Още 40 млн. лв. в сметката на КТБ от аферата Дунарит
Синдиците на Корпоративна банка са събрали 40.93 млн. лева през август 2017-а, с които са попълнили масата на несъстоятелността й. Това излиза наяве от публично оповестеният им доклад. Това е най-голямото месечно постъпление откогато е почнала процедурата по неплатежоспособност на КТБ, (през пролетта на 2015-а). Тъкмо затова тя заслужава особено внимание, защото в отчета на синдиците четем, че от всичките тези 40.93 млн. лева малко над 40 млн. лева са "от други източници ". Интересно какво схващат синдиците под термина "други ". Но защото с тях връзката по такива въпроси е сложна, да не кажем невъзможна, опитахме се да научим истината по заобиколен път.
От свои източници в. "БАНКЕРЪ " разбра, че въпросните малко повече от 40 млн. лева са заплащането, което Държавната консолидационна компания е направила с цел да закупи от Корпоративна банка вземането й от оръжейното дружество "Дунарит ". И незабавно изниква въпросът - за какво тази сума е вписана в графата "други ", а не като "постъпления от продажба на финансови активи "? Единственото пояснение, което ни идва на разум е, че това е направено, за да се прикрие източника на прихода, защото синдиците на КТБ са наясно, че осъществената от тях финансова интервенция с вземането от "Дунарит " разтресе цялата страна.
Важно е да напомним в елементи по какъв начин синдиците на КТБ се снабдиха с това взимане. Както "БАНКЕРЪ " към този момент писа в няколко броя на 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна комерсиална банка, Едуардо Миролио като един от най-големите й депозанти (в персонално качество) и чрез няколко негови сдружения подписва цесии с "Дунарит ".
По това време предприятието е един от огромните кредитополучатели на банката. Неговите отговорности са за над 90 млн. лв.. Чрез тези цесии италианският предприемач се пробва да избави част от парите си, а задълженото сдружение - да погаси част от отговорностите си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит " и Миролио към този момент са уредили взаимоотношенията си. Като сътрудници по това време, те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. $ и 0.4 млн. лева - суми, дължими на "Е.Миролио " ЕАД. След време обаче Миролио стартира да разпродава сериозна част от своите активи. Освен че трансферира своето взимане на "Виафот инвестмънт България " (която е благосъстоятелност на вирджинската офшорка Viafot Limitd и за която се счита че е обвързвана с Дилян Пеевски). Миролио се разделя и със своите 50% от "Техномаркет ", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак ".
Цената на договорката с "Виафот инвестмънт България " за придобиване на вземането от „ Дунарит “ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското сдружение пък прави ново прекачване на това взимане - този път към своя притежател Viafot Limitd. В същото време мениджмънтът на "Дунарит " и директният му акционер "Кемира " вършат опити да трансферират контрола на предприятието на компанията на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко ". Схемата е елементарна - посредством нарастване на капитала. Срещу заплащане в размер на 60 млн. лева Гебрев би трябвало да придобие дял от 88 на 100 от сдружението. Сделката обаче е блокирана точно от Viafot.
От документите, вписани в Търговския указател, излиза наяве, че на 5 юли 2017-а Viafot е трансферирало вземането на записаното с 5 хиляди лева капитал еднолично сдружение с лимитирана отговорност "Дипи ", благосъстоятелност на Добрин Иванов. Срещу... 22 млн. евро. Сделката, която Иванов е сключил с Viafot обаче, остава в загадка за шефовете на "Дунарит ". За тях този факт става прочут едвам на 25 август, когато "Дипи " на собствен ред продава вземането си на КТБ против първичното обвързване - 22.2 млн. евро, 1.77 млн. $ и 0.4 млн. лв.. На 25 август 2017-а - в деня, когато Корпоративна комерсиална банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го трансферира на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лева, от които 40 млн. лева са дължими в период до седем дни, а останалите - до една година.
Повтаряме всички тези обстоятелства, тъй като от тях разумно поражда въпросът какъв брой в действителност е чистата изгода за КТБ от цялата тази интервенция на синдиците? Защото в сметката й в този момент са влезнали 40 млн. лева, само че преди този момент за закупуване на задължението на "Дунарит " от същата сметка е извадена левовата равноценност на 22.2 млн. евро и 1.77 млн. $. Вярно е, че Държавната консолидационна компания би трябвало да заплати на КТБ още 6.9 млн. лева, само че даже и тях да прибавим, в случай че тази сума съпоставим с общата сума за закупуване на вземането от "Дунарит ", ще забележим, че финансовия резултат за КТБ и за масата на несъстоятелността е най-малък. И отново въпрос - това ли е работата на синдиците на КТБ - да въртят комплицирани финансови интервенции за милионни със подозрителен резултат за попълването на масата на несъстоятелността. При това тези интервенции легализират и в действителност осребряват вземания на компании, добити в резултат на прихващания посредством депозити и заеми от КТБ, против които и държавното управление и синдиците заявиха че ще се борят със всички законови средства. Явно борят се единствено с някои от участниците в тези прихващия, а на други... заплащат непосредствено. Явно по тази причина приходите от 40 млн. лева са прикрити в графата "други ".
