100 години от рождението на проф. д-р Иван Митев: Човекът, който чу шестия тон на сърцето
Синът Академик Ваньо Митев: Пет истории
Баща и наследник.
1. Татко имаше необикновен слух. През 1964 година е на специализация във Франция. Както ми е казвал, в началото сред него и френските сътрудници е имало „ ледена стена “. На визитация рапортува, че чува диастолен звук. Шефът на клиниката поставя слушалка, отсича „ няма “ и продължава напред. Д-р Митев обаче упорства. Буквално разгневен, доктор Мерсие подрежда да донесат преносим фонокардиограф. За изненада на французите, апаратът записва нискочестотен диастоличен звук. „ Ледената стена “ се срутва, а доктор Мерсие гостува идната година на доктор Митев в България.
2. Само със слушалка проф. Иван Митев можеше да разграничи патогенен от физиологичен звук. Бившият ректор на Техническия университет във Варна, проф. Фархи, ми описа с признателност следната преживелица. През 1984 година лекари му споделят, че 7-годишният му наследник има сърдечен звук и би трябвало да прекрати тренировки по плуване. Силно обезпокоен той схваща, че известния кардиолог проф. Митев е в почивната станция на МНЗ във Варна и завежда сина си при него. Татко преслушва и двамата и споделя, че няма нищо патологично. Синът на проф. Фархи в този момент живее в Германия, жив и здрав, без никакви сърдечни промени.
3. През седемдесетте години на баща му хрумва концепцията, по аналог на костюмите на космонавтите, че ластични клинове могат да подобрят венозния отток и да подобрят спортните достижения. Агитира професори от ВИФ (сега НСА) да опитват тази концепция. Те се съгласяват, не подхващат нищо, само че в същото време споделят концепцията с немски лекари, съпътстващи спортистите от Германска демократична република в базата на Белмекен. Източногерманците бързо правят оценка концепцията на проф. Митев, опитват я в Германска демократична република и на олимпиадата в Москва през 1980 година техните гребци се появяват със „ странни “ ластични клинове и обират златните медали. Сега сходни клинове се употребяват всеобщо, включително и от футболисти.
4. За забавление Татко пишеше епиграми. Един ден отива при основния редактор на „ Работническо дело “ и му ги демонстрира. Една от тях гласеше „ Животът го напуща, само че поста не изпуска “. Визираше някои членове на Политбюро на Българска комунистическа партия, от дълго време минали 80 година, като Цола Драгойчева и Тодор Павлов. Главният редактор ги чел с интерес, смял се на глас, най-после го погледнал и споделил съществено: „ Другарю Митев, нали разбирате, че това не може да се разгласява “. Татко разяснява: „ Добре, че не ме рапортува където би трябвало “.
5. Проф. Камен Цачев, някогашен началник на Катедрата по клинична медицина постоянно загатва Татко с голяма признателност. Диагностициран със сърдечен недостатък, той е освободен от военна работа и живее спестовно в боязън. Един ден като млад помощник, проф. Митев му предлага да го изследва за 6-и звук. При прегледа той открива, че диагнозата е преекспонирана, отнася се за лека митрална инсуфициенция, с която може да си живее изцяло умерено. Така е и до момента.
Полина и Ваньо преди купите
Дъщерята проф. доктор Полина Митева: Четири типа огромна обич
Диплом за откритието „ Шести сърдечен звук “
И мъчно, и елементарно се написа за татко. Трудността идва от там, че в друга степен написаното има индивидуален темперамент. Лесно е, тъй като този човек те е основал, отгледал, възпитал, обичал. Животът на един човек е обвързван с разнообразни дати, моменти, години, интервали. Доста се чудех от кое място и по какъв начин да стартира и най-после взех решение, че с цел да се избегне субективизмът, e най-добре да опиша живота на баща с негови думи, взети от разнообразни изявленията, давани в годините; от негови автобиографични „ драсканици “ и, несъмнено, моите прелестни мемоари.
И така….
Първата и обща за всички е рождената дата. Татко, проф. доктор Иван Митев е роден 4.10.1924 година в с. Крушовица, Врачанско.
„ Това, че 4 октомври е моята рождена дата е без всякакво значение и никой не ще го запомни, само че 4 октомври ще остане вечно на страниците на човешката история, тъй като на тази дата 1957 година препоръките изпратиха първия неестествен сателит на Земята. Човекът преодоля земното притегляне и по този начин се отвори пътят към безкрая на Космоса “.
