Дейвид Фишеров: Скъпа България, благодаря, че ме прие!
„ Скъпа България,
Благодаря, че ме одобри с отворени ръце. Благодарение на теб мога да се развъртвам освен като състезател, само че и като човек. “
Така стартира една изповед, написана от Дейвид Фишеров – австрийския щангист, носещ България в сърцето си.
Още от ранна детска възраст, решението Дейвид да се занимава с повдигане на тежести наподобява предопределено. Цялото му семейство е обвързвано с този спорт.
Снимка: Личен списък
„ Баща ми беше щангист, дядо ми беше шефа на клуба ни и по този начин, полека-лека, израснах в залата. Никой не ми беше казвал, че би трябвало да стана щангист. От моето семейство желаеха да спортувам. Играл съм футбол, акробатика съм упражнявал, само че просто щангите ми харесаха най-вече. Във повдигането на тежести е по този начин – на подиума ти самичък избираш дали ще си първи или финален. Всичко зависи от теб! “, спомня си Дейвид за първите си стъпки в спорта.
Снимка: Личен списък
Неговата обич към България стартира от най-ранна детска възраст.
„ Още като дребен татко ми ме беше пуснал да упражнявам в България. Страната му харесва. За първи път пристигнах в България през 2010 година Случи се лятото в Добрич. Беше повече като отмора. Тренирахме 3 дни, ходихме на море 4 дни. Това продължи 2 години. Харесвам самата страна. Има доста хубави планини. Има доста хубаво море, хората са доста приятни. “, прибавя Дейвид Фишеров.
Успешните български щангисти са измежду главната причина младият австриец да избере да показва България. Това за него е детска фантазия!
„ Преди гледах доста клипчета с поколенията български щангисти, които са спечелили медали на най-големите шампионати и си споделих, че и аз желая да печеля един ден. Това ми беше една от детските фантазии. Да подвигам за България един ден. Това, че стана, може единствено да ме радва. С първия си орден мисля, че към този момент съм на добър път да стигна по-далече. “
Легендарният Трифон Иванов също е измежду аргументите Дейвид да обикне България.
„ Трифон Иванов играеше за „ Рапид “ Виена. Той впечатлява цяла Австрия. Само 6 дни след интервенцията на коляното изигра Шампионска лига за „ Рапид “ Виена. Той е като легенда за този клуб. Много го почитам. “, споделя младият щангист.
Снимка: Личен списък
Преди 5 години Дейвид намира любовта в България. Тогава се среща със своята бъдеща избраница – Назик Авакян.
„ В Сливен първият път пристигнах през 2016 година Тогава се срещнах с моята избраница. После почнахме да работим с моя треньор, с който почнахме да реализираме доста хубави резултати. Запознах се с нея в стола на спортното учебно заведение. От 4 години и половина сме дружно. От 2 години сме сгодени. Планираме да се женим, да създадем семейство. Искам да остана в България. Искам моите български деца да живеят в българска земя. “
Снимка: Личен списък
Назик не крие, че в никакъв случай не е предполагала, че брачният партньор ѝ ще бъде австриец:
„ В продължения на 3 месеца ми пишеше, аз не му отговарях, тъй като говореше много негоден български. Пращаше ми букети до у дома, дарове, споделих си: „ Защо пък да не изляза с това момче? “. И по този начин – всичко потегли сякаш на подбив от моя страна и се трансформира в нещо съществено. Впечатли ме с отношение. По-скоро метода бих споделила. Не е като сегашните момчета. "
Снимка: Личен списък
Намерил любовта на живота си, Дейвид взема решение да заживее за непрекъснато в Сливен и да показва България.
„ 2019 година взех решение да стана български жител и да се състезавам за България. Може би постоянно съм се чувствал като половин българин, само че към този момент с поданството знаех, че аз съм българин. “
Снимка: Личен списък
В знак на почитание към България, Дейвид трансформира своята фамилия. Вместо Фишер, той към този момент е Фишеров. А повода – щангистът желае тя да звучи допустимо най-български.
