Един отбор, един град, една любов
Символ на футбола в Кърджали е локалният " Арда " - участник в Първа лига през последните две години. В едвам втория си сезон в елита отборът стигна до исторически край за Купата на България. А когато " Арда " играе, цялостен Кърджали мечтае!
Клубният дом " Арена Арда " преди години носи името ст. " Дружба ". От него до през днешния ден е останала дружбата сред две религии. Защото " Арда " е на всички – на Мария и Бейтула, на Джем, Самир, Байрам и Ердоан, на Дениз и Мартина, на Петър и Вълчо. Така мултикултурен, само че толкоз единен.
Снимка: bTV
Из града протича най-дългата река в Родопите - Арда. На нея е кръстен връх на остров Ливингстън. Името ѝ носи и локалният футболен клуб - " Арда " – гордостта на Родопите. За да разкажем неговата история, би трябвало да се върнем 96 години обратно. През 1923 година в Кърджали се появява първата съвременна футболна топка, която носи след себе си вълна от еуфория и наслада измежду локалните. Скоро по-късно трима младежи – Димитър, Стоян и Христо, основават първия клуб в града.
" Арда " играе първите си мачове на терена на тогавашната амбулатория, понастоящем двор на учебно заведение " Йордан Йовков ". Година, откакто тримата българи основават футболния клуб, младежите от турската общественост основават собствен личен - " Алп Арслан ". Но съперничеството не трае дълго. През 1927 година двата клуба се сплотяват и по този начин до през днешния ден – на един стадион хора от разнообразни етноси скачат един до друг и поддържат гордо обичания тим.
Снимка: bTV
Двама от тях са Мария и Бейтула - дружно и на стадиона, и в живота. " Ние сме семейство. Той е мохамеданин, аз съм християнка, което не ми пречи да бъда с него. Срещнах го преди 20 години. Нищо, че е мохамеданин, душата му просто ме заплени. ", споделя тя.
" В града няма разделяне сред християни и мюсюлмани – всички сме като братя. Миналата седмица беше Великден, празнувахме Великден. Вдругиден ще е Байрам, ще честваме Байрам. Както Коледа и Курбан. Всички празници на едно. ", продължава той.
" Нека призная, че изначало, когато потегли по тези мачове, ужасно се ядосвах, тъй като не оставаше време за мен, за децата. Всяка седмица – " Аз потеглям, аз потеглям ". Проявих интерес и му споделих " Този път... и аз ще дойда! ". Отидох и беше много занимателно – гледах мача, вълнувах се дружно с тях, и дребната дъщеричка също беше с нас. ", споделя Мария.
Снимка: bTV
Днес публиката на " Арда " се радва на освежен и съвременен стадион, на мощен тим и положителни резултати. Невинаги обаче е било по този начин. Бившият президент на клуба Вълчо Костов си спомня за най-разочароващия ден в историята на отбора през 1988 година: " Не мога да не помни мача с " Дунав " Русе. Никога. Стадионът беше цялостен до козирката, дето се споделя и откъм гърба към парка също народ, от целия окръг, подобен народ не сме виждали в никакъв случай на футболно съревнование в нашия град. "
" Аз бях в нашия бранш " В " и имах едно знаме на " Арда ", ушито от парцали, в бяло и синьо. Уши го вуйна, беше шивачка, остатъците на платовете ги заши и имахме знаме. ", спомня си Бейтула.
" Мачът беше решителен за влизане в Първа лига, само че съдията второто полувреме игра дружно с съперника. В Русе нещата бяха доста тъжни за хората, ние разбирахме това нещо. Имаха чести обгазявания и с цел да тушират напрежението от тези митинги на жителите, се наложи футбола да го вкарат в Първа лига и да утешат ненапълно пристрастеностите на хората. Нещата стигнаха до съществени разриви, доста от нашите последователи не можаха да се въздържат и колкото да полицията ги спря. Тръгнаха към съдията, можеше да стане огромно меле ", добавя някогашният клубен президент.
В спомените си Костов се потапя, с помощта на галерия, отдадена на " Арда " в артгалерия " Кръг " в центъра на града. И до през днешния ден той помни играчите от оня прочут тим, останал на крачка от българския хайлайф. Затруднява се да уточни само двама - тези, чиито имена са заменени по време на Възродителния развой.
" Много от тях, тъй като трябваше да се преименуват, това преименуване води до нарушаване на човешката душeвност. Не може от Хасан да станеш внезапно Христо. ", разяснява Костов.
