Сирия, още един фронт на войната в Украйна
Сирийска специфична военна злополука
„ Всичко и на всички места за три дни “. Би звучало отлично като рекламен слоган на някоя туристическа организация. Но по-скоро разказва цялата модерна съветска геополитика, събрана единствено в една фраза. И събитията през последната седмица го потвърждават по невиждан метод. Почти по едно и също време на няколко много отдалечени едно от друго места се разгоряха с нова мощ остарели спорове, в които безспорно се усеща дългата ръка на Кремъл. И може би в случай че не беше войната в Украйна, Путин и кохортата му щяха да извлекат сериозна изгода и всичките тези разрастващи се огнища на безпорядък и дестабилизация. Но спорът на североизток гълта толкоз доста запаси, че Русия просто не съумява да управлява всичките си „ сфери на ползи “. И май ще стартира да губи въздействието си върху тях. Говоря, несъмнено, най-много за Сирия, само че в листата също по този начин попадат Грузия, Молдова, Косово, Мали и още няколко сходни международни горещи точки.
Сирия, която в немалка степен, измести вниманието на медиите от Украйна в последните дни, е характерен образец за това, по какъв начин може да загубиш всичко, когато си създадеш прекомерно доста врагове. И то най-много тъй като не си държиш на думата. Кулминацията на съветската интервенция в гражданската война опустошила арабската страна бе някъде към 2015-2016 година и това оказа помощ на Башар Асад да остане на власт. Той пък се отплати на Путин като му позволи да бъде построена мрежа от съветски военни бази и хранилища, много по-широка от тази, която съществуваше по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Това мигновено разреши на Москва да трансформира Сирия в своего рода разпределителна площадка за доставяне на своите паравоенни контингенти в Централна Африка (тогава – ЧВК „ Вагнер “, в този момент – разнообразни нейни производни), както и за поддръжка на редица терористични организации в региона като Хамас, Хизбула и йеменските хуси. Руското наличие на сирийска земя също по този начин караше районните фактори Израел и Саудитска Арабия да се преценяват с Москва, северноафриканските страни да бъдат постоянно нащрек, а Турция, през чиято територия минава един от главните съветски газопроводи за Европа, да влиза в покупко-продажби с Кремъл, от време на време срещу волята си. Отделно от това, Сирия се трансформира и в самобитна тестова платформа за армията на РФ, където да натрупа военен опит, както и да опитва в действителни условия оръжия и тактически способи. За това по никакъв начин не е инцидентен фактът, че мнозина от съветските старши офицери и генерали воювали досега в Украйна са ветерани от сирийския спор. А тактиката на съветската артилерия и авиация да срутват до основи украинските градове и села, изключително в първите месеци на войната, постоянно бе определяно като „ сирийска “.
Руската военна интервенция не върна контрола върху цялата страната назад в ръцете на потомствения деспот Асад, само че най-малко съумя да замрази спора до някакво задоволително за района равнище. Но Сирия, такава каквато я демонстрират географските карти в формалните й граници от 1920 година престана да съществува. На нейно място се появи едно аморфно обучение, състоящо се от огромен брой фрагменти с неразбираеми граници и ръководени незнайно от кого. Освен така наречен сирийска публична власт, която управлява почти половината страна, разнообразни нейни региони се държат от най-малко три опозиционни на Асад групировки, от злокобната „ Ислямска страна “ оформила анклави, както от кюрдите в богатите на нефт североизточни земи.
На собствен ред, съвсем всяка от тези сили се намира под „ чадъра “ на някоя от огромните страни с трайни ползи в района. Иран и Русия, да вземем за пример са зад Асад, Турция поддържа опозиционерите, а кюрдите от много време са под крилото на Съединени американски щати. Американците даже имат военна база в земите им. Не липсват и конфликти сред „ огромните “ – преди няколко години американската авиация изтреби многочислен отряд на ЧВК „ Вагнер “, Турция постоянно организира интервенции срещу кюрдите на тяхна територия, а на няколко пъти съветски и турски водачи „ кръстосваха шпаги “ в небето. Отделно от това, когато сметне за належащо се намесва и Израел, най-много като нанася въздушни удари по цели свързани с Иран или Хизбула.