Били са тринадесет деца, а той – последното – обичано, глезено, палаво, само че възпитавано в труд и обучение. Тази обич към децата, фамилията, труда, науката се резервира до неговите последни дни. Започва учебни заведения на 5 година и 11 м. и защото е бил дребен и малък, през зимните месеци дядо го е носил на гърба си до учебно заведение. Какви снежни зими е имало!
Бригадир в Сараево, 1947 година
Завършва гимназия в Оряхово през 1942 година, след което служи в Четвърти армейски артилерийски полк в Плевен. Участник в двете етапи на Отечествената война, като във втората се записва доброволец, скрито от родителите си.
„ Казват ми като педиатър да напиша „ нещо “ за войната и за децата. А за какво единствено за децата? Войната е била постоянно жестока, а бъдещата ще е опустошителна. Бъдещата война ще бъде всемирна злополука. Няма да има фронт и гръб, няма да остане кой да плаче за децата. Не съм пацифист, само че като човек и доктор, бих дал всичко за опазване на мира и живота на Земята. Никога война! Към безсмъртните думи на Юлиус Фучик: „ Хора, бдете! “, може би най-подходящо за нашето време е да прибавим „ Хора, борете се! “. Колко настоящи са тези негови думи, изречени преди 40 години.
Следват студентските години. Медицина приключва през 1950 година, с отличен триумф. „ Моят курс по медицина е грамадният и храбър “Cursus magnus “. Грамаден, тъй като бяхме към 1400 души; храбър, тъй като в нашето следване преодолявахме планини от компликации: следвоенна бедност, липса на учебници, слушахме лекции в киносалони, грамадни групи от по 18-20 души и какво ли още не. Трудно беше на нас, а може би още по-трудно беше на нашите преподаватели. Но „ Cursus magnus “ вървеше напред и още на първата промоция, състояла се на 3.10.1950 година, 430 души положихме Хипократовата клетва и като лекари се пръснахме из цялата страна.
“Трудът и ученолюбието са възнаградени. Татко приключва с отличен триумф, а на 13.10.1950 година стъпва за първи път в живота си на русенска земя с направление „ Главен контрольор по майчинство и детство “ към Окръжния здравен отдел. Това е един повратен миг в неговия персонален живот, тъй като тук се среща с мама, основават прелестно семейство и се раждаме ние с моя батко, както обича да го назовавам.
Русенски интервал - 1950-1960 година
„ Когато следвах, в никакъв случай и на разум не ми е минавало, че ще ставам админ. В тези години за мен беше фантазия детското поделение на доктор Ангелов. Така си мислех, само че по този начин не стана. Изпълнявах служебните си отговорности с възприятие за отговорност и даже с възторг, само че в фантазиите си живеех в клиниката, по която непрекъснато тъгувах. Впрочем, в никакъв случай не се предавах и през 1954 година бях на 7-месечен курс по детски заболявания в клиниката на ИСУЛ. Но това освен не ме успокой, а още повече усили желанието ми да стана клиницист “.
Минават още две години и след извоюван конкурс стартира задочна аспирантура към Катедрата по детски заболявания към МФ София, с теоретичен началник проф. Л. Рачев. Темата на дисертацията е детската смъртност. Проблемите на детската раждаемост и смъртност продължиха да са измежду главните задания за разрешаване през целия живот на баща. Проследната публикация, която даде за издание, беше няколко дни преди да почине, само че за жалост времената се трансформираха и никой не и` обърна внимание.
Окръжната болница в Русе по това време е с 500 кревати, разкрита в извънредно несъответствуващи пространства, обособени павилиони, строени, както русенци споделят, от времето на Митхад паша. Следва дълга битка, вървене и писане до разнообразни инстанции на високо равнище, в това число Централен комитет на Българска комунистическа партия траяла няколко години. През май 1957 година е направена първата копка и стартира строителството на болничното заведение.
