Иван Николов: Грозното лице на сръбската демокрация
Скандалното задържане на Димитър Димитров, Даниела Михайлович и нейната придружителка Миляна Стоилкович по време на половин часовото посещаване на сръбския президент Александър Вучич в Босилеград на 11 март т.г., сподели всичкия фалш на сръбската народна власт и същинското лице на ръководещите освен в Босилеград, само че и в Белград, написа в разбор за БГНЕС Иван Николов, КИЦ Босилеград.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев, дружно с органите на Министерство на вътрешните работи и БИА, се постараха небрежно да приберат хората, за които имаха подозрения, че по време на визитата на Вучич може да се опитат да изкажат друго, по-различно мнение за обстановката в Босилеград от това, което Владимир Захариев и Стефан Стойков желаеха да му покажат.
В този смисъл бяха позволени единствено хората, които са на общинската трапеза и пенсионерите, които набутани зад мрежата от арматурно желязо, трябваше по даден знак да ръкопляскат и да се възхищават на височайшия посетител и неговите домакини.
Навремето на село при ненадейното идване на попа или даскала, другояче немарливите домакини небрежно скриваха под леглото разхвърляните по стаята парцали и съдове, а сополивите и окъсани деца ги изпращаха при комшиите. После всичко си идваше на мястото.
Така и в този момент, след половин часовото зрелище със втурване на президента Вучич с хеликоптер, зяпане с необятно зинали уста, овации, хора, лигави изливи на раболепство и благодарности, обятия, слагачество, алегорично предаване на ключа на Босилеград на Вучич, (кому ли още не го подмятаха тоя ключ!), и петнайсет минутно разпределяне на обещания за вложения, работни места, пътища, детски градинки, ГКПП-е към Македония и политане на хеликоптера, арестуваните лица бяха пуснати и всичко си пристигна на мястото.
Веднага следобяд Босилеград потъна в потискащото сиво ежедневие – полицейщина, незаинтересованост, мръсни улици, задушна атмосфера и прекарване от през днешния ден до на следващия ден.
Тогава защо беше всичко това?
Целта на президентския десант, който този ден кацна в четири общини в района, напълно не беше да чуе хората, а доста по прозаична – да набере необятна национална поддръжка за нова популистка партия „ Народно придвижване за страната “.
Въпреки че неговата партия и той персонално държат цялата власт в страната, това явно не им е задоволително.
„ Пред нас е най-тежкият политически интервал и би трябвало да реализираме единение “, споделя той. Очевидно засяга нуждата от приемане на европейското предложение за нормализиране на връзките с Косово. Не са малко партиите и личностите, които са срещу това, тъй като считат, че това ще докара до признание на Косово. С това може да сме съгласни или не, само че главната причина за демокрацията е, да има разнообразни отзиви в това число и по главните национални и държавни въпроси. В момента, в който всяко друго мнение се демонизира и дефинира като „ антидържавно “, изключително когато цялата финансова, медийна и политическа власт е съсредоточена в едни ръце – с демокрацията е завършено.
Професор Йован Байфорд от Отворен университет във Англия, в ББЦ на сръбски език написа, че това Народно придвижване е още един опит за подриване на демокрацията в Сърбия, основаване на фактическа еднопартийна система и търсене на спомагателна легитимност за всичко, което Вучич желае да направи с Косово и с бъдещето на Сърбия. Байфорд счита, че присъединяване в политическия и публичен живот ще се ограничи единствено до ония, които са съгласни с Вучич и прибавя, че той „...сам ще взема решение какво са националните и държавните ползи, какво е извънредно политическо мнение, кой е и кой не е интелектуалец и всички, които се намерят отвън това “голямо национално придвижване “ ще бъдат набелязани като държавни врагове “.
Ако се съди по старанието с което органите на Министерство на вътрешните работи и БИА в Босилеград, намериха и „ почистиха “ за няколко часа всички, които вероятно можеха да скапват настроението на Вучич с плакати и послания разнообразни от клакьорското мърморене на кмета – Сърбия в действителност се готви, меко казано, да изолира опозицията с някакъв необятен „ Народен фронт “ от времето на Тито, в който с изключение на Партията му да се включат и всички други, които споделят неговите хрумвания.
Опасността е още по-голяма, в случай че се има поради, че Сърбия през последните три десетилетия интелектуално е много обезкръвена. Журналистиката напълно не е безвредно занятие и най-хубавите публицисти, нормално пишат за обстановката в Сърбия отнякъде извън. Различното мнение нормално се приравнява с национално изменничество. Не са малко и хората, за които демокрацията е нещо напълно маловажно и вземат участие на изборите не с цел да изразят личната си политическа воля, а с цел да изпълнят волята на работодателите си, или просто да отбият номера.
Все отново, двете малките екрани „ NOVA S “ и „ N1 “, вестник „ DANAS “ и някои районни портали и обществените мрежи отразиха задържането на възрастния 77-годишен Димитър Димитров, който по времето на задържането е бил разпитван за какво е чествал българският народен празник 3 март. А Даниела Михайлович със седеммесечното бебе е била арестувана поради писмо и плакати „ с обезпокоително наличие “!?
