Половин век власт на династията Асад - равносметката в Сирия
Сирия, където се чака през днешния ден Башар Асад да завоюва четвърти мандат на президентските избори, от пет десетилетия е ръководена с желязна ръка от династията Асад - татко и наследник.
Хафез идва на власт
На 16 ноември 1970 година военачалник Хафез ал Асад, министър на защитата, завзема властта след прелом, който отстранява " гражданското " крило на властта, представлявано от Салах Джедид. Той е зам. общоприет секретар на Партията за арабско социалистическо възобновление (БААС), която е на власт от 1963 година, и е мощният човек зад президента Нуредин Атаси.
Наречен " Движение за възобновяване ", този прелом се прави без проливане на кръв.
На 12 март 1971 година Хафез ал Асад е определен на референдум и става първият сирийски президент от алауитското малцинство (10 % от населението), в страната със сунитско болшинство.
Война против Израел
На 6 октомври 1973 година Египет и Сирия подхващат атака против Израел, на запад по продължение на Суецкия канал и на изток на Голанските възвишения, с цел да го принудят да върне териториите, завладени по време на Шестдевната война през юни 1967 година След в началото проваляне израелската войска печели превъзходство в четвъртата близкоизточна война с цената на тежки загуби.
През 1974 година е подписано съглашение за раздалечаването на силите на Голанските възвишения.
Намеса в Ливан
През юни 1974 година американският президент Ричард Никсън афишира в Дамаск възобновяване на дипломатическите връзки, прекратени от 1967 година Две години по-късно сирийски войски влизат в Ливан, за което Съединени американски щати са дали зелена светлина, с цел да спасят християнските милиции, които са на ръба на разгрома в спора с ислямско-прогресивните сили, подкрепяни от палестинските бойци.
От май 1977 година сирийски бойци, които са поели контрола на страната като се изключи граничната зона с Израел, влизат в конфликти с християнски формирования, които оспорват наличието им. В продължение на 30 години Сирия има военно и политическо владичество над Ливан, откъдето изтегля войските си през 2005 година, под интернационален напън, след убийството на ливанския водач Рафик Харири.
Безмилостна кавга
През 1979 година след атентат против военната академия в северния град Алепо, в който умират 80 кадети, всичките алауити, сирийският режим стартира сурови репресии против " Мюсюлмански братя " - сунитско ислямистко придвижване, упрекнато за осъществяването на атентата.
През февруари 1982 година армията потушава ислямистко въстание в централния град Хама. В протести и военни интервенции, осъществявани в продължение на към месец от първокласен корпус, командван от брата на Асад - Рифаат, умират сред 10 00 и 40 000 души съгласно източници.
Сближаване със Запада
През 1990-1991 година Сирия укрепва връзките с Вашингтон след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, с който я е свързвал " контракт за другарство и съдействие ".
Дамаск се причислява към силите на обединението, ръководена от Вашингтон, против иракския водач Саддам Хюсеин - обичаен противник на Асад, след иракското навлизане в Кувейт.
На власт идва Башар
На 10 юни Народното събрание трансформира член от конституцията, с цел да понижи от 40 само че 34 години минималната възраст, която се изисква за поста държавен глава, корекция, устройваща родения през 1965 година Башар ал Асад.
На 17 юли 2000 година Башар ал Асад поставя клетва пред Народното събрание. Единствен претендент, той става президент след плебисцит (97 процента), проведен месец след гибелта на татко му Хафез.
" Арабската пролет в Дамаск "
В края на септември 2000 година стотина интелектуалци и хора на изкуството приканват управляващите да " амнистират " политическите пандизчии и да анулират изключителното състояние, което е в действие от 1963 година
Слага се началото на отваряне с интервал на относителна независимост на изложение. Арестът през 2001 година на опозиционери поставя завършек на тази къса " Дамаска пролет ".
Гражданска война
На 15 март 2011 година вследствие на Арабската пролет в Сирия избухва национален протест с мирни демонстрации. Той е брутално сподавен от режима, преди да се трансформира в революция. През идващите години спорът се усложнява с намесата на районни и интернационалните сили, както и на задгранични милиции и джихадистки групи.
