Символично и съвсем не случайно гледах този спектакъл с приятелките

Символично и напълно не инцидентно гледах този театър с приятелките си. Знаех доста добре на какво отивам – зрелище на Симон Шварц и Теди Москов с Мая Новоселска и Албена Михова по класическия италиански филм „ Приятели мои “, поклон към Италия и остарялото комедийно кино. Точно това гледахме! Изобщо не разбирам зрителките, които си потеглиха от спектакъла по средата с възмутеното „ Това не се търпи “. Те какво си показват? Ако е било нещо като пиеса на Георги Тенев – претенциозно, „ умно “ и досадно – за благополучие, противоположното е.Приятелките в спектакъла са в действителност четири – с изключение на упоменатите две, включват се още Христина Караиванова и Светлана Янчева; прочее даже единствено нейното име е задоволителна причина да отида да виждам каквото и да е. Сюжет предстоящо няма, в общи линии се наблюдава досадното всекидневие на четири римски синьори – една журналистка, една уличница (но срамежлива), една стопанка с три деца и една лекарка от травматологията. Палячовски и много смешно тук-там спектакълът експлоатира всички познати клишета за Рим и италианците – от мотопедите и безконечното кафе до фонтана „ Треви “ и мъжете в лицето на „ О, Донатело “. Приятелките се забъркват в всякакви неприятности и в общи линии се лигавят – по този начин, както вършим всички с приятелките си. За уместно настроения фен има извънредно занимателни епизоди и въпреки да не мога да преразкажа свястно нито един, сигурна съм, че отсега нататък ще си спомняме със смях най-малко няколко реплики от спектакъла.

Има най-малко две неща, с които това зрелище е удивително. Първо, то ловко заобикаля чалга детайлите, на които залагат всички телевизионни и копиращи ги театрални формати – няма нищо вулгарно, няма двусмислени препратки към политически и битови действителности. Чиста клоунада без вариации, въпреки че за мен като фен тук-там беше мъчно да задържа подобаващото си въодушевление. И второ (и по-важно), както споделя създателят Симон Шварц „ Има приятелки като храна – всеки ден искаш да ги виждаш. Има и приятелки като въздух. Дори когато не ги виждаш, те са постоянно с теб! “ Това зрелище е задоволително неангажиращ метод да си спомним за какво не можем да живеем и без едните, и без другите.