Скъпи читателю! Преди години моят дядо Бойчо Иванов, командир на Шуменско-Преславския

Скъпи читателю! 
Преди години моят дядо Бойчо Иванов, пълководец на Шуменско-Преславския партизански отряд, ми съобщи ръкописа на своята книга със мемоари, която дадох обещание да коригирам и приготвя за щемпел. Той към този момент не е сред живите, а книгата към този момент не съумявам да издам. Но тази седмица в приложението за литература, изкуство и просвета представям дребен фрагмент от нея - събитията към 9 септември в Шумен. Във връзка със светлата дата да си напомним и стихотворения на поети партизани, починали за свободата. 
Приятно четене.
В такава нощ...
Цветан СПАСОВ

В такава нощ ще ме загубиш.
Ще писне сова в мрачината
след писъка на вражите патрони...> На гроба ми цветя ще носят
другарите. Ще плаче майка ми
и ще подрежда скръбно мемоари.> В градината ще цъфнат макове.
Животът ще свети с възторзи.
Щастливо ще се любят младите...> Ела финален път на гроба ми
и разкажи, че моите илюзии
се сбъднаха по този начин луксозни!...> В такава нощ ще ме загубиш.
Ще писне сова в мрачината
и отново ще стане доста глухо.
Другари
Христо КЪРПАЧЕВ > Под нас реката с тътнеж унищожава
оковите на тежки ледове,
а слънцето през облак поздравява
напъпилите към този момент цветове.> Потънали в националната паника,
на калната земя лежим
и на живота с логиката строга
размирни проекти кроим.> В тях самоуверено блика робската буря,
така както долу мътната река.
И безоблачен искра пъпките им пият
и в пролетни цветя цъфтят.> Дерзай, другарю, дано сме бездомни,
безследно дните дано си текат,
с патрон жандари дано да ни дебнат,
бесилки черни дано ни коват!> Смъртта от дивите чакали
да срещнем с огнени сърца!
Че в нашта кръв ний слънце ще запалителен
да грей свободно над света.
Вечер
Иван НИВЯНИН > В такава хищна, звездна вечер
врагът ще стреля стръвно в мен;
ще лайне куче надалече
и аз ще бъда повален.> За мен другарите ще страдат,
ще ме накичат със венци;
на почет ще стои отряда -
ще бдят един след различен бойци.> Самичка мама ще узнае -
сиротна в бедната ни къща, -
насън вретено ще мотае
и нишката му ще се скъса.> Тя в тоя момент ще се разсъни
и към този момент няма да заспи:
така цялостен живот ще бъде будна -
за мен ще плаче и скърби.> В такава хищна, звездна вечер
врагът ще стреля стръвно в мен;
ще лайне куче надалече
и аз ще бъда мъртвец скован.> Ще минат дни - в градеж голям
народът ни ще е зает;
само че той за мен ще пази спомен,
за мен - героя, млад стихотворец.
Моята ария
Атанас МАНЧЕВ > Води ме, моя стройна ария,
води ме, мой възхитен стих!...
След тебе, в тая мрачна есен,
ще потегли разгорещен и лих...> Литни над родните полета,
запей над скръбните села,
разсей вековната нерадост
и тези ниски висини!...> Ще срещнеш в пътя си размирен,
о, моя ария, тъмнини,
ще чуеш стон обезсърчителен
и смъртен студ ще те рани...> Не спирай ти обезверена,
крила недей отпуща ти;
стани в разгрома възродена
и отново към слънцето литни...> Води ме, моя волна ария,
води ме, мой възхитен стих!
След този студ и мрачна есен
те последвам разгорещен и лих. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >  
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >

 
  class= " MsoNormal " >
  class= " MsoNormal " >

 
 >