Искам хората да говорят за България с уважение
СИМОНА ПЕТРОВА-МОНА е родена в Кюстендил на 8 април 2004 година Завършила е природо-математическа гимназия. Но любовта й към изкуствата и към фолклора се появява доста по-рано. Печелила е първи и специфични награди на фолклорни състезания. Участвала е в тв формата " България търси гений ", където получава благосклонностите на публиката и на журито. Лауреат е на фондация " Димитър Бербатов " и два пъти е годишен стипендиант към Министерството на културата. Още на 15 години Мона постъпва в националния хор " Ваня Монева ". Дебютира на българската музикална сцена през август 2021 година с песента " Галени ". Следва сингълът " Жива ", чието видео има над 1 милион гледания в ютюб, а в този момент показва новата си прочувствена ария " Сила ". Мона е студентка в Нов български университет, компетентност " Реклама ".
- Мона, по кое време започнахте да се занимавате с национална музика?
- Започнах да се занимавам с национална музика, когато бях на 8 години, с уроци при Гергана Борисова. Впоследствие тя ми преподаваше и уроци по пиано и солфеж, в читалище " Искра ".
" Сила "
По-късно, на 14-15 години, когато овладях техниката на националното пеене, започнах да взимам уроци по поп пеене при Искра Милкова-Ангелова, в нейната Хайлайт сингинг академи в София. В момента тя поддържа моята певческа форма. Изградили сме доста добър креативен екип, тя почита творчеството ми, обвързвано с националната музика, и не се пробва да промени гласа ми, а по-скоро да го усъвършенства и да доразвиваме техника.
- Завършили сте природо-математическа гимназия, само че не сте траяли образованието си в тази посока...
- Сега изучавам " Реклама " в Нов български университет, новаторска компетентност, която предлага доста добра реализация по-късно. Нов български университет ми дава криле, с които мога свободно да създавам и доста ми харесва, че почитат това, с което се занимавам. Създадоха един музикален конкурс - " Ню юнивърсити гений ", и ме направиха лице на състезанието. Този университет дава късмет на хората да се развиват по всевъзможни способи.
- Смятате ли в бъдеще да се реализирате в тази специалност?
- Имам една фантазия, която се зароди в съзнанието ми преди няколко години и считам да я сбъдна: желая да основа рекламна организация. Тази компетентност доста ми оказва помощ и за моето лично развиване, отваря мисленето, съзнанието ми. А първичната ми концепция, с цел да запиша да изучавам " Реклама ", беше, че имах предпочитание, и към момента имам, да продължа фамилния бизнес. Баща ми е фешън дизайнер, има фабрика за произвеждане на облекла и лична марка. Много бих желала да продължа делото му, въпреки че с развиването на моята кариера към този миг не съм стигнала до това да работя дружно с него. В момента имам други, по-важни неща, и в музикален аспект, и считам, че в този момент ми е времето да се съсредоточа върху кариерата. Но, както се споделя, капка по капка, ще се случат нещата един ден.
- Новата Ви ария " Сила " неотдавна бе публикувана от " Warner Music " посредством " Орфей мюзик " във всички цифрови платформи. В нея продължавате линията на преплитане на български фолклор с поп звучене. Защо е значимо за Вас българската традиция да участва в творчеството Ви?
- Първоначално аз съм национална певица, т.е. това е методът, по който музиката е пристигнала в моя живот. Прабаба ми беше национална певица и мисля, че от нея съм наследила гения. Народната ни музика доста ме е възпитала и дръзвам да настоявам - по много по-различен метод от този, по който са били възпитавани моите връстници. Появили са се други полезности в живота ми и съм се научила да обичам и почитам това, което сме имали и имаме като народ.
И доста ми се желае целият свят да разбере какво можем ние в този момент. Те знаят какво сме правили преди, само че в този момент сме малко " в глуха улица ", а мощно искам някой ден, когато хората приказват за България, да приказват с възхита, с обич и почитание. Българският фолклор е доста емблематичен и мисля, че това е нашият път да излезем отвън рамките на страната, тъй като знаем какъв брой е мъчно музиката да пробие на непознатия пазар. Иска ми се да допринеса за това посредством музиката, която сътворявам на основата, която имам от фолклора и цялата орнаментика, която съм усвоила във времето и в този момент превъплъщавам в моето творчество.