„ Когато през лятото на 1960 година напуснах Русе, беше издигната по-голямата част от постройката на Окръжната болница. Така бях извършил една от заръките, която ми беше сложена през 1953 година, при избирането ми за Началник на Окръжния здравен отдел – „ Докторе, в случай че не оставеш след себе си една постройка на болничното заведение, нищо не си направил “. Разбира се, освен аз имам заслуга за строителството на Окръжна болница, само че не ще е пресилено, в случай че кажа, че съм бил в центъра на цялата тази продължителна битка за нейното включване в държавния проект и осъществяването на по-късните стадии от нейното строителство. Тичането към строителството на Окръжната болница бе своево рода школа за мен, която ми послужи доста по-късно, когато станах шеф на Института по педиатрия. Съзнавам, че ще прозвучи нескромно, само че ще прибавя, с възприятие на изпълнен дълг, че в случай че в Русе оставих строителството на Окръжна болница, то в София напуснах директорския пост, заради пенсиониране, оставяйки издигната станция за О2 и сбит въздух, ограда и асфалтиран двор на Института, постройка на поликлиниката, а новата постройка на Института – в градеж до четвърта плоча. Оставих нещо над земята! “
Следва нова страница от живота на баща – мечтаният живот на педиатър, на създател в науката. „ Да си педиатър е благородно и възвишено, високочовечно “. От 1960 година до пенсионирането си през 1989 година баща работи в Научния институт по педиатрия. Извървян път по всичките етажи на научното и клиничното занятие, предпазени две дисертации, удостояването със званието „ Откривател “, началник клиника по детска ревмокардиология, шеф на болница.
Тук чува и „ Шести сърдечен звук “ – приет за научно изобретение, вписано в Държавния указател за открития на Народна република България на 12.03.1981 година под №2 – кулминационната точка на научното му творчество.
Процедурата по откритието провокира многочислени полемики, тъй като званието „ Откривател ” не е малко нещо. То провокира негативни реакции у доста хора. “И кулминационната точка на човешката злоба беше отбраната на докторската му дисертация на тематика „ Шести сърдечен звук “ – отбрана пред сменен СНС, назначени четирима рецензенти, двама от които с негативно умозаключение, негативен избор на СНС. Датата е 18.12.1981 година – 9 месеца след връчване на дипломата за изобретение. И през днешния ден още веднъж се връщам в оня декемврийски ден - претъпкана зала на Майчин дом, правостоящи слушатели; негативно настроени рецензенти и блестящи подкрепящи изявления. Защита траяла повече от 4 часа. При броенето на гласовете залата беше притихнала и при съобщаването на „ 12 – за, 6 - не и 5 - бели “ избухна в ръкопляскания. Но… „ Не бързайте да се радвате. Трябва още един глас “ – бяха думите на водещия. По-късно ВАК утвърди и баща получи научната степен „ Доктор на медицинските науки “. Винаги съм се питала по какъв начин претърпя всичко това – и изменничество от свои сътрудници, и тази човешка завист и злоба?
Но, той беше с огромно сърце. „ Считам, че има четири типа огромна обич: любовта към личните деца, любовта към Родината, любовта към обичаната и любовта към концепцията в необятния смисъл на думата. А научно-изследователското търсене е работа за реализирането на тази концепция. Тези четири типа обич не си опонират. Ако човек ги преживее и четирите, мисля че ще бъде същински благополучен “.
И баща ги претърпя, и четирите! Той си отиде благополучен!
Колегата доктор Благомир Здравков:
- Д-р Здравков, на 4 октомври означаваме 100 години от рождението на вашия патрон проф. Иван Митев. От днешна позиция каква е значимостта на неговото изобретение?
- Първо да напомня, че през 1972 година, при обикновен обзор, проф. Иван Митев открива съществуването на още един сърдечен звук - шести. Това изобретение е от международно значение за кардиологията. Признато е публично през 1980 година Така че можем да се гордеем с неговия теоретичен принос. Всъщност това е и първото значимо изобретение в българската медицина.
Вижте, огромните персони имат неповторимата задача да слагат жалони и високи стандарти, по които ние като техни наследници да се измерваме и да се опитваме да надградим. Древните са споделили: „ Титлите и славата придават искра единствено на имена, носени с достолепие “. Проф. Митев е бил тъкмо подобен човек - заслужен, безрезервен, отличен експерт.
За мен и моя екип е въпрос на чест и отговорност да работим в педиатрия, носеща неговото име. Радвам се, че дружно с неговите наследник и щерка - акад. Ваньо Митев и проф. Полина Митева, на която съвсем целият професионален път е минал в нашата болница, организираме честване на 100-годишнината му. Така му отдаваме заслужена респект.
