„Нова Македония“ : Шест съдбоносни месеца за РСМ
Скопие. Продължителността на искреността в новогодишните пожелания и поздравления наподобява става все по-кратка, а нуждата от изправяне лице в лице с действителността става все по-бърза. През новата година (Република Северна) Македония продължава със старите провокации в европейската интеграция. Новият миг е, че от сянката на " играта на несъгласие " излиза значим артист - Франция, която стартира председателството на Съвета на Европейски Съюз. С поемането на шестмесечното председателство на Съюза от Франция, позициите й във връзка с българската обсада на европейската интеграция на (РС) Македония би трябвало да станат по-ясни и по-открити, тъй като до момента се загатваше на равнище съмнения, че в действителност Франция скрито поддържа България, написа скопският вестник “Нова Македония “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Разбира се, фокусът на ветото остава върху България, а фокусът на договарянията е върху новия министър председател Кирил Петков, т.е. по какъв начин неговата концепция за договаряния с (РС) Македония в шест работни групи ще бъде съотнесена с декларацията на българския парламент за европейската интеграция на РСМ. Всъщност Петков изиска шест месеца за решение на разногласието с Македония. Такъв период от шест месеца поема министър председателят на Албания Еди Рама, който разгласи, че Албания ще изчака тъкмо толкоз (РС) Македония да стартира дружно договарянията за участие в Европейски Съюз, а по-късно ще търси обособяване от преговорния пакет.
При такива позиции поражда алтернативата дали има основа за оптимизъм за европейската интеграция на (РС) Македония и какви са изискванията за прогрес, макар промяната на водещите фигури в преговорния развой и в Скопие (започна процедурата за избор на нов министър-председател на македонското правителство) и в София, и европредседателството?
Най-оптимистични са упованията на специфичния делегат на македонското държавно управление за разрешаване на разногласието сред управляващите в Скопие и София Владо Бучковски. Той е уверен, че в околните месеци България ще отстрани блокадата от началото на договарянията за участие на РСМ в Европейски Съюз.
„ През 2021 година България осем месеца нямаше постоянно държавно управление. В страната се организираха три парламентарни и едни президентски избори. Това съществено засегна напъните ни да намерим взаимно задоволително решение и да премахнем блокадата по пътя ни към Европейски Съюз... Въпреки тези непредвидени условия беше реализиран прогрес в построяването на доверие сред двете страни. Времевата рамка за тези работни групи, която ще бъде изпълнена с интензивни срещи, може да бъде съкратена. Убеден съм в това, само че обстановката ще стане по-ясна след срещата на новия македонски министър председател Димитър Ковачевски с българския му сътрудник Кирил Петков, която е планувана за средата на януари... През 2022 година чакам да бъде реализирано взаимно задоволително решение с България. Решение, което ще се основава на взаимно почитание и ще бъде непокътнато. Българската обсада ще бъде вдигната. - Началото на договарянията с Европейски Съюз най-сетне ще бъде действителност, “ сподели Бучковски в изявление за македонска медия.
Предвид известните позиции на множеството фактори, които оказват въздействие върху началото на договарянията на (РС) Македония за участие в Европейски Съюз, осведомените с процесите в съюза обаче са по-сдържани в оптимизма си за унищожаване на блокадата за съответна стъпка към европейската интеграция на Македония..
„ Ако в действителност се случи да стартираме договарянията с Европейски Съюз през идващите шест месеца, по време на френското председателство на Съюза, най-вероятният вид е през юни, когато ще приключат президентските избори във Франция. Въпреки това, до момента в който се реализира такава мечтана проекция, има доста ограничаващи фактори – съсредоточени в българското несъгласие. Първо би трябвало да забележим по какъв начин българският министър председател Петков си показва действието на тези работни групи в договарянията с Македония, които той самият предложи. Освен това по какъв начин ще се дефинират резултатите от тези работни групи по отношение на декларацията на българския парламент, която удря като стена всеки оптимизъм в договарянията за отдръпване на българското несъгласие. Но на първо място би трябвало да забележим дали връзките с (РС) Македония въобще ще бъдат политически приоритет в България, поради всички други вътрешнополитически провокации, че това ще се случи в един миг и няма правно съображение и обвързване за опазване на пакета. И други фактори обаче играят роля в това Европейски Съюз да вземе такова решение за обособяване (на Алнбания), “ споделя Симонида Кацарска, шеф на Института за европейска политика – Скопие.
Историкът Александър Литовски, някогашен член на Смесената македоно-българска историческа комисия, счита, че България въобще не е откровена в преговорния развой за отдръпване на ветото върху началото на договарянията за участие на (РС) Македония в Европейски Съюз и че единствено печели време за нови изнудвания, в ущърб на (РС) Македония.