Колкото и да е необичайно, като се има поради какъв брой е раздорен целият район, напоследък в страната се наблюдаваше условен мир. Той бе реализиран на два пъти, първо 2018 година, а по-късно още веднъж през 2020 година, най-много с помощта на тристранните договаряния сред Турция, Русия и Иран. И като изключим нормалните престрелки за всеки замразен спор, като цяло примирието се спазваше. С едно изключение. През 2019-2020 година подкрепяните от Русия сирийски войски започнаха „ умиротворителна “операция в зоната следена от опозицията в северозападната част на страната. В резултат на тази интервенция починаха 30 турски военни. Това предизвика Ердоган моментална да нанесе ответен удар с кодовото име „ Пролетен щит “ против армията на Асад, която понесе ужасни загуби. Това, което обаче научи тогава турският президент бе най-много, че на думата на Путин много-много не трябва да се има вяра и по тази причина когато в края на предишния месец подкрепяните от него две опозиционни групировки минаха в нахлуване, той сподели, че няма желание да ги възпира.
Желанието на Ердоган, най-много с непознати ръце, да реши дефинитивно сирийския проблем е изцяло разбираемо. Страната му има дълга южна граница, през която непрекъснато нахлуват хиляди бежанци бягащи от войната, както и кюрдски партизани. Първите му основават проблеми с Европа, а също така му натоварват стопанската система и бюджета, а вторите са проблем за Анкара още от времето на Ататюрк, т.е. от има-няма 100 години. При други условия Путин най-вероятно би го спрял, само че в този момент, когато е напълно вързан с Украйна, това надали ще се случи. Русия с вързани ръце в миг, в който в Съединени американски щати царува безредие поради промяната на президента си звучи напряко като подарък от ориста. Ердоган знае, че надали ще има различен подобен комфортен миг да реши с един удар няколко казуса, освен това без да е публично привързан със протичащото се. Мащабите на очертаващата се турска победа ще зависят най-много от настроенията на другия огромен състезател – бъдещият президент Тръмп. Ако последният реши да се изтегли от североизточните земи и изостави кюрдите, Ердоган (собственоръчно или посредством сирийските „ опозиционери “) ще нахлуе и там. Ако ли пък реши да остане – ще станем очевидци на мини-студена война, в която две страни-членки на НАТО – Съединени американски щати и Турция – ще си скърцат взаимно със зъби.
Междувременно обстановката на бойното поле се развива в посока пагубна за армията на Асад и режима му. След като предходната седмица в ръцете на „ опозиционерите “ на практика без пердах падна вторият по величина сирийски град Алепо, то в четвъртък те, след интензивни няколкодневни боеве, овладяха различен огромен град – Хама. По-важното обаче е друго - сирийската войска демонстрира всички признаци на проваляне, невисок военен дух и дори деградация. Отстъпвайки, войските на Асад изоставят десетки единици скъпа съвременна (най-вече руска) бойна техника, цялостни догоре хранилища с боеприпаси и дори летища със самолети на тях. И към този момент изобщо не се вижда по какъв начин могат да създадат поврат.
Следващата цел на „ опозиционните “ елементи е град Хомс, на половината път сред Алепо и Дамаск. Хомс е ситуиран в планински масив, на пръв взор наподобява много сложен за завладяване. В петък следобяд, обаче, стартира да постъпва информация, че разпадащата се сирийска войска най-вероятно към този момент го е изоставила и с огромна доза убеденост може да се твърди, че с това на процедура бъдещето на Асад е предрешено. Още по-интересното в тази ситуация е, че рухването му взема решение ориста и на съветския войскови контингент в Сирия. Защото двете най-големи съветски бази в страната – военно-въздушната в Хмеймим и военноморската в Тартус – към този момент ще бъдат отрязани от всевъзможни сухопътни връзки с главните сирийски войски и ще станат лесна плячка на бунтовниците. Москва към този момент изтегли корабите си от пристанището на Тартус в намерено море и явно изчаква развиването на обстановката при Хомс с цел да реши по кое време да изтегли и самолетите си. От чисто военна позиция Путин и военното му командване очевидно смятат представянето на техните войски за неуспех, тъй като преди дни бе заменен командващият контингента в Сирия военачалник Кисел. Със и без него обаче си проличава, че дните на Асад са преброени, а с това евентуално ще бъде поставена точка и на директното съветско военно наличие в Близкия Изток.