- Има и различен значим миг, обвързван с новата Ви ария: Вие и участниците в клипа я разказвате с жестомимичен превод. Звучи като обръщение за обединяване сред хората, за опция всички да бъдат равни в общуването си с изкуството.
- Артистът е задължен да дава публичност на значимите тематики в живота.
" Сила "
Идеята с жестовия език се случи с помощта на един мой сън: сънувах, че приказвам на всички хора, без значение дали приказват български или не, дали чуват или не чуват. Когато се разсъниха, започнах да чета в интернет по тази тематика - оказа се, че има малко информация за глухите хора в България. Разбрах, че единствено 16 % от артистите в международен мащаб основават музиката си по този начин, че да бъде налична и за нечуващите. Веднага се възпламених от концепцията да вкарам жестов език в музиката ми, имам вяра, че има капацитет в тази концепция и че това е част от пътя към пробуждането. Това е и една от главните ми тематики - да вникнем в същността ни като българи. Промяната потегля от нас и би трябвало да осъзнаем, че в случай че се погрижим за това, което е вътре в нас, в случай че изградим вярната конфигурация да гледаме на света, в случай че бъдем хора, които се поддържаме, които обичаме, раздаваме ентусиазъм и обич, тогава светът ще се трансформира в доста по-красиво място. Оптимист съм и знам, че това в миналото ще се случи.
А за жестовия език доста ми оказа помощ Нури Яшаров, едва чуващ артист, езиковед, учител по български жестов език и образен актьор. Той беше с нас и по време на фотосите, беше магично прекарване за всички.
- Познавате ли доста хора, които разсъждават като Вас, имат тази настройка и виждане за българското, за позитивните неща, които всеки младеж може да извърши?
- За жал, не. И това е една от аргументите да желая да предам тъкмо това обръщение. Все по-често слушам, че хората ще отидат да живеят в чужбина, тъй като там ще им бъде по-добре.
" Жива "
И това доста ме наранява, тъй като имам вяра в силата на нашето потомство, на генерация Z. Мисля, че имаме благоприятни условия да се оправяме бързо с изменящите се фактори в ситуацията към нас. Ние сме адаптивни и притежаваме изобретателен разум. Ако осъзнаем това и го отключим като мощно качество, в действителност имаме късмет да променим системата. Вярвам, че в случай че изкуството ми стигне до по-широка публика, ще имам опция да повлияя върху метода на мислене на хората - да имат вяра, че в случай че сме положителни, и на нас ще се случват положителни неща.
- Защо, съгласно Вас, в последно време измежду младежите, учениците, се поражда такава експанзия, настървение, даже сред връстници?
- Напоследък излязоха нескрито много неприятни вести. Стана настояща думата " локали ", поради експанзията, която те внасят в обществото. Сред известните хора, които се демонстрират в интернет, има такива с неприятно въздействие, които повеждат тази вълна от млади агресори, тъй като може би това се възприема като някаква мода. Популярен апел, който в последно време се популяризира в интернет е: Не правете известни неверните хора. Може би не осъзнаваме по какъв начин, давайки лайкове на известни персони, които нямат добър рефлект върху държанието на обществото, ги подтикваме да имат още повече мощ.
- А фамилията, учебното заведение какво отношение имат към това събитие?
- Проблемът идва оттова, че родителите, в устрема си да обезпечат всичко материално на децата си, работят непрекъснато, само че не помнят да има дават обич, грижи, внимание, образование.
" Жива "
Сред по-младото потомство се оформят такива общества, тъй като в къщи не получават обич и не знаят по какъв начин да поддържат връзка с близките. В интернет назовават тези деца безпризорни, макар че имат фамилии, тъй като на процедура са отгледани на улицата. Защо родителите не се запитат от какво в реалност имат потребност децата им, а когато ги покажат по малкия екран, ги пазят. Всичко идва от фамилията. А функционалността на учебното заведение е да дава познания.
- Продължавате ли да пеете в хора на Ваня Монева?
- Да, не преставам да пея в хора на Ваня Монева. Бях на 15 години, когато маестра Ваня Монева ме беше гледала на конкурс, обади се на майка ми и ме предложения на среща в хора. Присъствах на тяхна подготовка, срещнах се с девойките, изпяхме няколко песни и ми споделиха, че мога да стартирам работа дружно с тях. Сбъдна се моята огромна детска фантазия - да пея в хора на Ваня Монева. С девойките и с маестрата сме като семейство - като се изключи че пеем един до друг, когато всяка от нас има компликации, знае, че може да ги показа с нашето малко общество и позволяваме проблемите дружно. Велико е възприятието, че с 30 дами вършим нещо толкоз значимо и толкоз оценяващо изкуството.
