Защо синдикатите остават скептични към нивата на минималната работна заплата?
Синдикатите заявяват, че са удовлетворени, само че имат съображения по отношение на решението за увеличение на минималната работна заплата . В признатите през вчерашния ден дефинитивни промени в Кодекса на труда е записано " 50% от междинната работна заплата “ , а трябваше да бъде " не по-малко от 50% от междинната работна заплата “ . В допълнение не е регистрирана европейската инструкция за съответна работна заплата.
Това разяснява в " Нашият ден “ икономическият специалист към КТ " Подкрепа “ Ваня Григорова.
Според нея най-вероятна текстът няма да остане подобен. Дали ще се промени тази година или през идната, той ще се промени, защото директивата не гласи това.
От КТ " Подкрепа " желаеха основата за пресмятане на минималната работна заплата да бъде единствено от първите две тримесечия на 2022 година, а решението да бъде и въз основа и на последните две тримесечия на 2021 година, когато нямаше война и инфлация.
" За да съпоставим каква би била минималната работна заплата, ще кажа какъв брой щеше да бъде тя през 2023 година, в случай че Законът беше влезнал в действие предходната година. Според това, което е записано, в този момент щеше да бъде 808 лв.. Ако базата за пресмятане на междинната заплата са 12 месеца. По това, което ние настоявахме, щеше да е 833 лв.. 25 лв. разлика, само че надолу, одобриха депутатите, спрямо това, което ние настоявахме. Това годишно е 300 лева по-малко за най-бедните български жители “, споделя икономическият специалист.
Григорова добавя, че основно значимо е да има парламент и държавно управление, тъй като някой би трябвало да ръководи тази страна.
Работодателите са обезпокоени, тъй като, когато се усилва минималната работна заплата, има действителен мотив да се желае нарастване на заплатите на чиновниците, без значение че те не са на минималните равнища.
" Ние сме сложени в позицията на стопанска система, която доставя съставни елементи, а не приключени артикули с висока добавена стойност, за това обаче виновност няма българският служащ “, добавя тя.
" Политическият хайлайф е доста непоколебим, ползва доста сериозна дисциплинираност по отношение на българските жители, само че постоянно е доста благоразположен към бизнеса, който доста постоянно го финансира, с цел да може политическият хайлайф на идващите избори да бъде определен и да бъде показан добре ", споделя в умозаключение Ваня Григорова.
Целия диалог с Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.
По обявата работи: Наталия Маева
Това разяснява в " Нашият ден “ икономическият специалист към КТ " Подкрепа “ Ваня Григорова.
Според нея най-вероятна текстът няма да остане подобен. Дали ще се промени тази година или през идната, той ще се промени, защото директивата не гласи това.
От КТ " Подкрепа " желаеха основата за пресмятане на минималната работна заплата да бъде единствено от първите две тримесечия на 2022 година, а решението да бъде и въз основа и на последните две тримесечия на 2021 година, когато нямаше война и инфлация.
" За да съпоставим каква би била минималната работна заплата, ще кажа какъв брой щеше да бъде тя през 2023 година, в случай че Законът беше влезнал в действие предходната година. Според това, което е записано, в този момент щеше да бъде 808 лв.. Ако базата за пресмятане на междинната заплата са 12 месеца. По това, което ние настоявахме, щеше да е 833 лв.. 25 лв. разлика, само че надолу, одобриха депутатите, спрямо това, което ние настоявахме. Това годишно е 300 лева по-малко за най-бедните български жители “, споделя икономическият специалист.
Григорова добавя, че основно значимо е да има парламент и държавно управление, тъй като някой би трябвало да ръководи тази страна.
Работодателите са обезпокоени, тъй като, когато се усилва минималната работна заплата, има действителен мотив да се желае нарастване на заплатите на чиновниците, без значение че те не са на минималните равнища.
" Ние сме сложени в позицията на стопанска система, която доставя съставни елементи, а не приключени артикули с висока добавена стойност, за това обаче виновност няма българският служащ “, добавя тя.
" Политическият хайлайф е доста непоколебим, ползва доста сериозна дисциплинираност по отношение на българските жители, само че постоянно е доста благоразположен към бизнеса, който доста постоянно го финансира, с цел да може политическият хайлайф на идващите избори да бъде определен и да бъде показан добре ", споделя в умозаключение Ваня Григорова.
Целия диалог с Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.
По обявата работи: Наталия Маева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