Смисълът на думите е тишината
Скъпи другари,
В магазина ни може да намерите книгата на Перица Георгиев – „ Му ".
Смисълът на думите е тишината.Ако тишината бъде пропусната, смисълът е загубен.
Tази книга не предлага информация, ново обучение, теория или идеология.
Тя е манифестация на тишината, проявена посредством думи.
Ако я прибавим към знанието, с което са цялостни мозъците – опцията е пропусната.
Ако се отворим към нея, тя може да изпразни умa, да избистри взора и да пречисти заблудите.
Появява се ново схващане. Разбиране, носещо свежия мирис на невинността. Ароматът на сегашния миг — парфюмът на вечността!
Перица Георгиев – Пепси, надареният македонски художник, избрал за втора татковина България, е роден на 10 юли 1957 година в Скопие, където завършва Факултет за изящни изкуства. Първите му обществени изяви са с групата от художници и музиканти „ Зеро ". Следват десетки самостоятелни изложби в Македония, Холандия, Германия, Съединени американски щати и България. Перица Георгиев е основател и уредник на редица пленери и пърформанси. Над 30 години следва философията на йога, като черпи ентусиазъм от духовния гуру Шри Чинмой. Понастоящем образова група младежи в творческо себеизразяване и разкриване на вътрешния капацитет посредством изкуството и духовни практики.
Най-съвършената музика
Ние не можем да забележим уникалността на сътворението, тъй като нашият разум е податлив да преценя. И тук тъкмо стартира медитацията. Това е начално медитативно преживяване. Когато стопираме да преценяме и да избираме: „ харесва ми – не ми харесва “, „ положително – неприятно “ — просто нещо се случва и тогава това става неповторимо. Гледаш — морето оживява, приказва. Това е един език на вълните... Това се случва, просто най-съвършената музика, вятърът... Всеки един тон, всичко, което чуваме, е античната музика и постоянно нова. Най-древният тон. Звуково наличие. Ако можем да слушаме по този начин живота, Съществуването, без фатализъм, ние сме се освободили от мозъка и егото.
За да забележим хубостта на едно нещо, ние би трябвало да имаме хубост в себе си, в сърцето. С любовта е същото. Ако не усещаме обич и хубост вътре, не можем да я забележим на открито. Затова ни е скучно, по тази причина имаме неприятни усеща към хората, към атмосферата, към всичко. Защото нямаме обич и хубост в своето сърце. Един възпитаник попита:
— Гуру, за какво ми е скучно?
Гуру сподели:
— Защото не си играеш в градината на сърцето, с твоето дете — душа. В красивата градина на твоето сърце.
Скучно ти е, тъй като си в мозъка. Сърцето ти е затворено. Ако сърцето ти е отворено, не ти е скучно. Винаги празнуваш.
Очакване машинация
Не очаквайте. Откажете всяко очакване, нищо не се знае. Бъдете отворени да изживявате тук и в този момент. Каквото даде съществуването. Ако вали — дано вали, в случай че не вали, дано не вали. Ние имаме очакване и по тази причина нямаме приемане. Външният живот ни е отегчителен, тъй като нямаме вътрешен живот. Защото вътрешният живот храни външния живот. Ако нямаме вътрешен живот, някое по-висше преживяване, ние не можем да се радваме ни на храната, ни на ходенето, ни на гледането, всичко взимаме за даденост и не ни е значимо. Умираме от досада и сме нещастни. Всичко е наред, обаче ние сме нещастни.
Външният живот не ни удовлетворява. Отиваме в Африка, Азия, на най-високия връх, радваме се пет минути и след това отново... Снимаме, да не пропуснем инцидентно живота — дръж живота с фотоапарата! Не можеш да го хванеш! Фотоапаратът демонстрира, че не го хващаш. Искаш да го хванеш с апарата, обаче животът помина. Хващаш някои неща и казваш — ето, това е! А времето минава. Не можем да го спрем. Въпреки че не съществува — минава. И животът не се връща. Този живот, това тяло, всяка секунда се приближава до своя край. Родиш се и към този момент тръгваш да умираш.
Предлагаме ви и това изявление, оповестено в Списание 8, брой 8/2016 година, тъй като думите на Перица Георгиев ще са мощни постоянно.