- Явно има изгода от състезания и събития, в които младежите имат опция да вземат участие: може да бъдат видяни, да се сравнят с другите и да преценяват до какво равнище са стигнали, добиват самочувствие и театрален опит...
- Когато бях на 8 години, моята преподавателка реши да заведе учениците си на конкурс. Той беше в София, имаше участници от музикални учебни заведения, а аз идвах от читалище в дребен град и бях взимала уроци по пеене единствено от три месеца.
" Жива "
Но завоювах златен орден и в душата ми се възпламени една хубава искра, един спортен дух. С все по-честото стъпване на такива подиуми добиваш нов опит и колкото и терзание да има, когато отмине, си правиш равносметка: какво си постигнал и какво би трябвало да доразвиеш. А най-важното е, че добиваш храброст да приемаш рецензия. Едно от най-трудните неща за мен беше страхът от оценката на журито и дълго време се борих с това терзание. Но когато получих храброст и съответна преценка за моите благоприятни условия, започнах да одобрявам единствено градивната рецензия, което доста е калило душeвността ми. Благодарна съм на моята преподавателка, че непрекъснато ни водеше по състезания, другояче нямаше да съм тази Мона, която съм в този момент.
- В момента живеете в София, само че сте построена като музикант в Кюстендил - град с културни обичаи. Какъв е животът в по-малкия град и опциите един младеж да развива своите гении?
- Кюстендил е обичаното ми място, не тъй като съм израснала там и освен тъй като сме обградени от природа и хубост. Той е умерено място, прелестно за основаване на семейство, за развъждане на деца. С брат ми сме имали допустимо най-хубавото детство. В по-малък град родителите са спокойни за децата си, а пък те имат опция да се развиват, да спортуват на стадиона, да се разхождат из планината... Израснали сме с една независимост на съзнанието, което високо правя оценка с днешна дата. Това ми е помогнало да уголемявам погледа и възгледите си за живота. В Кюстендил има доста кадърни хора, които се занимават с всевъзможен тип изкуство, отъждествявам го на Пловдив, само че в по-малък мащаб.
От близо две години Кюстендил има нов кмет и в екипа на направление " Култура " работят младежи, инициативни, енергични, с забавни хрумвания. Много се веселя, че градът се развива и върви към положително. Кюстендил е търпелив град, дава се път на младежите и съм признателна, че съм получавала поддръжка постоянно, когато съм имала потребност.
- Мона, по кое време започнахте да се занимавате с национална музика?
- Започнах да се занимавам с национална музика, когато бях на 8 години, с уроци при Гергана Борисова. Впоследствие тя ми преподаваше и уроци по пиано и солфеж, в читалище " Искра ".
" Сила "
По-късно, на 14-15 години, когато овладях техниката на националното пеене, започнах да взимам уроци по поп пеене при Искра Милкова-Ангелова, в нейната Хайлайт сингинг академи в София. В момента тя поддържа моята певческа форма. Изградили сме доста добър креативен екип, тя почита творчеството ми, обвързвано с националната музика, и не се пробва да промени гласа ми, а по-скоро да го усъвършенства и да доразвиваме техника.
- Завършили сте природо-математическа гимназия, само че не сте траяли образованието си в тази посока...
- Сега изучавам " Реклама " в Нов български университет, новаторска компетентност, която предлага доста добра реализация по-късно. Нов български университет ми дава криле, с които мога свободно да създавам и доста ми харесва, че почитат това, с което се занимавам. Създадоха един музикален конкурс - " Ню юнивърсити гений ", и ме направиха лице на състезанието. Този университет дава късмет на хората да се развиват по всевъзможни способи.
- Смятате ли в бъдеще да се реализирате в тази специалност?
- Имам една фантазия, която се зароди в съзнанието ми преди няколко години и считам да я сбъдна: желая да основа рекламна организация. Тази компетентност доста ми оказва помощ и за моето лично развиване, отваря мисленето, съзнанието ми. А първичната ми концепция, с цел да запиша да изучавам " Реклама ", беше, че имах предпочитание, и към момента имам, да продължа фамилния бизнес. Баща ми е фешън дизайнер, има фабрика за произвеждане на облекла и лична марка. Много бих желала да продължа делото му, въпреки че с развиването на моята кариера към този миг не съм стигнала до това да работя дружно с него. В момента имам други, по-важни неща, и в музикален аспект, и считам, че в този момент ми е времето да се съсредоточа върху кариерата. Но, както се споделя, капка по капка, ще се случат нещата един ден.