Баща и наследник.
1. Татко имаше необикновен слух. През 1964 година е на специализация във Франция. Както ми е казвал, в началото сред него и френските сътрудници е имало „ ледена стена “. На визитация рапортува, че чува диастолен звук. Шефът на клиниката поставя слушалка, отсича „ няма “ и продължава напред. Д-р Митев обаче упорства. Буквално разгневен, доктор Мерсие подрежда да донесат преносим фонокардиограф. За изненада на французите, апаратът записва нискочестотен диастоличен звук. „ Ледената стена “ се срутва, а доктор Мерсие гостува идната година на доктор Митев в България.
2. Само със слушалка проф. Иван Митев можеше да разграничи патогенен от физиологичен звук. Бившият ректор на Техническия университет във Варна, проф. Фархи, ми описа с признателност следната преживелица. През 1984 година лекари му споделят, че 7-годишният му наследник има сърдечен звук и би трябвало да прекрати тренировки по плуване. Силно обезпокоен той схваща, че известния кардиолог проф. Митев е в почивната станция на МНЗ във Варна и завежда сина си при него. Татко преслушва и двамата и споделя, че няма нищо патологично. Синът на проф. Фархи в този момент живее в Германия, жив и здрав, без никакви сърдечни промени.
3. През седемдесетте години на баща му хрумва концепцията, по аналог на костюмите на космонавтите, че ластични клинове могат да подобрят венозния отток и да подобрят спортните достижения. Агитира професори от ВИФ (сега НСА) да опитват тази концепция. Те се съгласяват, не подхващат нищо, само че в същото време споделят концепцията с немски лекари, съпътстващи спортистите от Германска демократична република в базата на Белмекен. Източногерманците бързо правят оценка концепцията на проф. Митев, опитват я в Германска демократична република и на олимпиадата в Москва през 1980 година техните гребци се появяват със „ странни “ ластични клинове и обират златните медали. Сега сходни клинове се употребяват всеобщо, включително и от футболисти.
4. За забавление Татко пишеше епиграми. Един ден отива при основния редактор на „ Работническо дело “ и му ги демонстрира. Една от тях гласеше „ Животът го напуща, само че поста не изпуска “. Визираше някои членове на Политбюро на Българска комунистическа партия, от дълго време минали 80 година, като Цола Драгойчева и Тодор Павлов. Главният редактор ги чел с интерес, смял се на глас, най-после го погледнал и споделил съществено: „ Другарю Митев, нали разбирате, че това не може да се разгласява “. Татко разяснява: „ Добре, че не ме рапортува където би трябвало “.
5. Проф. Камен Цачев, някогашен началник на Катедрата по клинична медицина постоянно загатва Татко с голяма признателност. Диагностициран със сърдечен недостатък, той е освободен от военна работа и живее спестовно в боязън. Един ден като млад помощник, проф. Митев му предлага да го изследва за 6-и звук. При прегледа той открива, че диагнозата е преекспонирана, отнася се за лека митрална инсуфициенция, с която може да си живее изцяло умерено. Така е и до момента.
Полина и Ваньо преди купите
Дъщерята проф. доктор Полина Митева: Четири типа огромна обич
Диплом за откритието „ Шести сърдечен звук “
И мъчно, и елементарно се написа за татко. Трудността идва от там, че в друга степен написаното има индивидуален темперамент. Лесно е, тъй като този човек те е основал, отгледал, възпитал, обичал. Животът на един човек е обвързван с разнообразни дати, моменти, години, интервали. Доста се чудех от кое място и по какъв начин да стартира и най-после взех решение, че с цел да се избегне субективизмът, e най-добре да опиша живота на баща с негови думи, взети от разнообразни изявленията, давани в годините; от негови автобиографични „ драсканици “ и, несъмнено, моите прелестни мемоари.
И така….
Първата и обща за всички е рождената дата. Татко, проф. доктор Иван Митев е роден 4.10.1924 година в с. Крушовица, Врачанско.
„ Това, че 4 октомври е моята рождена дата е без всякакво значение и никой не ще го запомни, само че 4 октомври ще остане вечно на страниците на човешката история, тъй като на тази дата 1957 година препоръките изпратиха първия неестествен сателит на Земята. Човекът преодоля земното притегляне и по този начин се отвори пътят към безкрая на Космоса “.