Всъщност, единственото обезпокоително нещо в тази ситуация бе тяхното задържане и посрещането на Вучич устроено по сюжетите за посрещане на тоталитарните диктатори от времето на комунизма.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев, дружно с органите на Министерство на вътрешните работи и БИА, се постараха небрежно да приберат хората, за които имаха подозрения, че по време на визитата на Вучич може да се опитат да изкажат друго, по-различно мнение за обстановката в Босилеград от това, което Владимир Захариев и Стефан Стойков желаеха да му покажат.
В този смисъл бяха позволени единствено хората, които са на общинската трапеза и пенсионерите, които набутани зад мрежата от арматурно желязо, трябваше по даден знак да ръкопляскат и да се възхищават на височайшия посетител и неговите домакини.
Навремето на село при ненадейното идване на попа или даскала, другояче немарливите домакини небрежно скриваха под леглото разхвърляните по стаята парцали и съдове, а сополивите и окъсани деца ги изпращаха при комшиите. После всичко си идваше на мястото.
Така и в този момент, след половин часовото зрелище със втурване на президента Вучич с хеликоптер, зяпане с необятно зинали уста, овации, хора, лигави изливи на раболепство и благодарности, обятия, слагачество, алегорично предаване на ключа на Босилеград на Вучич, (кому ли още не го подмятаха тоя ключ!), и петнайсет минутно разпределяне на обещания за вложения, работни места, пътища, детски градинки, ГКПП-е към Македония и политане на хеликоптера, арестуваните лица бяха пуснати и всичко си пристигна на мястото.
Веднага следобяд Босилеград потъна в потискащото сиво ежедневие – полицейщина, незаинтересованост, мръсни улици, задушна атмосфера и прекарване от през днешния ден до на следващия ден.
Тогава защо беше всичко това?
Целта на президентския десант, който този ден кацна в четири общини в района, напълно не беше да чуе хората, а доста по прозаична – да набере необятна национална поддръжка за нова популистка партия „ Народно придвижване за страната “.
Въпреки че неговата партия и той персонално държат цялата власт в страната, това явно не им е задоволително.
„ Пред нас е най-тежкият политически интервал и би трябвало да реализираме единение “, споделя той. Очевидно засяга нуждата от приемане на европейското предложение за нормализиране на връзките с Косово. Не са малко партиите и личностите, които са срещу това, тъй като считат, че това ще докара до признание на Косово. С това може да сме съгласни или не, само че главната причина за демокрацията е, да има разнообразни отзиви в това число и по главните национални и държавни въпроси. В момента, в който всяко друго мнение се демонизира и дефинира като „ антидържавно “, изключително когато цялата финансова, медийна и политическа власт е съсредоточена в едни ръце – с демокрацията е завършено.
Професор Йован Байфорд от Отворен университет във Англия, в ББЦ на сръбски език написа, че това Народно придвижване е още един опит за подриване на демокрацията в Сърбия, основаване на фактическа еднопартийна система и търсене на спомагателна легитимност за всичко, което Вучич желае да направи с Косово и с бъдещето на Сърбия. Байфорд счита, че присъединяване в политическия и публичен живот ще се ограничи единствено до ония, които са съгласни с Вучич и прибавя, че той „...сам ще взема решение какво са националните и държавните ползи, какво е извънредно политическо мнение, кой е и кой не е интелектуалец и всички, които се намерят отвън това “голямо национално придвижване “ ще бъдат набелязани като държавни врагове “.
Ако се съди по старанието с което органите на Министерство на вътрешните работи и БИА в Босилеград, намериха и „ почистиха “ за няколко часа всички, които вероятно можеха да скапват настроението на Вучич с плакати и послания разнообразни от клакьорското мърморене на кмета – Сърбия в действителност се готви, меко казано, да изолира опозицията с някакъв необятен „ Народен фронт “ от времето на Тито, в който с изключение на Партията му да се включат и всички други, които споделят неговите хрумвания.
Опасността е още по-голяма, в случай че се има поради, че Сърбия през последните три десетилетия интелектуално е много обезкръвена. Журналистиката напълно не е безвредно занятие и най-хубавите публицисти, нормално пишат за обстановката в Сърбия отнякъде извън. Различното мнение нормално се приравнява с национално изменничество. Не са малко и хората, за които демокрацията е нещо напълно маловажно и вземат участие на изборите не с цел да изразят личната си политическа воля, а с цел да изпълнят волята на работодателите си, или просто да отбият номера.
Все отново, двете малките екрани „ NOVA S “ и „ N1 “, вестник „ DANAS “ и някои районни портали и обществените мрежи отразиха задържането на възрастния 77-годишен Димитър Димитров, който по времето на задържането е бил разпитван за какво е чествал българският народен празник 3 март. А Даниела Михайлович със седеммесечното бебе е била арестувана поради писмо и плакати „ с обезпокоително наличие “!?
Всъщност, единственото обезпокоително нещо в тази ситуация бе тяхното задържане и посрещането на Вучич устроено по сюжетите за посрещане на тоталитарните диктатори от времето на комунизма.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