- Новата Ви ария " Сила " неотдавна бе публикувана от " Warner Music " посредством " Орфей мюзик " във всички цифрови платформи. В нея продължавате линията на преплитане на български фолклор с поп звучене. Защо е значимо за Вас българската традиция да участва в творчеството Ви?
- Първоначално аз съм национална певица, т.е. това е методът, по който музиката е пристигнала в моя живот. Прабаба ми беше национална певица и мисля, че от нея съм наследила гения. Народната ни музика доста ме е възпитала и дръзвам да настоявам - по много по-различен метод от този, по който са били възпитавани моите връстници. Появили са се други полезности в живота ми и съм се научила да обичам и почитам това, което сме имали и имаме като народ.
И доста ми се желае целият свят да разбере какво можем ние в този момент. Те знаят какво сме правили преди, само че в този момент сме малко " в глуха улица ", а мощно искам някой ден, когато хората приказват за България, да приказват с възхита, с обич и почитание. Българският фолклор е доста емблематичен и мисля, че това е нашият път да излезем отвън рамките на страната, тъй като знаем какъв брой е мъчно музиката да пробие на непознатия пазар. Иска ми се да допринеса за това посредством музиката, която сътворявам на основата, която имам от фолклора и цялата орнаментика, която съм усвоила във времето и в този момент превъплъщавам в моето творчество.
- Има и различен значим миг, обвързван с новата Ви ария: Вие и участниците в клипа я разказвате с жестомимичен превод. Звучи като обръщение за обединяване сред хората, за опция всички да бъдат равни в общуването си с изкуството.
- Артистът е задължен да дава публичност на значимите тематики в живота.
" Сила "
Идеята с жестовия език се случи с помощта на един мой сън: сънувах, че приказвам на всички хора, без значение дали приказват български или не, дали чуват или не чуват. Когато се разсъниха, започнах да чета в интернет по тази тематика - оказа се, че има малко информация за глухите хора в България. Разбрах, че единствено 16 % от артистите в международен мащаб основават музиката си по този начин, че да бъде налична и за нечуващите. Веднага се възпламених от концепцията да вкарам жестов език в музиката ми, имам вяра, че има капацитет в тази концепция и че това е част от пътя към пробуждането. Това е и една от главните ми тематики - да вникнем в същността ни като българи. Промяната потегля от нас и би трябвало да осъзнаем, че в случай че се погрижим за това, което е вътре в нас, в случай че изградим вярната конфигурация да гледаме на света, в случай че бъдем хора, които се поддържаме, които обичаме, раздаваме ентусиазъм и обич, тогава светът ще се трансформира в доста по-красиво място. Оптимист съм и знам, че това в миналото ще се случи.
А за жестовия език доста ми оказа помощ Нури Яшаров, едва чуващ артист, езиковед, учител по български жестов език и образен актьор. Той беше с нас и по време на фотосите, беше магично прекарване за всички.
- Познавате ли доста хора, които разсъждават като Вас, имат тази настройка и виждане за българското, за позитивните неща, които всеки младеж може да извърши?
- За жал, не. И това е една от аргументите да желая да предам тъкмо това обръщение. Все по-често слушам, че хората ще отидат да живеят в чужбина, тъй като там ще им бъде по-добре.
" Жива "
И това доста ме наранява, тъй като имам вяра в силата на нашето потомство, на генерация Z. Мисля, че имаме благоприятни условия да се оправяме бързо с изменящите се фактори в ситуацията към нас. Ние сме адаптивни и притежаваме изобретателен разум. Ако осъзнаем това и го отключим като мощно качество, в действителност имаме късмет да променим системата. Вярвам, че в случай че изкуството ми стигне до по-широка публика, ще имам опция да повлияя върху метода на мислене на хората - да имат вяра, че в случай че сме положителни, и на нас ще се случват положителни неща.
- Защо, съгласно Вас, в последно време измежду младежите, учениците, се поражда такава експанзия, настървение, даже сред връстници?