„ Изобщо не съм оптимист, че ще има крачка напред в европейската интеграция на (РС) Македония през тези шест месеца на френското европредседателство. България съзнателно отсрочва договарянията като форма под напън и към Европейски Съюз желае да получи от (РС) Македония всичко, което уточни в декларацията на нейния парламент. Франция, като ръководител на Съюза, въобще не се интересува от хода на процеса на разширение на Европейски Съюз, тъй че българското несъгласие върху (РС) Македония я устройва. Съединените щати би трябвало да играят основна роля в настояването за известно ускорение на разширението на Европейски Съюз и по този метод в разрешаването на македоно-българския спор. Държавите от Европейски Съюз няма да окажат напън върху България, тъй като в действителност са нейни сътрудници в блокадата против (РС) Македония. А България не желае частични отстъпки или осъществяване на някакви проекти 5+1, 3+2 или както ги наречете. Единствената цел на България, която желае да япрекара през Европейски Съюз, е цялостната асимилация на Македония, на македонците, на македонската история, на македонския език, т.е. да изтръгне самопризнание, че всичко принадлежи на България, “ безапелационен е историкът Александър Литовски.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Разбира се, фокусът на ветото остава върху България, а фокусът на договарянията е върху новия министър председател Кирил Петков, т.е. по какъв начин неговата концепция за договаряния с (РС) Македония в шест работни групи ще бъде съотнесена с декларацията на българския парламент за европейската интеграция на РСМ. Всъщност Петков изиска шест месеца за решение на разногласието с Македония. Такъв период от шест месеца поема министър председателят на Албания Еди Рама, който разгласи, че Албания ще изчака тъкмо толкоз (РС) Македония да стартира дружно договарянията за участие в Европейски Съюз, а по-късно ще търси обособяване от преговорния пакет.
При такива позиции поражда алтернативата дали има основа за оптимизъм за европейската интеграция на (РС) Македония и какви са изискванията за прогрес, макар промяната на водещите фигури в преговорния развой и в Скопие (започна процедурата за избор на нов министър-председател на македонското правителство) и в София, и европредседателството?
Най-оптимистични са упованията на специфичния делегат на македонското държавно управление за разрешаване на разногласието сред управляващите в Скопие и София Владо Бучковски. Той е уверен, че в околните месеци България ще отстрани блокадата от началото на договарянията за участие на РСМ в Европейски Съюз.
„ През 2021 година България осем месеца нямаше постоянно държавно управление. В страната се организираха три парламентарни и едни президентски избори. Това съществено засегна напъните ни да намерим взаимно задоволително решение и да премахнем блокадата по пътя ни към Европейски Съюз... Въпреки тези непредвидени условия беше реализиран прогрес в построяването на доверие сред двете страни. Времевата рамка за тези работни групи, която ще бъде изпълнена с интензивни срещи, може да бъде съкратена. Убеден съм в това, само че обстановката ще стане по-ясна след срещата на новия македонски министър председател Димитър Ковачевски с българския му сътрудник Кирил Петков, която е планувана за средата на януари... През 2022 година чакам да бъде реализирано взаимно задоволително решение с България. Решение, което ще се основава на взаимно почитание и ще бъде непокътнато. Българската обсада ще бъде вдигната. - Началото на договарянията с Европейски Съюз най-сетне ще бъде действителност, “ сподели Бучковски в изявление за македонска медия.
Предвид известните позиции на множеството фактори, които оказват въздействие върху началото на договарянията на (РС) Македония за участие в Европейски Съюз, осведомените с процесите в съюза обаче са по-сдържани в оптимизма си за унищожаване на блокадата за съответна стъпка към европейската интеграция на Македония..
„ Ако в действителност се случи да стартираме договарянията с Европейски Съюз през идващите шест месеца, по време на френското председателство на Съюза, най-вероятният вид е през юни, когато ще приключат президентските избори във Франция. Въпреки това, до момента в който се реализира такава мечтана проекция, има доста ограничаващи фактори – съсредоточени в българското несъгласие. Първо би трябвало да забележим по какъв начин българският министър председател Петков си показва действието на тези работни групи в договарянията с Македония, които той самият предложи. Освен това по какъв начин ще се дефинират резултатите от тези работни групи по отношение на декларацията на българския парламент, която удря като стена всеки оптимизъм в договарянията за отдръпване на българското несъгласие. Но на първо място би трябвало да забележим дали връзките с (РС) Македония въобще ще бъдат политически приоритет в България, поради всички други вътрешнополитически провокации, че това ще се случи в един миг и няма правно съображение и обвързване за опазване на пакета. И други фактори обаче играят роля в това Европейски Съюз да вземе такова решение за обособяване (на Алнбания), “ споделя Симонида Кацарска, шеф на Института за европейска политика – Скопие.
Историкът Александър Литовски, някогашен член на Смесената македоно-българска историческа комисия, счита, че България въобще не е откровена в преговорния развой за отдръпване на ветото върху началото на договарянията за участие на (РС) Македония в Европейски Съюз и че единствено печели време за нови изнудвания, в ущърб на (РС) Македония.
„ Изобщо не съм оптимист, че ще има крачка напред в европейската интеграция на (РС) Македония през тези шест месеца на френското европредседателство. България съзнателно отсрочва договарянията като форма под напън и към Европейски Съюз желае да получи от (РС) Македония всичко, което уточни в декларацията на нейния парламент. Франция, като ръководител на Съюза, въобще не се интересува от хода на процеса на разширение на Европейски Съюз, тъй че българското несъгласие върху (РС) Македония я устройва. Съединените щати би трябвало да играят основна роля в настояването за известно ускорение на разширението на Европейски Съюз и по този метод в разрешаването на македоно-българския спор. Държавите от Европейски Съюз няма да окажат напън върху България, тъй като в действителност са нейни сътрудници в блокадата против (РС) Македония. А България не желае частични отстъпки или осъществяване на някакви проекти 5+1, 3+2 или както ги наречете. Единствената цел на България, която желае да япрекара през Европейски Съюз, е цялостната асимилация на Македония, на македонците, на македонската история, на македонския език, т.е. да изтръгне самопризнание, че всичко принадлежи на България, “ безапелационен е историкът Александър Литовски.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