Знаем скоростта на въртене на Земята около оста й… или?
Системата Земя-Луна е виновна за последователното закъснение на въртенето на нашата планета, което води до по-дълги дни. Фактори като „ Chandler Wobble “(Колебанието на Чандлър) може краткотрайно да ускорят скоростта на въртене. Учените употребяват голям брой способи, с цел да открият скоростта на въртене на Земята, в това число доказателства от … черупки.
Земята се върти към оста си с към 1600 км в час на екватора. Тази скорост поддържа познатия ни модел ден-нощ като 24-часов цикъл. Но това премерване на времето, което сме приемали за даденост през цялата човешка история, е краткотрайно. В дълготраен проект земните дни ще се удължат.
В продължение на стотици милиони години гравитацията на Луната е упражнявала притегателна мощ върху нашата планета, причинявайки приливи и отливи и забавяйки нашето въртене. Всъщност разликата сред дните на прото-Земята и нашите модерни дни е огромна; когато системата Земя-Луна се образува преди към 4,5 милиарда години, Земята се върти доста по-бързо, правейки един ден да продължи единствено четири часа. Ако хората към момента се навъртат към родната ни планета след 250 милиона години, най-сетне ще получим това, за което постоянно сме копнеели: спомагателен час денем.
Учените знаят, че Земята се върти по-бързо от разнообразни доказателства, в това число моделите на напредък на черупките на мекотелите. Преди към 70 милиона години един тип мекотели, които имат същите модели на напредък на черупките като днешните мекотели, са имали 23,5-часов ден. Чрез деликатно проучване на растежните пръстени на черупките на мекотелите благодарение на принадлежности за изображения с висока разграничителна дарба, откривателите биха могли да дефинират обособени дни от живота на животното. Те следят, че пръстените, които порастват по-бързо денем и по-бавно през нощта, демонстрират, че животното има към 30 минути по-малко време всеки ден.
Учените откриха, че на 29 юни 2022 година сме имали най-краткия си ден до момента (при равни други условия). Не доста обаче – Земята се е ускорила задоволително, с цел да понижи с 1,59 милисекунди продължителността на деня. Тази смяна на времето е особеност, която продължава да се случва, дотам, че може да вкара нуждата от негативна високосна секунда. (Обикновено прибавяме високосна секунда понякога, с цел да поддържаме интензивно сензитивните към времето калкулации, като тези за GPS принадлежности и астрономията.)
Промяната в климата можеше да повлияе на продължителността на дните ни, изключително посредством топенето на ледниковия лед, което води до покачване нивото на моретата. Получените големи количества вода основават издутини, които не са съществували преди, и по този начин леко трансформират скоростта на въртене на планетата. Всъщност изместването на моретата е изместило оста на нашата планета на изток, даже оттатък прогнозите на климатичните модели. Когато разпределението на тежестта на която и да е топка се измества, това се трансформира и с нейната ротационна ос, невидимият централен полюс, към който се върти топката, създавайки „ съмнението на Чандлър “.
Открит през 1800 година, Chandler Wobble сочи към естествено вибриране в придвижването на Земята. Изследователите не са съумели да посочат единствена причина, само че може да се дължи на обстоятелството, че Земята не е съвършена сфера и просто прелива от вода. Нашата планета е движеща се маса от разтопена канара, която непрестанно мигрира под земната кора; даже дълбоката тога и покриващата я горна тога са неспокойни, причинявайки трусове. Дори океанските приливни сили биха могли да повлияят на придвижванията на планетите. Самото въртеливо придвижване кара Земята да се издува леко по екватора. Колкото и да се клати или трансформира скоростта си, Земята ще продължи да се върти още милиарди години. Ще се възползваме ли от преимуществата на удължаването на деня? Само времето ще покаже.