С ново име, само че със остарели цели – да показва почтено България, Дейвид е пред прага на първото си огромно състезание – европейското в Москва. Дни преди началото на шампионата, българският щангист научава за тъжна новина. Неговата най-силна опора си отива от този свят:
„ По време на подготовката, дядо ми умря. Той беше може би най-близкият ми човек. Не можах да отида на погребението му и желаех да взема орден за него. Последно ме питаше по какъв начин върви подготовката. И искаше, в случай че успее да оздравее, да пристигна до Москва ", споделя Дейвид Фишеров.
Допълнително стимулиран, на европейското състезание в Москва Дейвид печели сребърен орден в изтласкването.
„ Гордея се с него, че взе участие и взе орден още на първото си съревнование. Това е голям триумф. Постигна при първото си съревнование за България. Представи се чудесно. Имаше фрагменти, на които се виждаше, че той гледа нагоре – това си беше за неговия дядо. Той носеше негова фотография в чорапа си. Мисля, че това му оказа помощ. По един или различен метод, това го мотивираше повече. “, споделя годеницата на Дейвид Фишеров – Назик.
Снимка: Личен списък
„ Първото, което направих, е да отида до гробищата в Австрия. Поставих медала там. Беше в памет на дядо ми. Мисля, че той се зарадва на постигнатия триумф. “, споделя Дейвид.
Нетърпеливо очаквайки още веднъж да показва България на подиума във повдигането на тежести, Дейвид не крие, че се усеща българин. В сърцето си!
„ Горд съм, че представяме такава велика страна в нашия спорт – щанги. Това е обичаен спорт в България. И съм доста горделив, че съм спечелил орден. България ще е страна за бъдеще за мен. Искам децата ми да пораснат тук, да учат и аз желая и аз да пребивавам тук. Искам да науча децата си да бъдат горди българи и да не напущат страната. Да работят тук, да се развиват и да живеят в България. “, признава с горделивост Дейвид.
А на въпроса какъв е повече в своето сърце, родният щангист дава отговор на секундата: „ Българин! “
Това е изповедта на Дейвид Фишеров – австриецът, който мечтае да завоюва златен орден с българското знаме на своите гърди. И гледа самоуверено към олимпийските игри в Париж през 2024 година, където дава обещание, че ще развее гордо родния трикольор.
Благодаря, че ме одобри с отворени ръце. Благодарение на теб мога да се развъртвам освен като състезател, само че и като човек. “
Така стартира една изповед, написана от Дейвид Фишеров – австрийския щангист, носещ България в сърцето си.
Още от ранна детска възраст, решението Дейвид да се занимава с повдигане на тежести наподобява предопределено. Цялото му семейство е обвързвано с този спорт.
Снимка: Личен списък
„ Баща ми беше щангист, дядо ми беше шефа на клуба ни и по този начин, полека-лека, израснах в залата. Никой не ми беше казвал, че би трябвало да стана щангист. От моето семейство желаеха да спортувам. Играл съм футбол, акробатика съм упражнявал, само че просто щангите ми харесаха най-вече. Във повдигането на тежести е по този начин – на подиума ти самичък избираш дали ще си първи или финален. Всичко зависи от теб! “, спомня си Дейвид за първите си стъпки в спорта.
Снимка: Личен списък
Неговата обич към България стартира от най-ранна детска възраст.
„ Още като дребен татко ми ме беше пуснал да упражнявам в България. Страната му харесва. За първи път пристигнах в България през 2010 година Случи се лятото в Добрич. Беше повече като отмора. Тренирахме 3 дни, ходихме на море 4 дни. Това продължи 2 години. Харесвам самата страна. Има доста хубави планини. Има доста хубаво море, хората са доста приятни. “, прибавя Дейвид Фишеров.
Успешните български щангисти са измежду главната причина младият австриец да избере да показва България. Това за него е детска фантазия!
„ Преди гледах доста клипчета с поколенията български щангисти, които са спечелили медали на най-големите шампионати и си споделих, че и аз желая да печеля един ден. Това ми беше една от детските фантазии. Да подвигам за България един ден. Това, че стана, може единствено да ме радва. С първия си орден мисля, че към този момент съм на добър път да стигна по-далече. “
Легендарният Трифон Иванов също е измежду аргументите Дейвид да обикне България.