В магазина ни може да намерите книгата на Перица Георгиев – „ Му ".
Смисълът на думите е тишината.Ако тишината бъде пропусната, смисълът е загубен.
Tази книга не предлага информация, ново обучение, теория или идеология.
Тя е манифестация на тишината, проявена посредством думи.
Ако я прибавим към знанието, с което са цялостни мозъците – опцията е пропусната.
Ако се отворим към нея, тя може да изпразни умa, да избистри взора и да пречисти заблудите.
Появява се ново схващане. Разбиране, носещо свежия мирис на невинността. Ароматът на сегашния миг — парфюмът на вечността!
Перица Георгиев – Пепси, надареният македонски художник, избрал за втора татковина България, е роден на 10 юли 1957 година в Скопие, където завършва Факултет за изящни изкуства. Първите му обществени изяви са с групата от художници и музиканти „ Зеро ". Следват десетки самостоятелни изложби в Македония, Холандия, Германия, Съединени американски щати и България. Перица Георгиев е основател и уредник на редица пленери и пърформанси. Над 30 години следва философията на йога, като черпи ентусиазъм от духовния гуру Шри Чинмой. Понастоящем образова група младежи в творческо себеизразяване и разкриване на вътрешния капацитет посредством изкуството и духовни практики.
Най-съвършената музика
Ние не можем да забележим уникалността на сътворението, тъй като нашият разум е податлив да преценя. И тук тъкмо стартира медитацията. Това е начално медитативно преживяване. Когато стопираме да преценяме и да избираме: „ харесва ми – не ми харесва “, „ положително – неприятно “ — просто нещо се случва и тогава това става неповторимо. Гледаш — морето оживява, приказва. Това е един език на вълните... Това се случва, просто най-съвършената музика, вятърът... Всеки един тон, всичко, което чуваме, е античната музика и постоянно нова. Най-древният тон. Звуково наличие. Ако можем да слушаме по този начин живота, Съществуването, без фатализъм, ние сме се освободили от мозъка и егото.
За да забележим хубостта на едно нещо, ние би трябвало да имаме хубост в себе си, в сърцето. С любовта е същото. Ако не усещаме обич и хубост вътре, не можем да я забележим на открито. Затова ни е скучно, по тази причина имаме неприятни усеща към хората, към атмосферата, към всичко. Защото нямаме обич и хубост в своето сърце. Един възпитаник попита:
— Гуру, за какво ми е скучно?
Гуру сподели:
— Защото не си играеш в градината на сърцето, с твоето дете — душа. В красивата градина на твоето сърце.
Скучно ти е, тъй като си в мозъка. Сърцето ти е затворено. Ако сърцето ти е отворено, не ти е скучно. Винаги празнуваш.
Очакване машинация
Не очаквайте. Откажете всяко очакване, нищо не се знае. Бъдете отворени да изживявате тук и в този момент. Каквото даде съществуването. Ако вали — дано вали, в случай че не вали, дано не вали. Ние имаме очакване и по тази причина нямаме приемане. Външният живот ни е отегчителен, тъй като нямаме вътрешен живот. Защото вътрешният живот храни външния живот. Ако нямаме вътрешен живот, някое по-висше преживяване, ние не можем да се радваме ни на храната, ни на ходенето, ни на гледането, всичко взимаме за даденост и не ни е значимо. Умираме от досада и сме нещастни. Всичко е наред, обаче ние сме нещастни.
Външният живот не ни удовлетворява. Отиваме в Африка, Азия, на най-високия връх, радваме се пет минути и след това отново... Снимаме, да не пропуснем инцидентно живота — дръж живота с фотоапарата! Не можеш да го хванеш! Фотоапаратът демонстрира, че не го хващаш. Искаш да го хванеш с апарата, обаче животът помина. Хващаш някои неща и казваш — ето, това е! А времето минава. Не можем да го спрем. Въпреки че не съществува — минава. И животът не се връща. Този живот, това тяло, всяка секунда се приближава до своя край. Родиш се и към този момент тръгваш да умираш.
Предлагаме ви и това изявление, оповестено в Списание 8, брой 8/2016 година, тъй като думите на Перица Георгиев ще са мощни постоянно.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