Снимка: bTV
Превъзмогнали белезите на историята, през днешния ден още веднъж всички са дружно, а мотивите за наслада, свързани с обичания клуб – от ден на ден. С насълзени очи Ердоан споделя за своята обич към тима: " Арда " е метод на живот за доста хора, освен за мен. Фен станах от доста дребен. Мисля, че бях 6-7-годишен, когато татко ми ме докара на стадиона. Мачът беше против " Хебър " Пазарджик. Още го помня. Познавах и един футболист - наш съсед, това беше другата тръпка към този момент... В 5-и клас избягах от час по математика, с цел да дойда на мач, отново беше против " хебър ". Учителката ми писа и двойка, и неявяване. Има почитатели, които бягат от работа преди мач, няма да показвам имена, тъй като ще стане проблем. "
Снимка: bTV
Кърджали е последният регионален град, чийто тим записва присъединяване в най-високото равнище на българския футбол. Прави го обаче с гръм и тропот.
" Това беше 2019 година на мача със " Септември ". Тогава видях мъж на 70-80 години да плаче като дете. Просто аз в този момент също мога да се разплача, разбирате ли? Това беше чудно преживяване. Още преди да пристигна голът, почнахме да плачем към този момент от неспокойствие, само че след него всички заплакахме единно – от наслада. ", споделя Бейтула.
Плачат и играчите. Един от тях – актуалният капитан, Пламен Крумов, който оказва помощ на тима да премине през всички равнища на футбола, с цел да се увенчае с по този начин жадувания триумф.
" Наистина страстите бяха доста мощни, доста същински. Ние успяхме през бараж, по най-трудния, само че по най-сладкия метод. Тогава нямаше две отзиви по въпроса, че ние заслужаваме да играем в Първа лига. ", споделя бранителят.
Снимка: Lap.bg
В едвам втората си година в елита " Арда " влиза в топ 6, изпреварвайки тимове като " Левски ", " Черно море ", " Ботев " Пловдив и " Славия ".
" Не сме някакъв отбор-фантом, който влиза в Първа лига и на идната година изпада. Заради всичко това си заслужава и моето идване тук и цялата позитивна сила, която влагам във всичко. ", добавя Крумов.
След изкачването на тима в Първа лига целият град се потапя в прекарванията на футболистите.
" Ние и преди футбола сме си обединени, обаче " Арда " ни сплоти още повече. Почти всеки ден се събираме във фенклуба и си приказваме кой състезател е контузен, кой ще играе, кой няма да играе, с какъв брой ще спечелим, даже вършим залози сред нас си, да познаем точния резултат. Големи мъже преди по време и след мач се усещаме като деца – плачем, скандираме, радваме се. ", декларира Бейтула.
Снимка: Lap.bg
Върхът в развиването на тима е класирането за край в шампионата за Купата на България, където отборът от Кърджали ще се изправи против гранда ЦСКА в сряда (19 май) на националния стадион " Васил Левски " в столицата. Но без боязън, с усмивка по лицата и вяра в сърцата!
" Като знам през какви стадии сме минали на развиване в самия тим – през " В ", през " Б ", през " А " група, до край за Купата на България. В момента пишем историята на " Арда " и се надявам да сме на предпоследната страница, да я приключим по най-хубавия метод, а какъв по-добър метод има от да докараме купата в Кърджали. Мисля, че голяма заслуга за това, че сме на край, има нашият треньор. Николай киров е страховит човек, първо човек, а пък е и неповторим треньор, най-хубавият в България! Имал съм опцията и като играч да пристигам в Кърджали. Кърджали постоянно е бил един футболен град, даже и в третия ешелон имаше много аудитория. ", продължава капитанът Крумов.
Снимка: Lap.bg
Феновете на " Арда " чакат с неспокойствие финала в София. Организацията върви с цялостна мощ, а еуфорията пораства с всеки минал ден. Хилядите последователи обаче надали ще основат доста работа на полицията в София, тъй като, където и да отидат, се славят с мил темперамент и образование.
" Навсякъде ни посрещат малко зле, обаче ни изпращат превъзходно – с овации. Не е имало стадион, в който да не са казвали " Турци сте, турци сте! ". Това е привет за нас. Радваме им се. ", споделя Бейтула.
" Аз персонално не се наскърбявам, само че имам другари и познати, които леко ги визира това нещо, тъй като те не са турци. Ние сме дружно на мачовете, прегръщаме се, дружно сме на всички места. Показваме, че не сме турски тим. Кърджали е в България, ние сме български тим. ", прибавя Ердоан.
