Скъпи читателю!Гласът на поета трябва да звучи в най-трудните моменти

Скъпи читателю!
Гласът на поета би трябвало да звучи в най-трудните моменти за една страна. В този брой на приложението за литература си разрешавам да показва моето стихотворение " Денят на Победата ". Призовавам и останалите мои сътрудници по перо да не мълчат, а да се изправят с думи и каузи против варварското безумство и реванша на фашизма през последните месеци и дни у нас, самоуверено да звучи писателското слово. В тази връзка ще прочетете и материала за съветския стихотворец Василий Иванович Лебедев-Кумач, от чието рождение се навършиха 125 години.
Приятно четене. />
Денят на Победата

Боян Бойчев

Всяка година. На същата дата.
Крачка след крачка.
В ръцете - цветя.
В сърцето - признателност.
В главата звучи песента
" Ден на Победата ".
Стоя, склонил глава,
Пред Паметника на Съветската войска.
Мълчаливо стоя.
Поклон!
Те водиха война за нас,
Да синее синьо небе
И децата ни да имат
Безгрижно детство и късмет.
А техните деца
Израстваха без тях,
В очите - болежка.
Безсмъртният полк...
Те умираха под Москва, Сталинград,
На Курската дъга...
Милиони съветски бойци,
Пречупили пречупените кръстове.
Батальони, воюващи
" За Родину! "
Те умираха
На всяка педя земя
Върху географската карта на Европа.
Те умираха, с цел да дарят светлина
На бъдещите деца.
Те - алените воини на свободата.
Но през днешния ден Старата Европа
Страда от склероза.
Днес Европа - грешница,
Потънала в блаженство,
Забравя историята,
Разказва я неправилно.
Кой желае да изтрие срамното минало?
Кой цапа с багра очите ни?
Кой скверни паметта?
Хулници и предатели!
Кой желае отново православните кръстове
Да смени с пречупени?
Кой подменя историята?
Позор!
Те се сражаваха за Родината -
И освен.
Те забиха аленото знаме
В мрачния купол на Райхстага.
В болното тяло,
Разядено от кафявата чума.
Европа на Девети май
Въздъхна свободна.
На войната - край!
Да не забравяме, да не се повтаря...
Мирът е така нежен.
Като детска усмивка,
Като човешки живот
И по тази причина цялостен живот
Благодарни би трябвало да бъдем
За небето синьо -
И твое, и мое,
На тези, които,
Не се върнаха от багра.
Благодарни
На братска, славянска, православна,
Велика Русия.
Всяка година. Девети май.
Денят на Победата.
Стоим ние,
Признателните генерации,  
Пред Паметника на Съветската войска.
В ръцете цветята
Пръскат звезди червени.
Поклон! Дълбок реверанс!