„ Трифон Иванов играеше за „ Рапид “ Виена. Той впечатлява цяла Австрия. Само 6 дни след интервенцията на коляното изигра Шампионска лига за „ Рапид “ Виена. Той е като легенда за този клуб. Много го почитам. “, споделя младият щангист.
Снимка: Личен списък
Преди 5 години Дейвид намира любовта в България. Тогава се среща със своята бъдеща избраница – Назик Авакян.
„ В Сливен първият път пристигнах през 2016 година Тогава се срещнах с моята избраница. После почнахме да работим с моя треньор, с който почнахме да реализираме доста хубави резултати. Запознах се с нея в стола на спортното учебно заведение. От 4 години и половина сме дружно. От 2 години сме сгодени. Планираме да се женим, да създадем семейство. Искам да остана в България. Искам моите български деца да живеят в българска земя. “
Снимка: Личен списък
Назик не крие, че в никакъв случай не е предполагала, че брачният партньор ѝ ще бъде австриец:
„ В продължения на 3 месеца ми пишеше, аз не му отговарях, тъй като говореше много негоден български. Пращаше ми букети до у дома, дарове, споделих си: „ Защо пък да не изляза с това момче? “. И по този начин – всичко потегли сякаш на подбив от моя страна и се трансформира в нещо съществено. Впечатли ме с отношение. По-скоро метода бих споделила. Не е като сегашните момчета. "
Снимка: Личен списък
Намерил любовта на живота си, Дейвид взема решение да заживее за непрекъснато в Сливен и да показва България.
„ 2019 година взех решение да стана български жител и да се състезавам за България. Може би постоянно съм се чувствал като половин българин, само че към този момент с поданството знаех, че аз съм българин. “
Снимка: Личен списък
В знак на почитание към България, Дейвид трансформира своята фамилия. Вместо Фишер, той към този момент е Фишеров. А повода – щангистът желае тя да звучи допустимо най-български.
С ново име, само че със остарели цели – да показва почтено България, Дейвид е пред прага на първото си огромно състезание – европейското в Москва. Дни преди началото на шампионата, българският щангист научава за тъжна новина. Неговата най-силна опора си отива от този свят:
„ По време на подготовката, дядо ми умря. Той беше може би най-близкият ми човек. Не можах да отида на погребението му и желаех да взема орден за него. Последно ме питаше по какъв начин върви подготовката. И искаше, в случай че успее да оздравее, да пристигна до Москва ", споделя Дейвид Фишеров.
Допълнително стимулиран, на европейското състезание в Москва Дейвид печели сребърен орден в изтласкването.
„ Гордея се с него, че взе участие и взе орден още на първото си съревнование. Това е голям триумф. Постигна при първото си съревнование за България. Представи се чудесно. Имаше фрагменти, на които се виждаше, че той гледа нагоре – това си беше за неговия дядо. Той носеше негова фотография в чорапа си. Мисля, че това му оказа помощ. По един или различен метод, това го мотивираше повече. “, споделя годеницата на Дейвид Фишеров – Назик.
Снимка: Личен списък
„ Първото, което направих, е да отида до гробищата в Австрия. Поставих медала там. Беше в памет на дядо ми. Мисля, че той се зарадва на постигнатия триумф. “, споделя Дейвид.
Нетърпеливо очаквайки още веднъж да показва България на подиума във повдигането на тежести, Дейвид не крие, че се усеща българин. В сърцето си!
„ Горд съм, че представяме такава велика страна в нашия спорт – щанги. Това е обичаен спорт в България. И съм доста горделив, че съм спечелил орден. България ще е страна за бъдеще за мен. Искам децата ми да пораснат тук, да учат и аз желая и аз да пребивавам тук. Искам да науча децата си да бъдат горди българи и да не напущат страната. Да работят тук, да се развиват и да живеят в България. “, признава с горделивост Дейвид.
А на въпроса какъв е повече в своето сърце, родният щангист дава отговор на секундата: „ Българин! “
Това е изповедта на Дейвид Фишеров – австриецът, който мечтае да завоюва златен орден с българското знаме на своите гърди. И гледа самоуверено към олимпийските игри в Париж през 2024 година, където дава обещание, че ще развее гордо родния трикольор.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