Отговарят, пеейки " Българи - юнаци! " Отборът е формиран съвсем единствено от българи. Феновете го обичат и в сърцата им няма място за ненавист.
Снимка: bTV
Клубният дом " Арена Арда " преди години носи името ст. " Дружба ". От него до през днешния ден е останала дружбата сред две религии. Защото " Арда " е на всички – на Мария и Бейтула, на Джем, Самир, Байрам и Ердоан, на Дениз и Мартина, на Петър и Вълчо. Така мултикултурен, само че толкоз единен.
Снимка: bTV
Из града протича най-дългата река в Родопите - Арда. На нея е кръстен връх на остров Ливингстън. Името ѝ носи и локалният футболен клуб - " Арда " – гордостта на Родопите. За да разкажем неговата история, би трябвало да се върнем 96 години обратно. През 1923 година в Кърджали се появява първата съвременна футболна топка, която носи след себе си вълна от еуфория и наслада измежду локалните. Скоро по-късно трима младежи – Димитър, Стоян и Христо, основават първия клуб в града.
" Арда " играе първите си мачове на терена на тогавашната амбулатория, понастоящем двор на учебно заведение " Йордан Йовков ". Година, откакто тримата българи основават футболния клуб, младежите от турската общественост основават собствен личен - " Алп Арслан ". Но съперничеството не трае дълго. През 1927 година двата клуба се сплотяват и по този начин до през днешния ден – на един стадион хора от разнообразни етноси скачат един до друг и поддържат гордо обичания тим.
Снимка: bTV
Двама от тях са Мария и Бейтула - дружно и на стадиона, и в живота. " Ние сме семейство. Той е мохамеданин, аз съм християнка, което не ми пречи да бъда с него. Срещнах го преди 20 години. Нищо, че е мохамеданин, душата му просто ме заплени. ", споделя тя.
" В града няма разделяне сред християни и мюсюлмани – всички сме като братя. Миналата седмица беше Великден, празнувахме Великден. Вдругиден ще е Байрам, ще честваме Байрам. Както Коледа и Курбан. Всички празници на едно. ", продължава той.
" Нека призная, че изначало, когато потегли по тези мачове, ужасно се ядосвах, тъй като не оставаше време за мен, за децата. Всяка седмица – " Аз потеглям, аз потеглям ". Проявих интерес и му споделих " Този път... и аз ще дойда! ". Отидох и беше много занимателно – гледах мача, вълнувах се дружно с тях, и дребната дъщеричка също беше с нас. ", споделя Мария.
Снимка: bTV
Днес публиката на " Арда " се радва на освежен и съвременен стадион, на мощен тим и положителни резултати. Невинаги обаче е било по този начин. Бившият президент на клуба Вълчо Костов си спомня за най-разочароващия ден в историята на отбора през 1988 година: " Не мога да не помни мача с " Дунав " Русе. Никога. Стадионът беше цялостен до козирката, дето се споделя и откъм гърба към парка също народ, от целия окръг, подобен народ не сме виждали в никакъв случай на футболно съревнование в нашия град. "
" Аз бях в нашия бранш " В " и имах едно знаме на " Арда ", ушито от парцали, в бяло и синьо. Уши го вуйна, беше шивачка, остатъците на платовете ги заши и имахме знаме. ", спомня си Бейтула.
" Мачът беше решителен за влизане в Първа лига, само че съдията второто полувреме игра дружно с съперника. В Русе нещата бяха доста тъжни за хората, ние разбирахме това нещо. Имаха чести обгазявания и с цел да тушират напрежението от тези митинги на жителите, се наложи футбола да го вкарат в Първа лига и да утешат ненапълно пристрастеностите на хората. Нещата стигнаха до съществени разриви, доста от нашите последователи не можаха да се въздържат и колкото да полицията ги спря. Тръгнаха към съдията, можеше да стане огромно меле ", добавя някогашният клубен президент.
В спомените си Костов се потапя, с помощта на галерия, отдадена на " Арда " в артгалерия " Кръг " в центъра на града. И до през днешния ден той помни играчите от оня прочут тим, останал на крачка от българския хайлайф. Затруднява се да уточни само двама - тези, чиито имена са заменени по време на Възродителния развой.
" Много от тях, тъй като трябваше да се преименуват, това преименуване води до нарушаване на човешката душeвност. Не може от Хасан да станеш внезапно Христо. ", разяснява Костов.
