Скандалът около Руската църква, която беше затворена след експулсирането на

Скандалът към Руската черква , която беше затворена след експулсирането на двама беларуски свещеници поради подозрения и данни да шпионаж , се разраства с всеки минал ден.

На този декор през днешния ден пред вратите й се събраха десетки хора, които възпламениха свещи, оставиха цветя и желаеха църквата да бъде отворена . Движението по бул. „ Цар Освободител “ беше блокирано.

Пред Руската черква, с изключение на доста жители, имаше и представители на политически партии .

Във Facebook на Посолството на Русия в България беше обявено, че Руската черква в София ще приключи своята активност , а по-нататъшната ѝ орис ще бъде решена от Руската православна черква /РПЦ/. Това стана, откакто България експулсира в четвъртък предстоятеля на Руската православна черква в София и двама беларуски свещеници и ги упрекна, че служат на геополитическите ползи на Москва . Всичко това провокира вълна от мнения през целия уикенд.

„ За страдание още веднъж първо непознати служби би трябвало да открият, че имаме следващия разузнавач в България. Ако през днешния ден знаем, че той е бил разузнавач – той е бил разузнавач на съветските служби от 5 години ” , съобщи с ъпредседателят на Политическа партия Кирил Петков . Бившият народен представител от левицата и член на Българска социалистическа партия Александър Симов контраатакува:

„ Когато стане въпрос за дипломати, уличени в шпионаж, тях ги експулсираш, тъй като имат имунитет. Свещеника няма подобен имунитет и в случай че той е разузнавач, се допуска, че българската страна може да го задържи и да го съди да проверява пипалата на активността му. ”

По случая имаше реакция от ДАНС . Без да цитират имена те декларират, че е безконтролно и рисково, когато политици и псевдоексперти разясняват и дават оценки на детайли от работата им, без да разполагат с информация. Като единствената цел на сходни представители е да придобият краткотрайни дивиденти.

Русенският митрополит Наум прикани българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит да се разпореди храмът „ Свети Николай Мирликийски “ в София, прочут още като Руската черква, да бъде отворен като се възстановят и богослуженията в него. Той написа, прилагаме без редакторска интервенция:

„ Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „ Св. Николай Мирликийски ” в София, прочут като „ Руската черква ”, бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.

Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква /1914 г./, намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.

Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий /1847-1927/, като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.

След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит.

През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.

Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква.

Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител. През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.

През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.

Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него.

В мнение, оповестено в профила си в една от обществените мрежи, Наум назовава неприемливо „ заключването на храма от странични лица “, откакто ДАНС подреди експулсирането на трима свещеници – един руснак и двама беларуси, които са част от подворието на Руската православна черква в София. “

От съветската дипломатическа задача у нас подчертаха, че българската страна е изгонила всички чиновници на подворието , изпратени от съветската православна черква. Поради което по-нататъшната му работа е физически невъзможна.