Подкрепян военно от Москва и Техеран, режимът печели поредност от победи и съумява да си върне две трети от територията. Войната опустошава страната и лишава живота на повече от 388 000 души, а 12 млн. (над половината от населението) са прогонени от домовете си или са принудени да заминат в заточение./БТА
Хафез идва на власт
На 16 ноември 1970 година военачалник Хафез ал Асад, министър на защитата, завзема властта след прелом, който отстранява " гражданското " крило на властта, представлявано от Салах Джедид. Той е зам. общоприет секретар на Партията за арабско социалистическо възобновление (БААС), която е на власт от 1963 година, и е мощният човек зад президента Нуредин Атаси.
Наречен " Движение за възобновяване ", този прелом се прави без проливане на кръв.
На 12 март 1971 година Хафез ал Асад е определен на референдум и става първият сирийски президент от алауитското малцинство (10 % от населението), в страната със сунитско болшинство.
Война против Израел
На 6 октомври 1973 година Египет и Сирия подхващат атака против Израел, на запад по продължение на Суецкия канал и на изток на Голанските възвишения, с цел да го принудят да върне териториите, завладени по време на Шестдевната война през юни 1967 година След в началото проваляне израелската войска печели превъзходство в четвъртата близкоизточна война с цената на тежки загуби.
През 1974 година е подписано съглашение за раздалечаването на силите на Голанските възвишения.
Намеса в Ливан
През юни 1974 година американският президент Ричард Никсън афишира в Дамаск възобновяване на дипломатическите връзки, прекратени от 1967 година Две години по-късно сирийски войски влизат в Ливан, за което Съединени американски щати са дали зелена светлина, с цел да спасят християнските милиции, които са на ръба на разгрома в спора с ислямско-прогресивните сили, подкрепяни от палестинските бойци.
От май 1977 година сирийски бойци, които са поели контрола на страната като се изключи граничната зона с Израел, влизат в конфликти с християнски формирования, които оспорват наличието им. В продължение на 30 години Сирия има военно и политическо владичество над Ливан, откъдето изтегля войските си през 2005 година, под интернационален напън, след убийството на ливанския водач Рафик Харири.
Безмилостна кавга
През 1979 година след атентат против военната академия в северния град Алепо, в който умират 80 кадети, всичките алауити, сирийският режим стартира сурови репресии против " Мюсюлмански братя " - сунитско ислямистко придвижване, упрекнато за осъществяването на атентата.
През февруари 1982 година армията потушава ислямистко въстание в централния град Хама. В протести и военни интервенции, осъществявани в продължение на към месец от първокласен корпус, командван от брата на Асад - Рифаат, умират сред 10 00 и 40 000 души съгласно източници.
Сближаване със Запада
През 1990-1991 година Сирия укрепва връзките с Вашингтон след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, с който я е свързвал " контракт за другарство и съдействие ".
Дамаск се причислява към силите на обединението, ръководена от Вашингтон, против иракския водач Саддам Хюсеин - обичаен противник на Асад, след иракското навлизане в Кувейт.
На власт идва Башар
На 10 юни Народното събрание трансформира член от конституцията, с цел да понижи от 40 само че 34 години минималната възраст, която се изисква за поста държавен глава, корекция, устройваща родения през 1965 година Башар ал Асад.
На 17 юли 2000 година Башар ал Асад поставя клетва пред Народното събрание. Единствен претендент, той става президент след плебисцит (97 процента), проведен месец след гибелта на татко му Хафез.
" Арабската пролет в Дамаск "
В края на септември 2000 година стотина интелектуалци и хора на изкуството приканват управляващите да " амнистират " политическите пандизчии и да анулират изключителното състояние, което е в действие от 1963 година
Слага се началото на отваряне с интервал на относителна независимост на изложение. Арестът през 2001 година на опозиционери поставя завършек на тази къса " Дамаска пролет ".
Гражданска война
На 15 март 2011 година вследствие на Арабската пролет в Сирия избухва национален протест с мирни демонстрации. Той е брутално сподавен от режима, преди да се трансформира в революция. През идващите години спорът се усложнява с намесата на районни и интернационалните сили, както и на задгранични милиции и джихадистки групи.
Подкрепян военно от Москва и Техеран, режимът печели поредност от победи и съумява да си върне две трети от територията. Войната опустошава страната и лишава живота на повече от 388 000 души, а 12 млн. (над половината от населението) са прогонени от домовете си или са принудени да заминат в заточение./БТА
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