Били са тринадесет деца, а той – последното – обичано, глезено, палаво, само че възпитавано в труд и обучение. Тази обич към децата, фамилията, труда, науката се резервира до неговите последни дни. Започва учебни заведения на 5 година и 11 м. и защото е бил дребен и малък, през зимните месеци дядо го е носил на гърба си до учебно заведение. Какви снежни зими е имало!
Бригадир в Сараево, 1947 година
Завършва гимназия в Оряхово през 1942 година, след което служи в Четвърти армейски артилерийски полк в Плевен. Участник в двете етапи на Отечествената война, като във втората се записва доброволец, скрито от родителите си.
„ Казват ми като педиатър да напиша „ нещо “ за войната и за децата. А за какво единствено за децата? Войната е била постоянно жестока, а бъдещата ще е опустошителна. Бъдещата война ще бъде всемирна злополука. Няма да има фронт и гръб, няма да остане кой да плаче за децата. Не съм пацифист, само че като човек и доктор, бих дал всичко за опазване на мира и живота на Земята. Никога война! Към безсмъртните думи на Юлиус Фучик: „ Хора, бдете! “, може би най-подходящо за нашето време е да прибавим „ Хора, борете се! “. Колко настоящи са тези негови думи, изречени преди 40 години.
Следват студентските години. Медицина приключва през 1950 година, с отличен триумф. „ Моят курс по медицина е грамадният и храбър “Cursus magnus “. Грамаден, тъй като бяхме към 1400 души; храбър, тъй като в нашето следване преодолявахме планини от компликации: следвоенна бедност, липса на учебници, слушахме лекции в киносалони, грамадни групи от по 18-20 души и какво ли още не. Трудно беше на нас, а може би още по-трудно беше на нашите преподаватели. Но „ Cursus magnus “ вървеше напред и още на първата промоция, състояла се на 3.10.1950 година, 430 души положихме Хипократовата клетва и като лекари се пръснахме из цялата страна.
“Трудът и ученолюбието са възнаградени. Татко приключва с отличен триумф, а на 13.10.1950 година стъпва за първи път в живота си на русенска земя с направление „ Главен контрольор по майчинство и детство “ към Окръжния здравен отдел. Това е един повратен миг в неговия персонален живот, тъй като тук се среща с мама, основават прелестно семейство и се раждаме ние с моя батко, както обича да го назовавам.
Русенски интервал - 1950-1960 година
„ Когато следвах, в никакъв случай и на разум не ми е минавало, че ще ставам админ. В тези години за мен беше фантазия детското поделение на доктор Ангелов. Така си мислех, само че по този начин не стана. Изпълнявах служебните си отговорности с възприятие за отговорност и даже с възторг, само че в фантазиите си живеех в клиниката, по която непрекъснато тъгувах. Впрочем, в никакъв случай не се предавах и през 1954 година бях на 7-месечен курс по детски заболявания в клиниката на ИСУЛ. Но това освен не ме успокой, а още повече усили желанието ми да стана клиницист “.
Минават още две години и след извоюван конкурс стартира задочна аспирантура към Катедрата по детски заболявания към МФ София, с теоретичен началник проф. Л. Рачев. Темата на дисертацията е детската смъртност. Проблемите на детската раждаемост и смъртност продължиха да са измежду главните задания за разрешаване през целия живот на баща. Проследната публикация, която даде за издание, беше няколко дни преди да почине, само че за жалост времената се трансформираха и никой не и` обърна внимание.
Окръжната болница в Русе по това време е с 500 кревати, разкрита в извънредно несъответствуващи пространства, обособени павилиони, строени, както русенци споделят, от времето на Митхад паша. Следва дълга битка, вървене и писане до разнообразни инстанции на високо равнище, в това число Централен комитет на Българска комунистическа партия траяла няколко години. През май 1957 година е направена първата копка и стартира строителството на болничното заведение.
