Съдът в Страсбург осъди България да плати 462 хил. евро обезщетение
Синята къща се намира на ул. проектант Пеев №6 в Стария град в Пловдив
© Гугъл Maps Още по тематиката
Йонко Грозев: " Пакетирането " на основния прокурор с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд саботира промяната
Съдията в Европейски съд по правата на човека за салдото в насилственото осъществяване, правосъдната промяна, отговорността на основния прокурор и свободата на словото
2 ное 2017
Засега в Южния парк няма да се строи, само че 20% от него е частен
Близо 1/5 от 110-те хектара повърхност е реституирана сред 1994 година и 1997 година, общината занапред ще търси пари да изкупи земите
8 мар 2017
Живот " отвън регулация "
За ромските къщи на кв. " Кремиковци " в Гърмен от първо лице
17 юли 2015
Забраняват реституцията и смяната на парцели с публично значение
Парламентарната комисия по локално самоуправление одобри на първо четене измененията в Закона за устройство на територията
13 яну 2009
Как реститути станаха дребни акционери
9 яну 2009 Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) дефинира рекордно обезщетение от 462 000 евро по българско дело Ченгелян против България. Случаят касае реституционен спор за известната " Синя къща " в Пловдив, монумент на културата, траял с изменчив резултат повече от 15 години в България от началото на 90-те години до 2007 година, когато Върховен касационен съд дефинитивно постановява отвод от реставрация.
Жалбоподатели по делото са седем български жители, наследници на двуетажната постройка, прочут монумент на културата, който през 1966 година е бил отчужден от страната против обезщетение от 14 000 лв.. През 1992 година те желаят реставрация на къщата, само че кметът на Плодвид отхвърля настояването им. Подават тъжба против отхвърли и през 1998 година Върховният административен съд, като трета правосъдна инстанция анулира отхвърли. Жлабоподателите връщат полученото от наслледодателите им парично обезщетение и получават нотариален акт, само че по този начин и не могат да встъпят във притежание на парцела, защото къщата се държи и употребява от община Пловдив. Местните управляващи са го оповестили за обществена общинска благосъстоятелност и е дала чартърен стая в постройката на Национален дарителски фонд " 13 века България ", който е организация към Министерския съвет.
След като безрезултатно се пробват да реализират съглашение, през декември 2003 година жалбоподателите завеждат дело против община Пловдив и фонда с искане да им се предадат владението. Първо пловдивските съдилища, а по-късно е Върховния касационен съд през юни 2007 година отхвърлят желае и този път постановяват, че няма предпоставки за реставрация, което е напълно назад на първото решение по същия спор. Според съдилищата обаче, това второ дело се постанова тъй като в първото Пловдивската община не взела участие, а единствено пловдивският кмет, което съгласно съда не е едно и също. Решението във връзка с кмета не било обвързващо за общината, приема Върховен касационен съд.
Така се стига до тъжба пред Съда в Страсбург, който произнася първото си решение по това дело на 21 април 2016 година и с него постановява, че по отношение на седемте наследници на красивия парцел, българската страна е нарушила правото им на обективен развой, както и правото им на благосъстоятелност. Тогава съдът присъжда по 2000 евро обезщетение на неимуществени вреди на всеки от наследниците, общо 14 000 евро, плюс близо 6000 евро за разходи. Съдът дава период за съглашение сред страната и жалбоподателите за размера на компенсацията за материални вреди, само че до такова съглашение по този начин и не се стига макар напъните на Министерството на правораздаването.
Решението, оповестено през днешния ден, е второто по това дело – единствено за размера на компенсацията за материални вреди и за пропуснати изгоди, откакто съглашение не е реализирано. Присъдените 462 000 евро ще бъдат разпределени сред жалбоподателите съгласно размера на техните дялове в парцела, написа в решението.
Така общо сметката, която страната ще би трябвало да заплати единствено за делото в Страсбург е над 482 000 евро, като се вземат поради и разноските по днешното решение, без да се регистрират и другите разходи по воденето на делото. Това е в действителност цената, която страната ще заплати, с цел да си резервира община Пловдив собствеността върху парцела и Националният фонд да остане ползвател на къщата. Наследниците не могат да водят каузи за реставрация и да претендират връщането на парцела.
Това е следващото решение на Съда в Страсбург след решението по делото Кехая и още пет други, при което страната ще би трябвало да заплати поради това, че българските съдилища отхвърлят да се съобразят с влезнало в действие правосъдно решение. Подобно държание е несъвместимо с правилото на върховенството на правото и правната непоклатимост. На второ място като причина за това дело е отводът на община Пловдив и Фонда да изпълнят реституционното решение.