Извън загубата на основни стратегически и логистични позиции крушението на режима ще коства и доста милиарди на съветския поданик, които ще се окаже. че са били наливани в каца без дъно. За да разберете защо тъкмо иде тирада си коства да се напомни че през далечната към този момент 2005 година Путин опрости на Асад дълг в размер на над 13 милиарда $. А какъв брой милиарда още костват базите, издръжката на войските, окончателно изгубената бойна техника и какво ли още не? Пък и Сирия надалеч не е единствения „ потребител “ на запаси от този жанр – през последните години московският геостратег се зае съществено да прекроява и сферите на въздействие в Африка и подкрепя идването на власт в някои от някогашните френски колонии на властолюбиви диктатори или просто предводители на военни хунти. По схеми сходни на тези в Сирия, на някои от тях им бяха опростени многомилиардни задължения, а също така политическите режими бяха закрепени благодарение на съветски частни военни компании от рода на печално известните вагнеровци на починалия към този момент Пригожин. На мен персонално би ми било извънредно любопитно да прочета информация какъв брой тъкмо са коствали на РФ в чисто финансово изражение тези игри на великолепие на нейния закрепостен президент през последния четвърт век. И то в случай че самата Русия нито е цъфнала, нито е вързала, а непрекъснато е раздирана от обществени проблеми и дефицит на средства даже за обезпечаване на най-елементарни потребности. Пък и да каже човек, че от тези съветски намеси е имало някаква изгода за въпросните страни, а то на всички места те носят само и единствено гибел, сълзи и опустошение.
Няма да предсказвам какво тъкмо следва да се случи в Сирия, само че съм сигурен, че медиите несъмнено ще имат много работа по тематиката. Единствено съм задължен да припомня, че в този спор, може би като се изключи кюрдите, които се пробват най-сетне да се снабдят с някаква самостоятелност, мъчно можем да разпознаваем „ положителните “ от „ неприятните “. И тези, които са с Асад, и тези които са срещу него, действително имат вяра и разчитат най-много на насилието, да не приказваме че основната опозиционна формация, която сега настава към Дамаск произлиза от злокобната в миналото терористична организация Ал Кайда. Доколко се реформирали и трансформирали оттогава, ще разберем в близко бъдеще.
И в случай че тематиката ви се коства стана прекомерно „ сирийска “, то е тъй като още не сте видели украинската диря в нея. Още през лятото, когато гражданската война като цяло много си бе укротила, Главното Разузнавателно Управление (ГРУ) на Украйна популяризира видеокадри по какъв начин нападна с дронове съветска авиобаза източно от Алепо. Пораженията не бяха огромни, само че по-важно бе посланието, което Киев искаше да изпрати на Путин: „ Вече сме и в Сирия! “ Практически невероятно е такава секретна интервенция да е осъществена без знанието на Турция и локалните въоръжени милиции. Няма подозрение и че хората на Киев са провели не един и два обучителни курса, както и че са влезнали в ролята на съветници. Украинското наличие и почеркът на ГРУ си личат изключително ясно по метода, по който бунтовниците употребяват и най-много комбинират ударни и разследващи дронове, а също по това по какъв начин са оборудвани щабовете им. Те доста наподобяват на украинските фронтови подразделения: пространствата са цялостни с всевъзможна компютърна техника, а командирите наблюдават ситуацията в действително време на огромни екрани, по които тече непрекъсната видео информация от разследващите дронове. Правят усещане още два обстоятелството: немалкият брой добре подготвени оператори на дронове измежду „ опозиционерите “ и това, че техните бойци си омотават каските и ръкавите на униформите с жълто или синьо тиксо, с цел да се отличават на бойното поле.
Защо Киев оказва помощ на всякакви въоръжени групировки със сенчесто минало и мъглява политическа визия? Едва ли тъй като споделя идеологиите им. По-скоро тъй като, сходно на анти-путинският Руски Доброволчески Корпус и на Легион „ Свобода “, Украйна ги приема за по-малкото зло, в случай че щете за потребни идиоти и по тази причина и не вижда нищо неприятно да ги употребява против агресора, пък било то и в такива отдалечени от Европа точки. В последна сметка прословутата фраза „ Врагът на моя зложелател е мой другар “ не е от през вчерашния ден, нали?
