Скъпи читателю!В този брой на приложението за литература ще си

Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература ще си напомним стихове на огромни български поети, предани до дъно на лявата концепция и на партията. Те не са към този момент сред живите, само че безсмъртни са техните стихове. Както вечен е и комунистическият блян...
Приятно четене. />
Братска могила

Йордан МИЛЕВ

Пролет е!
Пролет е!
Сини тинтяви
свеждат се
тъдява.
И се прекланят
пред тихата популярност
на една купчина
пръст.

Няма затишия!
Няма сражения!
Само величие
тук
грее с алени
отблясъци
от един сърп
и чук.

Тежко е
неотменимото
право
на боевете...
Именни
и безименни
спете,
умерено спете!

Спете, герои,
под тази
могила!
Много добре
ви разбирам аз:
не всеки имаше
страшна мощ
да тръгне в миналото
с вас!

Партийо

Дамян ДАМЯНОВ

Когато почукам на твойта врата,
Дали ще ме пуснеш да влеза?
Аз дълго се лутах пешком по света,
без знаме, без правилник стоманен.
Аз крачех с бастуна и самичък, и грохнал.
Самотен се радвах и страдах.
А нейде наоколо гърмеше край мен
животът на твойте площади.
Поемах аз въздуха с плахи гърди
и глухо скърбях по звездите,
само че след това разбирах, че тия звезди
са все на герои очите.
Но след това разбирах, тъй като звезда
бе нужна и в моите нощи...
И потеглих тогава по твойта диря,
която ме чакаше още...
И ето, през днешния ден блъскам на твойта врата -
Пусни ме да вляза във строя!
В кръвта ти до капка си вливам кръвта!
Кръвта ми до капка е твоя!

Балада за партийната истина

Слав Хр. КАРАСЛАВОВ

Като пъпка измежду пъпките
тя разцъфна през тъмните нощи.
Тя пристъпи със стъпките
на дете неукрепнало още.
А от жълтите вестници
със едно равнодушие:
- Ще почине незнайна! -
враговете предричаха.

Не умря! Разтревожени,
те в кауш я затвориха,
с мисълта й възторжена
като слепи се бореха
и заслушани в сприята,
дето с вихрите тичаше:
- Ще издъхне в килията! -
отново за нея предричаха.

Не издъхна! Ядосани,
" до живот " я осъдиха
и с кръвта й дамгосани,
всяка благосклонност пропъдиха.
Тя се труди на дигите
под жестоките бичове:
- Ще почине от веригите! -
Враговете предричаха.

Не умря! И в тунелите
на разстрел я изправиха.
Тя възкръсна във смелите,
дето път ни проправиха,
и раздра веригите
и жестоките бичове,
и остана измежду живите,
с цел да бъде обичана!

Единак

Лъчезар ЕЛЕНКОВ

Да бъдеш единак в отечеството свое.
И мозъкът ти смело да работи.
Да имаш за приятел столетното алое.
Да срещаш единствено примирени плебеи.
Да влизаш в пердах следващ с мащеха страна.
Ти ­ мощно гърло! Тя ­ стена безмълвна!
Да знаеш, че мозъкът с мерзавци се бори.
Тогава нещо свято в теб покълва.

Обреченост

Христо ЧЕРНЯЕВ

Аз отново ви споделям: не изстива
кръвта на братските могили.
Пръстта е делнична и сива,
само че пламъка там крие сили
и с времето летящо днеска
той от ден на ден се разгаря
като вулкан. И свята тресчица
раздрусва цялата България.
И този пламък в нас протича,
и този пламък ни сродява
с борците, светли от великолепие,
и с непреходната им популярност.
Поели гордото им знаме,
попило вик или усмивка,
през компликации и през измами
и ние също - без отмора -
ще би трябвало да го носим чисто,
и в труд, и в пердах неопетнено,
със стремежа им - поривистия,
за който в действителност е родено.
В кръвта ни пее Свободата,
която те ни подариха.
И с подвизите, и с делата,
и с нашата победа тиха
да им се обречем, тъй като,
когато трезви, без нерешителност,
врага презряха, и живота си,
обречени на нас те бяха.

Парола

Давид ОВАДИЯ

           - Смърт на фашизма!
           - Свобода на народа!

Свобода! - беше нашта ключова дума...
Тя ни свързваше в нощния мрак.
С нея тръгвахме в поход надолу
и след пердах ни събираше отново.

Нея шъпнеха лунни поляни
и потоци със сребърен глас.
Нея глухо мълвеше Балкана
и звездата полярна над нас.

Свобода!... Как наивно и неясно
ний рисувахме нейния лик!
И измежду багра раненият смъртно
нея виждаше в сетния момент.

Свобода! - беше нашта ключова дума...

Комунисти

Павел МАТЕВ

Годините незабелязано ни трансформират,
само че ний живеем, борим се, творим.
И вместо по спокойните алеи
по каменисти друмища вървим.
Препъваме се в изкопи и мрежи.
Задавяме се о барутен пушек.
И ние като всички хора неверни
и от обич от време на време бъркаме.
Но постоянно ще дирим неспокойни
красивото и няма да се спрем.
Че в случай че се зовем приятели бойни -
То е, тъй като можем да умрем
на всички места, където стане потребност,
в пространствата недостигнати даже.
И все едно е - наша или непозната, -
земята все сърцата ни ще скрий.
Но вековете няма да са мерка,
че ний сме мъртви и че не горим.
Дори в хилядолетната инспекция
на стража с неспокойните ще бдим!

Малолетният

Добри ЖОТЕВ

               На Петър Киряков

Едни ли сме изпращали на гибел
и без сълзи сме плакали, без думи.
Един ли мъж изправял се е корав
в последната минута пред патроните.

Но той бе дребен, младеж бе той:
" Ще го осъдят ли на гибел, проклетите? "
Очаквахме и в душния покой
пристигна, на гибел наказан, малолетният.

Един ли мъж, един ремсист ли самоуверен,
държа се мъжки в тежката разлъка?
Но в детското лице преди разстрел
кой геройство такова бе изваял?

" Другари, не тъгувайте за мен -
Фашизма бийте, бийте го, приятели! "
Встрани застанал, блед и обезпокоен,
в лицето му се вглеждаше ключарят.

Мъжествен след присъдата пристигна
и по-мъжествен потегли да умира!
А може би тъй като дребен бе,
Че гибел го чака, въпреки всичко не разбираше?

Не! Не! - В младежките, дълбоките очи,
в простреляната гръд на малолетния
живееше, ера наша - ти,
със своето велико пълноправие!