Системата на висшето образование в България произвежда кадри, от които

Системата на висшето обучение в България създава фрагменти, от които пазарът не се нуждае, огромна част от приключилите се развиват на позиции, които изискват по-ниска подготовка, а университетите са полупразни. Това са част от изводите в мнението на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по повод определянето на броя на одобряваните за образование студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения и научните организации за образователната 2024/2025 година

В претекстовете си работодателската организация показва, че над 40% от висшистите у нас се осъществят на работни места, които изискват приблизително или по-ниско обучение. Въпреки към момента високия %, въпреки всичко се следи усъвършенстване – през 2015 година несъответствието сред полученото обучение и заеманата позиция е било 53%. От АИКБ акцентират, че тези позитивни промени се дължат най-много на нараствания на държавен план-прием (ДПП) за механически специалности. Другата причина, съгласно разбора на работодателската организация, е смяната в подзаконовата уредба, която даде повече средства за прехрана на студентите в това направление, благоприятни условия за повече стипендии, включването им в листата на предпазените специалности и други

Друг проблем, съгласно АИКБ, е, че системата „ създава “ доста фрагменти с подготовка, която не е търсена на пазара. От там приканват за единна държавна политика за банкет и реализация на висше образование с ясна цел да се реализира действително обвързване на образованието на фрагментите с потребностите на пазара.

Над половината от студентите в България учат в 8 посоки – Икономика “, „ Педагогика “, „ Медицина “, „ Администрация и ръководство “, „ Педагогика на образованието по... “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Информатика и компютърни науки “ и „ Право “.

Има специалности, за които има огромен план-прием, само че процентът на осъществените висшисти на работни места, изискващи сходна подготовка, е толкоз дребен, че не оправдава повишения банкет, настояват от АИКБ.

От Асоциацията приканват броят на откритите места за банкет да е не повече от 50% от броя на приключилите приблизително обучение същата година. Това би довело до по-голяма конкуренция сред кандидат-студентите, създаване на по-добри експерти и по-бързо прекосяване от обучение към работна среда.

Според данни на Национален статистически институт приключилите приблизително обучение през 2022 година са 5.5 хиляди възпитаници по-малко от миналата година. За сметка на това местата за кандидат-студенти в университетите се усилват.

През последните години броят на всички студенти в държавните университети запълва сред 43 и 53% от потенциала, заложен от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА).

За 2023 година от НАОА са определили потенциал от 419 159 места за студенти, от които единствено 42.9% са заети. Това са с 11 500 места повече по отношение на 2021 година, когато 53% от потенциала е бил напълнен.

От АИКБ показват и терзания по отношение на степента на подготовка на завършващите, защото образованието им е  най-вече теоретично. Според тях измененията от 2018 година в Закона за висшето обучение и подхванатите дейности от страна на Министерство на образованието и науката (МОН) за подкрепяне на практическите стажове на студентите не е задоволително.

Те приканват за по-широко разпространение на член 95 от Закона за висшето обучение, съгласно който страната може да покрие изцяло или отчасти разноските за образованието на студенти, които имат подписан контракт с шеф. Този контракт би трябвало обезпечава стаж по съответната компетентност за интервала на образованието и работно място след сполучливо дипломиране.

Становището за нуждата от експерти с висше обучение по професионални посоки е направено от АИКБ по покана на министъра на образованието проф. Галин Цоков.

По публикацията работи Цветелина Чучукова.