Разбира се, Сирия надалеч не е единственото място където работи „ задграничното “ бюро на ГРУ. Украински специфични акции против съветски войскови контингенти през последните месеци имаше и в Судан, и в Мали, а евентуално и на други места. Едно съм сигурен – когато тази война свърши украинските експерти по секретни интервенции няма да останат без работа. Напротив, ще бъдат измежду най-търсените в света.
В един съвършен за модерния съветски империализъм свят Путин щеше да векува в Сирия, а не да мисли по какъв начин да се измъкне с по-малки вреди от там. В този съвършен свят също по този начин отпред на Украйна щеше да е някой като раболепният Янукович, свален посредством „ Майдана “ преди повече от 10 години. И тогава Русия на процедура щеше да има обща граница с Унгария на Орбан и Словакия на Фицо. Молдова щеше да бъде по този начин притисната, че никой в нея дори нямаше да се осмели да организира референдум за присъединение към Европейски Съюз, а бунтовната Грузия щеше да бъде усмирена по „ бързата процедура “. Възможният предстоящ президент на Румъния, пропутинският националист Калин Джорджеску, пък щеше да се усеща вдъхновен от мощната поддръжка на Москва, а Европа щеше да си кротува поради евтиния съветски газ и да се прави, че не вижда следващия подъл ход на Путин. Руски самолети щяха да летят от и за Африка, кацайки междинно в Сирия, а неколцина души живеещи в лукс в Москва щяха да си лягат и стават с възприятието, че са властелини на планетата. В този съвършен свят, завладяването на немирна Украйна щеше да трае единствено три дни. Но действителният свят напълно не е съвършен. В последна сметка украинското полесражение се оказа оня безсърдечен капан, който ще съкруши фантазиите за международно владичество на кремълския деспот, ще изстиска виталните сокове на стопанската система му, ще смаже душeвността на народа му и ще го лиши от средства за ефикасна интервенция в разнообразни точки на света. И в този момент Путин, който постоянно е желал незабавно и в този момент, всичко и по едно и също време, е наказан да гледа по какъв начин неговият съвършен свят се разпада без той самият да е в положение да промени нещо.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
„ Всичко и на всички места за три дни “. Би звучало отлично като рекламен слоган на някоя туристическа организация. Но по-скоро разказва цялата модерна съветска геополитика, събрана единствено в една фраза. И събитията през последната седмица го потвърждават по невиждан метод. Почти по едно и също време на няколко много отдалечени едно от друго места се разгоряха с нова мощ остарели спорове, в които безспорно се усеща дългата ръка на Кремъл. И може би в случай че не беше войната в Украйна, Путин и кохортата му щяха да извлекат сериозна изгода и всичките тези разрастващи се огнища на безпорядък и дестабилизация. Но спорът на североизток гълта толкоз доста запаси, че Русия просто не съумява да управлява всичките си „ сфери на ползи “. И май ще стартира да губи въздействието си върху тях. Говоря, несъмнено, най-много за Сирия, само че в листата също по този начин попадат Грузия, Молдова, Косово, Мали и още няколко сходни международни горещи точки.
Сирия, която в немалка степен, измести вниманието на медиите от Украйна в последните дни, е характерен образец за това, по какъв начин може да загубиш всичко, когато си създадеш прекомерно доста врагове. И то най-много тъй като не си държиш на думата. Кулминацията на съветската интервенция в гражданската война опустошила арабската страна бе някъде към 2015-2016 година и това оказа помощ на Башар Асад да остане на власт. Той пък се отплати на Путин като му позволи да бъде построена мрежа от съветски военни бази и хранилища, много по-широка от тази, която съществуваше по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Това мигновено разреши на Москва да трансформира Сирия в своего рода разпределителна площадка за доставяне на своите паравоенни контингенти в Централна Африка (тогава – ЧВК „ Вагнер “, в този момент – разнообразни нейни производни), както и за поддръжка на редица терористични организации в региона като Хамас, Хизбула и йеменските хуси. Руското наличие на сирийска земя също по този начин караше районните фактори Израел и Саудитска Арабия да се преценяват с Москва, северноафриканските страни да бъдат постоянно нащрек, а Турция, през чиято територия минава един от главните съветски газопроводи за Европа, да влиза в покупко-продажби с Кремъл, от време на време срещу волята си. Отделно от това, Сирия се трансформира и в самобитна тестова платформа за армията на РФ, където да натрупа военен опит, както и да опитва в действителни условия оръжия и тактически способи. За това по никакъв начин не е инцидентен фактът, че мнозина от съветските старши офицери и генерали воювали досега в Украйна са ветерани от сирийския спор. А тактиката на съветската артилерия и авиация да срутват до основи украинските градове и села, изключително в първите месеци на войната, постоянно бе определяно като „ сирийска “.
