Скептичен съм към съвременната драматургия (особено пък българска!) – какво

Скептичен съм към актуалната драматургия (особено пък българска!) – какво ново можеш да кажеш след Чехов, Стриндберг, Ибсен, Шекспир, Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Йовков, Радичков?! Нещо злободневно, дребнаво и с дребен период на валидност, което след няколко години никой няма да помни. И по тази причина съм толкоз респектиран, изплашен и напряко очарован от  – театър на Театър 199 по текст... на актрисата Елена Телбис (режисира Ивайло Христов, само че изпълнителките сами си знаят и не се нуждаят от упътвания в дебрите на тази брилянтна драматургия). Има нещо от упоменатите северни писатели, малко Антон Павлович ( " къде, към Москва ли?! " ), а участва даже смразяващото анализиране на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и връзката с Бог, надделяващи над всичко друго при Бергман! И най-важните награди –  – са изцяло заслужени за това събитие в театъра ни.

След гибелта на майка си три сестри разчистват " боклука " на цялостен един живот – над 50-годишната отшелничка, отдавнашна вдовица без деца, закостеняла, само че морална учителка идеалистка с интелигентно лице  Касиопея (Светлана Янчева, гигант); гонещата 40 емигрантка, водещ и приет международен престиж в гейминга, само че също сама, красива, агресивна, с изтънчени черти и зло изражение и конфликтен ядовит език Андромеда (, фурия) и младата стопанка и майка със отстъпчив манталитет Вероника (, прибрана и убедителна). Андромеда атакува и двете си сестри – едната, тъй като от дълго време е спряла да живее, другата – тъй като е безусловно подвластна от брачна половинка си и се е отказала от обучение и кариера. Те отвръщат, всяка според от характера си (който е втора природа). Няма да ви кажа повече.

Всичко е същинско, живо, оголено до кокал, възприятията са извадени нескрито и извисени до кресчендо. Може би майката преднамерено от оня свят е събрала трите си отчуждени и враждебни дъщери, с цел да си кажат всичко, да се конфронтират челно, да преминат през катарзис, а след това да си разрешат взаимно възмездие и да си простят?! И посред им да останат единствено хубавите мемоари, любовта, топлотата и близостта.