От свои източници в. "БАНКЕРЪ " разбра, че въпросните малко повече от 40 млн. лева са заплащането, което Държавната консолидационна компания е направила с цел да закупи от Корпоративна банка вземането й от оръжейното дружество "Дунарит ". И незабавно изниква въпросът - за какво тази сума е вписана в графата "други ", а не като "постъпления от продажба на финансови активи "? Единственото пояснение, което ни идва на разум е, че това е направено, за да се прикрие източника на прихода, защото синдиците на КТБ са наясно, че осъществената от тях финансова интервенция с вземането от "Дунарит " разтресе цялата страна.
Важно е да напомним в елементи по какъв начин синдиците на КТБ се снабдиха с това взимане. Както "БАНКЕРЪ " към този момент писа в няколко броя на 30 октомври 2014-а, дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна комерсиална банка, Едуардо Миролио като един от най-големите й депозанти (в персонално качество) и чрез няколко негови сдружения подписва цесии с "Дунарит ".
По това време предприятието е един от огромните кредитополучатели на банката. Неговите отговорности са за над 90 млн. лв.. Чрез тези цесии италианският предприемач се пробва да избави част от парите си, а задълженото сдружение - да погаси част от отговорностите си към банката. На 1 декември 2015-а "Дунарит " и Миролио към този момент са уредили взаимоотношенията си. Като сътрудници по това време, те са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. $ и 0.4 млн. лева - суми, дължими на "Е.Миролио " ЕАД. След време обаче Миролио стартира да разпродава сериозна част от своите активи. Освен че трансферира своето взимане на "Виафот инвестмънт България " (която е благосъстоятелност на вирджинската офшорка Viafot Limitd и за която се счита че е обвързвана с Дилян Пеевски). Миролио се разделя и със своите 50% от "Техномаркет ", както и с миноритарния си дял от "Булгартабак ".
Цената на договорката с "Виафот инвестмънт България " за придобиване на вземането от „ Дунарит “ е 19.5 млн. евро. Само няколко месеца по-късно (на 11 август) българското сдружение пък прави ново прекачване на това взимане - този път към своя притежател Viafot Limitd. В същото време мениджмънтът на "Дунарит " и директният му акционер "Кемира " вършат опити да трансферират контрола на предприятието на компанията на оръжейния търговец Емилиян Гебрев "Емко ". Схемата е елементарна - посредством нарастване на капитала. Срещу заплащане в размер на 60 млн. лева Гебрев би трябвало да придобие дял от 88 на 100 от сдружението. Сделката обаче е блокирана точно от Viafot.
От документите, вписани в Търговския указател, излиза наяве, че на 5 юли 2017-а Viafot е трансферирало вземането на записаното с 5 хиляди лева капитал еднолично сдружение с лимитирана отговорност "Дипи ", благосъстоятелност на Добрин Иванов. Срещу... 22 млн. евро. Сделката, която Иванов е сключил с Viafot обаче, остава в загадка за шефовете на "Дунарит ". За тях този факт става прочут едвам на 25 август, когато "Дипи " на собствен ред продава вземането си на КТБ против първичното обвързване - 22.2 млн. евро, 1.77 млн. $ и 0.4 млн. лв.. На 25 август 2017-а - в деня, когато Корпоративна комерсиална банка придобива вземането, тя се отървава от него, като го трансферира на Държавната консолидационна компания. Цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лева, от които 40 млн. лева са дължими в период до седем дни, а останалите - до една година.
Повтаряме всички тези обстоятелства, тъй като от тях разумно поражда въпросът какъв брой в действителност е чистата изгода за КТБ от цялата тази интервенция на синдиците? Защото в сметката й в този момент са влезнали 40 млн. лева, само че преди този момент за закупуване на задължението на "Дунарит " от същата сметка е извадена левовата равноценност на 22.2 млн. евро и 1.77 млн. $. Вярно е, че Държавната консолидационна компания би трябвало да заплати на КТБ още 6.9 млн. лева, само че даже и тях да прибавим, в случай че тази сума съпоставим с общата сума за закупуване на вземането от "Дунарит ", ще забележим, че финансовия резултат за КТБ и за масата на несъстоятелността е най-малък. И отново въпрос - това ли е работата на синдиците на КТБ - да въртят комплицирани финансови интервенции за милионни със подозрителен резултат за попълването на масата на несъстоятелността. При това тези интервенции легализират и в действителност осребряват вземания на компании, добити в резултат на прихващания посредством депозити и заеми от КТБ, против които и държавното управление и синдиците заявиха че ще се борят със всички законови средства. Явно борят се единствено с някои от участниците в тези прихващия, а на други... заплащат непосредствено. Явно по тази причина приходите от 40 млн. лева са прикрити в графата "други ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