Руската военна интервенция не върна контрола върху цялата страната назад в ръцете на потомствения деспот Асад, само че най-малко съумя да замрази спора до някакво задоволително за района равнище. Но Сирия, такава каквато я демонстрират географските карти в формалните й граници от 1920 година престана да съществува. На нейно място се появи едно аморфно обучение, състоящо се от огромен брой фрагменти с неразбираеми граници и ръководени незнайно от кого. Освен така наречен сирийска публична власт, която управлява почти половината страна, разнообразни нейни региони се държат от най-малко три опозиционни на Асад групировки, от злокобната „ Ислямска страна “ оформила анклави, както от кюрдите в богатите на нефт североизточни земи.
На собствен ред, съвсем всяка от тези сили се намира под „ чадъра “ на някоя от огромните страни с трайни ползи в района. Иран и Русия, да вземем за пример са зад Асад, Турция поддържа опозиционерите, а кюрдите от много време са под крилото на Съединени американски щати. Американците даже имат военна база в земите им. Не липсват и конфликти сред „ огромните “ – преди няколко години американската авиация изтреби многочислен отряд на ЧВК „ Вагнер “, Турция постоянно организира интервенции срещу кюрдите на тяхна територия, а на няколко пъти съветски и турски водачи „ кръстосваха шпаги “ в небето. Отделно от това, когато сметне за належащо се намесва и Израел, най-много като нанася въздушни удари по цели свързани с Иран или Хизбула.
Колкото и да е необичайно, като се има поради какъв брой е раздорен целият район, напоследък в страната се наблюдаваше условен мир. Той бе реализиран на два пъти, първо 2018 година, а по-късно още веднъж през 2020 година, най-много с помощта на тристранните договаряния сред Турция, Русия и Иран. И като изключим нормалните престрелки за всеки замразен спор, като цяло примирието се спазваше. С едно изключение. През 2019-2020 година подкрепяните от Русия сирийски войски започнаха „ умиротворителна “операция в зоната следена от опозицията в северозападната част на страната. В резултат на тази интервенция починаха 30 турски военни. Това предизвика Ердоган моментална да нанесе ответен удар с кодовото име „ Пролетен щит “ против армията на Асад, която понесе ужасни загуби. Това, което обаче научи тогава турският президент бе най-много, че на думата на Путин много-много не трябва да се има вяра и по тази причина когато в края на предишния месец подкрепяните от него две опозиционни групировки минаха в нахлуване, той сподели, че няма желание да ги възпира.
Желанието на Ердоган, най-много с непознати ръце, да реши дефинитивно сирийския проблем е изцяло разбираемо. Страната му има дълга южна граница, през която непрекъснато нахлуват хиляди бежанци бягащи от войната, както и кюрдски партизани. Първите му основават проблеми с Европа, а също така му натоварват стопанската система и бюджета, а вторите са проблем за Анкара още от времето на Ататюрк, т.е. от има-няма 100 години. При други условия Путин най-вероятно би го спрял, само че в този момент, когато е напълно вързан с Украйна, това надали ще се случи. Русия с вързани ръце в миг, в който в Съединени американски щати царува безредие поради промяната на президента си звучи напряко като подарък от ориста. Ердоган знае, че надали ще има различен подобен комфортен миг да реши с един удар няколко казуса, освен това без да е публично привързан със протичащото се. Мащабите на очертаващата се турска победа ще зависят най-много от настроенията на другия огромен състезател – бъдещият президент Тръмп. Ако последният реши да се изтегли от североизточните земи и изостави кюрдите, Ердоган (собственоръчно или посредством сирийските „ опозиционери “) ще нахлуе и там. Ако ли пък реши да остане – ще станем очевидци на мини-студена война, в която две страни-членки на НАТО – Съединени американски щати и Турция – ще си скърцат взаимно със зъби.