„ Когато през лятото на 1960 година напуснах Русе, беше издигната по-голямата част от постройката на Окръжната болница. Така бях извършил една от заръките, която ми беше сложена през 1953 година, при избирането ми за Началник на Окръжния здравен отдел – „ Докторе, в случай че не оставеш след себе си една постройка на болничното заведение, нищо не си направил “. Разбира се, освен аз имам заслуга за строителството на Окръжна болница, само че не ще е пресилено, в случай че кажа, че съм бил в центъра на цялата тази продължителна битка за нейното включване в държавния проект и осъществяването на по-късните стадии от нейното строителство. Тичането към строителството на Окръжната болница бе своево рода школа за мен, която ми послужи доста по-късно, когато станах шеф на Института по педиатрия. Съзнавам, че ще прозвучи нескромно, само че ще прибавя, с възприятие на изпълнен дълг, че в случай че в Русе оставих строителството на Окръжна болница, то в София напуснах директорския пост, заради пенсиониране, оставяйки издигната станция за О2 и сбит въздух, ограда и асфалтиран двор на Института, постройка на поликлиниката, а новата постройка на Института – в градеж до четвърта плоча. Оставих нещо над земята! “
Следва нова страница от живота на баща – мечтаният живот на педиатър, на създател в науката. „ Да си педиатър е благородно и възвишено, високочовечно “. От 1960 година до пенсионирането си през 1989 година баща работи в Научния институт по педиатрия. Извървян път по всичките етажи на научното и клиничното занятие, предпазени две дисертации, удостояването със званието „ Откривател “, началник клиника по детска ревмокардиология, шеф на болница.
Тук чува и „ Шести сърдечен звук “ – приет за научно изобретение, вписано в Държавния указател за открития на Народна република България на 12.03.1981 година под №2 – кулминационната точка на научното му творчество.
Процедурата по откритието провокира многочислени полемики, тъй като званието „ Откривател ” не е малко нещо. То провокира негативни реакции у доста хора. “И кулминационната точка на човешката злоба беше отбраната на докторската му дисертация на тематика „ Шести сърдечен звук “ – отбрана пред сменен СНС, назначени четирима рецензенти, двама от които с негативно умозаключение, негативен избор на СНС. Датата е 18.12.1981 година – 9 месеца след връчване на дипломата за изобретение. И през днешния ден още веднъж се връщам в оня декемврийски ден - претъпкана зала на Майчин дом, правостоящи слушатели; негативно настроени рецензенти и блестящи подкрепящи изявления. Защита траяла повече от 4 часа. При броенето на гласовете залата беше притихнала и при съобщаването на „ 12 – за, 6 - не и 5 - бели “ избухна в ръкопляскания. Но… „ Не бързайте да се радвате. Трябва още един глас “ – бяха думите на водещия. По-късно ВАК утвърди и баща получи научната степен „ Доктор на медицинските науки “. Винаги съм се питала по какъв начин претърпя всичко това – и изменничество от свои сътрудници, и тази човешка завист и злоба?
Но, той беше с огромно сърце. „ Считам, че има четири типа огромна обич: любовта към личните деца, любовта към Родината, любовта към обичаната и любовта към концепцията в необятния смисъл на думата. А научно-изследователското търсене е работа за реализирането на тази концепция. Тези четири типа обич не си опонират. Ако човек ги преживее и четирите, мисля че ще бъде същински благополучен “.
И баща ги претърпя, и четирите! Той си отиде благополучен!
Колегата доктор Благомир Здравков:
- Д-р Здравков, на 4 октомври означаваме 100 години от рождението на вашия патрон проф. Иван Митев. От днешна позиция каква е значимостта на неговото изобретение?
- Първо да напомня, че през 1972 година, при обикновен обзор, проф. Иван Митев открива съществуването на още един сърдечен звук - шести. Това изобретение е от международно значение за кардиологията. Признато е публично през 1980 година Така че можем да се гордеем с неговия теоретичен принос. Всъщност това е и първото значимо изобретение в българската медицина.
Вижте, огромните персони имат неповторимата задача да слагат жалони и високи стандарти, по които ние като техни наследници да се измерваме и да се опитваме да надградим. Древните са споделили: „ Титлите и славата придават искра единствено на имена, носени с достолепие “. Проф. Митев е бил тъкмо подобен човек - заслужен, безрезервен, отличен експерт.
За мен и моя екип е въпрос на чест и отговорност да работим в педиатрия, носеща неговото име. Радвам се, че дружно с неговите наследник и щерка - акад. Ваньо Митев и проф. Полина Митева, на която съвсем целият професионален път е минал в нашата болница, организираме честване на 100-годишнината му. Така му отдаваме заслужена респект.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