Снимка: bTV
Превъзмогнали белезите на историята, през днешния ден още веднъж всички са дружно, а мотивите за наслада, свързани с обичания клуб – от ден на ден. С насълзени очи Ердоан споделя за своята обич към тима: " Арда " е метод на живот за доста хора, освен за мен. Фен станах от доста дребен. Мисля, че бях 6-7-годишен, когато татко ми ме докара на стадиона. Мачът беше против " Хебър " Пазарджик. Още го помня. Познавах и един футболист - наш съсед, това беше другата тръпка към този момент... В 5-и клас избягах от час по математика, с цел да дойда на мач, отново беше против " хебър ". Учителката ми писа и двойка, и неявяване. Има почитатели, които бягат от работа преди мач, няма да показвам имена, тъй като ще стане проблем. "
Снимка: bTV
Кърджали е последният регионален град, чийто тим записва присъединяване в най-високото равнище на българския футбол. Прави го обаче с гръм и тропот.
" Това беше 2019 година на мача със " Септември ". Тогава видях мъж на 70-80 години да плаче като дете. Просто аз в този момент също мога да се разплача, разбирате ли? Това беше чудно преживяване. Още преди да пристигна голът, почнахме да плачем към този момент от неспокойствие, само че след него всички заплакахме единно – от наслада. ", споделя Бейтула.
Плачат и играчите. Един от тях – актуалният капитан, Пламен Крумов, който оказва помощ на тима да премине през всички равнища на футбола, с цел да се увенчае с по този начин жадувания триумф.
" Наистина страстите бяха доста мощни, доста същински. Ние успяхме през бараж, по най-трудния, само че по най-сладкия метод. Тогава нямаше две отзиви по въпроса, че ние заслужаваме да играем в Първа лига. ", споделя бранителят.
Снимка: Lap.bg
В едвам втората си година в елита " Арда " влиза в топ 6, изпреварвайки тимове като " Левски ", " Черно море ", " Ботев " Пловдив и " Славия ".
" Не сме някакъв отбор-фантом, който влиза в Първа лига и на идната година изпада. Заради всичко това си заслужава и моето идване тук и цялата позитивна сила, която влагам във всичко. ", добавя Крумов.
След изкачването на тима в Първа лига целият град се потапя в прекарванията на футболистите.
" Ние и преди футбола сме си обединени, обаче " Арда " ни сплоти още повече. Почти всеки ден се събираме във фенклуба и си приказваме кой състезател е контузен, кой ще играе, кой няма да играе, с какъв брой ще спечелим, даже вършим залози сред нас си, да познаем точния резултат. Големи мъже преди по време и след мач се усещаме като деца – плачем, скандираме, радваме се. ", декларира Бейтула.
Снимка: Lap.bg
Върхът в развиването на тима е класирането за край в шампионата за Купата на България, където отборът от Кърджали ще се изправи против гранда ЦСКА в сряда (19 май) на националния стадион " Васил Левски " в столицата. Но без боязън, с усмивка по лицата и вяра в сърцата!
" Като знам през какви стадии сме минали на развиване в самия тим – през " В ", през " Б ", през " А " група, до край за Купата на България. В момента пишем историята на " Арда " и се надявам да сме на предпоследната страница, да я приключим по най-хубавия метод, а какъв по-добър метод има от да докараме купата в Кърджали. Мисля, че голяма заслуга за това, че сме на край, има нашият треньор. Николай киров е страховит човек, първо човек, а пък е и неповторим треньор, най-хубавият в България! Имал съм опцията и като играч да пристигам в Кърджали. Кърджали постоянно е бил един футболен град, даже и в третия ешелон имаше много аудитория. ", продължава капитанът Крумов.
Снимка: Lap.bg
Феновете на " Арда " чакат с неспокойствие финала в София. Организацията върви с цялостна мощ, а еуфорията пораства с всеки минал ден. Хилядите последователи обаче надали ще основат доста работа на полицията в София, тъй като, където и да отидат, се славят с мил темперамент и образование.
" Навсякъде ни посрещат малко зле, обаче ни изпращат превъзходно – с овации. Не е имало стадион, в който да не са казвали " Турци сте, турци сте! ". Това е привет за нас. Радваме им се. ", споделя Бейтула.
" Аз персонално не се наскърбявам, само че имам другари и познати, които леко ги визира това нещо, тъй като те не са турци. Ние сме дружно на мачовете, прегръщаме се, дружно сме на всички места. Показваме, че не сме турски тим. Кърджали е в България, ние сме български тим. ", прибавя Ердоан.
Отговарят, пеейки " Българи - юнаци! " Отборът е формиран съвсем единствено от българи. Феновете го обичат и в сърцата им няма място за ненавист.
Снимка: bTV
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