© Гугъл Maps Още по тематиката
Йонко Грозев: " Пакетирането " на основния прокурор с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд саботира промяната
Съдията в Европейски съд по правата на човека за салдото в насилственото осъществяване, правосъдната промяна, отговорността на основния прокурор и свободата на словото
2 ное 2017
Засега в Южния парк няма да се строи, само че 20% от него е частен
Близо 1/5 от 110-те хектара повърхност е реституирана сред 1994 година и 1997 година, общината занапред ще търси пари да изкупи земите
8 мар 2017
Живот " отвън регулация "
За ромските къщи на кв. " Кремиковци " в Гърмен от първо лице
17 юли 2015
Забраняват реституцията и смяната на парцели с публично значение
Парламентарната комисия по локално самоуправление одобри на първо четене измененията в Закона за устройство на територията
13 яну 2009
Как реститути станаха дребни акционери
9 яну 2009 Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) дефинира рекордно обезщетение от 462 000 евро по българско дело Ченгелян против България. Случаят касае реституционен спор за известната " Синя къща " в Пловдив, монумент на културата, траял с изменчив резултат повече от 15 години в България от началото на 90-те години до 2007 година, когато Върховен касационен съд дефинитивно постановява отвод от реставрация.
Жалбоподатели по делото са седем български жители, наследници на двуетажната постройка, прочут монумент на културата, който през 1966 година е бил отчужден от страната против обезщетение от 14 000 лв.. През 1992 година те желаят реставрация на къщата, само че кметът на Плодвид отхвърля настояването им. Подават тъжба против отхвърли и през 1998 година Върховният административен съд, като трета правосъдна инстанция анулира отхвърли. Жлабоподателите връщат полученото от наслледодателите им парично обезщетение и получават нотариален акт, само че по този начин и не могат да встъпят във притежание на парцела, защото къщата се държи и употребява от община Пловдив. Местните управляващи са го оповестили за обществена общинска благосъстоятелност и е дала чартърен стая в постройката на Национален дарителски фонд " 13 века България ", който е организация към Министерския съвет.
След като безрезултатно се пробват да реализират съглашение, през декември 2003 година жалбоподателите завеждат дело против община Пловдив и фонда с искане да им се предадат владението. Първо пловдивските съдилища, а по-късно е Върховния касационен съд през юни 2007 година отхвърлят желае и този път постановяват, че няма предпоставки за реставрация, което е напълно назад на първото решение по същия спор. Според съдилищата обаче, това второ дело се постанова тъй като в първото Пловдивската община не взела участие, а единствено пловдивският кмет, което съгласно съда не е едно и също. Решението във връзка с кмета не било обвързващо за общината, приема Върховен касационен съд.
Така се стига до тъжба пред Съда в Страсбург, който произнася първото си решение по това дело на 21 април 2016 година и с него постановява, че по отношение на седемте наследници на красивия парцел, българската страна е нарушила правото им на обективен развой, както и правото им на благосъстоятелност. Тогава съдът присъжда по 2000 евро обезщетение на неимуществени вреди на всеки от наследниците, общо 14 000 евро, плюс близо 6000 евро за разходи. Съдът дава период за съглашение сред страната и жалбоподателите за размера на компенсацията за материални вреди, само че до такова съглашение по този начин и не се стига макар напъните на Министерството на правораздаването.
Решението, оповестено през днешния ден, е второто по това дело – единствено за размера на компенсацията за материални вреди и за пропуснати изгоди, откакто съглашение не е реализирано. Присъдените 462 000 евро ще бъдат разпределени сред жалбоподателите съгласно размера на техните дялове в парцела, написа в решението.
Така общо сметката, която страната ще би трябвало да заплати единствено за делото в Страсбург е над 482 000 евро, като се вземат поради и разноските по днешното решение, без да се регистрират и другите разходи по воденето на делото. Това е в действителност цената, която страната ще заплати, с цел да си резервира община Пловдив собствеността върху парцела и Националният фонд да остане ползвател на къщата. Наследниците не могат да водят каузи за реставрация и да претендират връщането на парцела.
Това е следващото решение на Съда в Страсбург след решението по делото Кехая и още пет други, при което страната ще би трябвало да заплати поради това, че българските съдилища отхвърлят да се съобразят с влезнало в действие правосъдно решение. Подобно държание е несъвместимо с правилото на върховенството на правото и правната непоклатимост. На второ място като причина за това дело е отводът на община Пловдив и Фонда да изпълнят реституционното решение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