- Напоследък излязоха нескрито много неприятни вести. Стана настояща думата " локали ", поради експанзията, която те внасят в обществото. Сред известните хора, които се демонстрират в интернет, има такива с неприятно въздействие, които повеждат тази вълна от млади агресори, тъй като може би това се възприема като някаква мода. Популярен апел, който в последно време се популяризира в интернет е: Не правете известни неверните хора. Може би не осъзнаваме по какъв начин, давайки лайкове на известни персони, които нямат добър рефлект върху държанието на обществото, ги подтикваме да имат още повече мощ.
- А фамилията, учебното заведение какво отношение имат към това събитие?
- Проблемът идва оттова, че родителите, в устрема си да обезпечат всичко материално на децата си, работят непрекъснато, само че не помнят да има дават обич, грижи, внимание, образование.
" Жива "
Сред по-младото потомство се оформят такива общества, тъй като в къщи не получават обич и не знаят по какъв начин да поддържат връзка с близките. В интернет назовават тези деца безпризорни, макар че имат фамилии, тъй като на процедура са отгледани на улицата. Защо родителите не се запитат от какво в реалност имат потребност децата им, а когато ги покажат по малкия екран, ги пазят. Всичко идва от фамилията. А функционалността на учебното заведение е да дава познания.
- Продължавате ли да пеете в хора на Ваня Монева?
- Да, не преставам да пея в хора на Ваня Монева. Бях на 15 години, когато маестра Ваня Монева ме беше гледала на конкурс, обади се на майка ми и ме предложения на среща в хора. Присъствах на тяхна подготовка, срещнах се с девойките, изпяхме няколко песни и ми споделиха, че мога да стартирам работа дружно с тях. Сбъдна се моята огромна детска фантазия - да пея в хора на Ваня Монева. С девойките и с маестрата сме като семейство - като се изключи че пеем един до друг, когато всяка от нас има компликации, знае, че може да ги показа с нашето малко общество и позволяваме проблемите дружно. Велико е възприятието, че с 30 дами вършим нещо толкоз значимо и толкоз оценяващо изкуството.
- Явно има изгода от състезания и събития, в които младежите имат опция да вземат участие: може да бъдат видяни, да се сравнят с другите и да преценяват до какво равнище са стигнали, добиват самочувствие и театрален опит...
- Когато бях на 8 години, моята преподавателка реши да заведе учениците си на конкурс. Той беше в София, имаше участници от музикални учебни заведения, а аз идвах от читалище в дребен град и бях взимала уроци по пеене единствено от три месеца.
" Жива "
Но завоювах златен орден и в душата ми се възпламени една хубава искра, един спортен дух. С все по-честото стъпване на такива подиуми добиваш нов опит и колкото и терзание да има, когато отмине, си правиш равносметка: какво си постигнал и какво би трябвало да доразвиеш. А най-важното е, че добиваш храброст да приемаш рецензия. Едно от най-трудните неща за мен беше страхът от оценката на журито и дълго време се борих с това терзание. Но когато получих храброст и съответна преценка за моите благоприятни условия, започнах да одобрявам единствено градивната рецензия, което доста е калило душeвността ми. Благодарна съм на моята преподавателка, че непрекъснато ни водеше по състезания, другояче нямаше да съм тази Мона, която съм в този момент.
- В момента живеете в София, само че сте построена като музикант в Кюстендил - град с културни обичаи. Какъв е животът в по-малкия град и опциите един младеж да развива своите гении?
- Кюстендил е обичаното ми място, не тъй като съм израснала там и освен тъй като сме обградени от природа и хубост. Той е умерено място, прелестно за основаване на семейство, за развъждане на деца. С брат ми сме имали допустимо най-хубавото детство. В по-малък град родителите са спокойни за децата си, а пък те имат опция да се развиват, да спортуват на стадиона, да се разхождат из планината... Израснали сме с една независимост на съзнанието, което високо правя оценка с днешна дата. Това ми е помогнало да уголемявам погледа и възгледите си за живота. В Кюстендил има доста кадърни хора, които се занимават с всевъзможен тип изкуство, отъждествявам го на Пловдив, само че в по-малък мащаб.
От близо две години Кюстендил има нов кмет и в екипа на направление " Култура " работят младежи, инициативни, енергични, с забавни хрумвания. Много се веселя, че градът се развива и върви към положително. Кюстендил е търпелив град, дава се път на младежите и съм признателна, че съм получавала поддръжка постоянно, когато съм имала потребност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