безоблачен цикъл може да се назова най-малко на Маундер. Предишният цикъл, обхващащ 2008-2019 година, беше изключително слаб: имаше малко изригвания и всяка друга интензивност на Слънцето. Това даже е добре за човечеството - огромни стихии и изхвърляне на коронарна маса могат да повредят електрическите мрежи и спътниците.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Climate change (warming) - dead by 2027
This chart shows a 400 year solar cycle which produces noticeable cold/warm variations on Earth.
If you want to get an idea what is coming, research the Maunder Minimum which happened about 1650, mainly affecting Europe.
— Chris Lehmann (@lehmachr)
Миналата година научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society разгласява публикация, която симулира по какъв начин въртенето на звездите води до разнообразни слънчеви цикли. Той въздейства на магнитното поле на звездите, което произлиза от горещата плазма, протичаща в ядрото на звездата. Учените считат, че така наречен период на слънчевия най-малко, в това число същия под най-малко, може да варира от звезда до звезда.
Наблюденията през последните 50 години сочат една наклонност: по-активните звезди се въртят по-бързо. А симулациите дават физическо пояснение за тази наклонност и удостоверяват съществуването на връзка сред скоростта на въртене и интензивността на слънчевия цикъл. Експериментите демонстрират, че колкото по-бързо се върти една звезда, толкоз по-активно и безредно става магнитното поле вследствие на придвижването на гореща плазма вътре в звездата. Това е, което води до по-малко предвидими слънчеви цикли, както и до по-малко интервали на неактивност, като минимума на Маундер.
Самите учени съпоставят младите, бързо въртящи се звезди с деца: те са радостни, непредсказуеми, дейни. Силните им магнитни полета отразяват безграничната сила и от време на време безредното държание на децата. Но по-старите, постепенно въртящи се звезди генерират доста по-малки магнитни полета и от време на време попадат в интервали на инерция. Те стават все по-чести с напредването на възрастта на звездата – тъкмо като възрастните хора, които имат потребност от повече успокоение и тишина.
За да настъпи безоблачен най-малко, звездата би трябвало да се върти със скорост, по-бавна от едно завъртане на всеки 10 дни. Поне това сочат теоретичните наблюдения. Емпиричните данни, събрани от наблюдения, демонстрират, че Слънцето е минало през почти 27 слънчеви минимума през последните 11 000 години.
Някои астрономи считат, че Слънцето или е на минимума си сега, или постепенно се отдалечава от него. Все още не е допустимо да се каже дали последният безоблачен цикъл може да се назова най-малко на Маундер. Предишният цикъл, обхващащ 2008-2019 година, беше изключително слаб: имаше малко изригвания и всяка друга интензивност на Слънцето. Това даже е добре за човечеството - огромни стихии и изхвърляне на коронарна маса могат да повредят електрическите мрежи и спътниците.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