Междувременно обстановката на бойното поле се развива в посока пагубна за армията на Асад и режима му. След като предходната седмица в ръцете на „ опозиционерите “ на практика без пердах падна вторият по величина сирийски град Алепо, то в четвъртък те, след интензивни няколкодневни боеве, овладяха различен огромен град – Хама. По-важното обаче е друго - сирийската войска демонстрира всички признаци на проваляне, невисок военен дух и дори деградация. Отстъпвайки, войските на Асад изоставят десетки единици скъпа съвременна (най-вече руска) бойна техника, цялостни догоре хранилища с боеприпаси и дори летища със самолети на тях. И към този момент изобщо не се вижда по какъв начин могат да създадат поврат.
Следващата цел на „ опозиционните “ елементи е град Хомс, на половината път сред Алепо и Дамаск. Хомс е ситуиран в планински масив, на пръв взор наподобява много сложен за завладяване. В петък следобяд, обаче, стартира да постъпва информация, че разпадащата се сирийска войска най-вероятно към този момент го е изоставила и с огромна доза убеденост може да се твърди, че с това на процедура бъдещето на Асад е предрешено. Още по-интересното в тази ситуация е, че рухването му взема решение ориста и на съветския войскови контингент в Сирия. Защото двете най-големи съветски бази в страната – военно-въздушната в Хмеймим и военноморската в Тартус – към този момент ще бъдат отрязани от всевъзможни сухопътни връзки с главните сирийски войски и ще станат лесна плячка на бунтовниците. Москва към този момент изтегли корабите си от пристанището на Тартус в намерено море и явно изчаква развиването на обстановката при Хомс с цел да реши по кое време да изтегли и самолетите си. От чисто военна позиция Путин и военното му командване очевидно смятат представянето на техните войски за неуспех, тъй като преди дни бе заменен командващият контингента в Сирия военачалник Кисел. Със и без него обаче си проличава, че дните на Асад са преброени, а с това евентуално ще бъде поставена точка и на директното съветско военно наличие в Близкия Изток.
Извън загубата на основни стратегически и логистични позиции крушението на режима ще коства и доста милиарди на съветския поданик, които ще се окаже. че са били наливани в каца без дъно. За да разберете защо тъкмо иде тирада си коства да се напомни че през далечната към този момент 2005 година Путин опрости на Асад дълг в размер на над 13 милиарда $. А какъв брой милиарда още костват базите, издръжката на войските, окончателно изгубената бойна техника и какво ли още не? Пък и Сирия надалеч не е единствения „ потребител “ на запаси от този жанр – през последните години московският геостратег се зае съществено да прекроява и сферите на въздействие в Африка и подкрепя идването на власт в някои от някогашните френски колонии на властолюбиви диктатори или просто предводители на военни хунти. По схеми сходни на тези в Сирия, на някои от тях им бяха опростени многомилиардни задължения, а също така политическите режими бяха закрепени благодарение на съветски частни военни компании от рода на печално известните вагнеровци на починалия към този момент Пригожин. На мен персонално би ми било извънредно любопитно да прочета информация какъв брой тъкмо са коствали на РФ в чисто финансово изражение тези игри на великолепие на нейния закрепостен президент през последния четвърт век. И то в случай че самата Русия нито е цъфнала, нито е вързала, а непрекъснато е раздирана от обществени проблеми и дефицит на средства даже за обезпечаване на най-елементарни потребности. Пък и да каже човек, че от тези съветски намеси е имало някаква изгода за въпросните страни, а то на всички места те носят само и единствено гибел, сълзи и опустошение.
Няма да предсказвам какво тъкмо следва да се случи в Сирия, само че съм сигурен, че медиите несъмнено ще имат много работа по тематиката. Единствено съм задължен да припомня, че в този спор, може би като се изключи кюрдите, които се пробват най-сетне да се снабдят с някаква самостоятелност, мъчно можем да разпознаваем „ положителните “ от „ неприятните “. И тези, които са с Асад, и тези които са срещу него, действително имат вяра и разчитат най-много на насилието, да не приказваме че основната опозиционна формация, която сега настава към Дамаск произлиза от злокобната в миналото терористична организация Ал Кайда. Доколко се реформирали и трансформирали оттогава, ще разберем в близко бъдеще.
И в случай че тематиката ви се коства стана прекомерно „ сирийска “, то е тъй като още не сте видели украинската диря в нея. Още през лятото, когато гражданската война като цяло много си бе укротила, Главното Разузнавателно Управление (ГРУ) на Украйна популяризира видеокадри по какъв начин нападна с дронове съветска авиобаза източно от Алепо. Пораженията не бяха огромни, само че по-важно бе посланието, което Киев искаше да изпрати на Путин: „ Вече сме и в Сирия! “ Практически невероятно е такава секретна интервенция да е осъществена без знанието на Турция и локалните въоръжени милиции. Няма подозрение и че хората на Киев са провели не един и два обучителни курса, както и че са влезнали в ролята на съветници. Украинското наличие и почеркът на ГРУ си личат изключително ясно по метода, по който бунтовниците употребяват и най-много комбинират ударни и разследващи дронове, а също по това по какъв начин са оборудвани щабовете им. Те доста наподобяват на украинските фронтови подразделения: пространствата са цялостни с всевъзможна компютърна техника, а командирите наблюдават ситуацията в действително време на огромни екрани, по които тече непрекъсната видео информация от разследващите дронове. Правят усещане още два обстоятелството: немалкият брой добре подготвени оператори на дронове измежду „ опозиционерите “ и това, че техните бойци си омотават каските и ръкавите на униформите с жълто или синьо тиксо, с цел да се отличават на бойното поле.
Защо Киев оказва помощ на всякакви въоръжени групировки със сенчесто минало и мъглява политическа визия? Едва ли тъй като споделя идеологиите им. По-скоро тъй като, сходно на анти-путинският Руски Доброволчески Корпус и на Легион „ Свобода “, Украйна ги приема за по-малкото зло, в случай че щете за потребни идиоти и по тази причина и не вижда нищо неприятно да ги употребява против агресора, пък било то и в такива отдалечени от Европа точки. В последна сметка прословутата фраза „ Врагът на моя зложелател е мой другар “ не е от през вчерашния ден, нали?
Разбира се, Сирия надалеч не е единственото място където работи „ задграничното “ бюро на ГРУ. Украински специфични акции против съветски войскови контингенти през последните месеци имаше и в Судан, и в Мали, а евентуално и на други места. Едно съм сигурен – когато тази война свърши украинските експерти по секретни интервенции няма да останат без работа. Напротив, ще бъдат измежду най-търсените в света.
В един съвършен за модерния съветски империализъм свят Путин щеше да векува в Сирия, а не да мисли по какъв начин да се измъкне с по-малки вреди от там. В този съвършен свят също по този начин отпред на Украйна щеше да е някой като раболепният Янукович, свален посредством „ Майдана “ преди повече от 10 години. И тогава Русия на процедура щеше да има обща граница с Унгария на Орбан и Словакия на Фицо. Молдова щеше да бъде по този начин притисната, че никой в нея дори нямаше да се осмели да организира референдум за присъединение към Европейски Съюз, а бунтовната Грузия щеше да бъде усмирена по „ бързата процедура “. Възможният предстоящ президент на Румъния, пропутинският националист Калин Джорджеску, пък щеше да се усеща вдъхновен от мощната поддръжка на Москва, а Европа щеше да си кротува поради евтиния съветски газ и да се прави, че не вижда следващия подъл ход на Путин. Руски самолети щяха да летят от и за Африка, кацайки междинно в Сирия, а неколцина души живеещи в лукс в Москва щяха да си лягат и стават с възприятието, че са властелини на планетата. В този съвършен свят, завладяването на немирна Украйна щеше да трае единствено три дни. Но действителният свят напълно не е съвършен. В последна сметка украинското полесражение се оказа оня безсърдечен капан, който ще съкруши фантазиите за международно владичество на кремълския деспот, ще изстиска виталните сокове на стопанската система му, ще смаже душeвността на народа му и ще го лиши от средства за ефикасна интервенция в разнообразни точки на света. И в този момент Путин, който постоянно е желал незабавно и в този момент, всичко и по едно и също време, е наказан да гледа по какъв начин неговият съвършен свят се разпада без той самият да е в положение да промени нещо.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