По здрач: Какво е да си син на Ален Делон
Силвия Колева, преводач на книгата " По здрач " *
„ Този автобиографичен разказ не е нито споразумяване на сметки, нито съкровен дневник. Това е историята на един мъж на 57 години, който е отделил време да проучва раните си, породени от семейство, в което любовта мъчно си проправя път. “
Списание „ Еlle ”
На книжния пазар дойде следващият шедьовър от френската литература, показан от издателство „ Ентусиаст “. Върху корицата четем името на невероятен създател, наследник на невероятни хора. „ По здрач. Моят живот в семейство Делон “ от Антони Делон, наследник на идола на няколко генерации фенове Ален Делон, станал знак на физическо съвършенство и сексапил, и на невероятната Натали Делон – красива, интелигентна, надарена.
Антони Делон споделя за детството, младежките години и живота си на зрял мъж в общуване и противоборство с фамозния си татко. Първите мемоари са за мощните му ръце, които го прегръщат в следобедния им сън. После като в забързан каданс се завърта целият му доскорошен път „ със или без татко му “.
Книгата съставлява прочувствена, откровена и философска изповед, написана с перото на професионален публицист. С органически жанр, майсторство и ексцентричен почерк. На пръв взор Антони показва татко си единствено в негативна светлина, само че по този начин е единствено на пръв взор. Защото Антони показва бащин портрет от синовна позиция. Така че книгата не е „ анти Ален Делон “, а прибавя нови, коригиращи линии към облика, който светът си построил за планетарната мегазвезда. Синът прибавя светлини и сенки, с цел да ни подсети, че идолът от екрана не е господ или свръхчовек, а единствено ексцентричен смъртен.
Малкият Антони обожава татко си и упованията му са големи: да бъдат непрекъснато дружно и Ален ежеминутно да дава израз на възприятията си към момчето. На детските му рождени дни непроменяемо се прожектира филм с Ален Делон в основната роля. „ Бащата е господ за дребните момчета, споделя Антони. Във филмите той бе най-красивият, печелеше борбата или умираше като воин. Когато лампите светваха, обръщах очи към него и той си бе там – от плът и кръв, същият като героя на екрана. Всеки път тичах да го прегърна и да кажа „ Беше супер! “.
Докато е дете и младеж, Антони не получава жадуваната любов. Обикновено Ален е непоколебим и немилостив татко и единствено в редки случаи – ненадейно милосърден. Не тъй като остава „ артист и вкъщи “, а тъй като е комплицирана персона с тежък темперамент. Отношенията им не се стоплят и когато от момчето израства хубав юноша и зрял мъж, тъй като тогава у суетния татко избухват ревнивост, актьорско съревнование и страдалчество по отлитащата младост.
Въпреки че Антони страда от развода на родителите си (те се разделят, когато той е едвам на четири години) животът, който води, не му дава опция постоянно да се връща към фамилната драма. Заедно с татко си обикаля снимачните площадки на студиото „ Булон Биянкур “ и пътува до Лос Анжелис, посещава майка си на Бахамските острови, където тя живее с фамозния музикален продуцент Крис Блакуел.
После младият артист препуска из Мексико с другар на родителите си, прекарва няколко ваканции в Марсилия при сестрата на майка си и чичо си или в провинциалната фамилна къща в Души. Там го обгръща с грижовна милувка втората огромна обич на Ален Делон – Мирей Дарк, станала негов съдружник и всесилен медиатор в връзките син-баща. Антони изпитва същинска любов към „ Mими “, трансформирала се във фея-закрилник, дарила го с майчина любов, без да се опита да заеме мястото на родната му майка. Възмъжалият Антони обожава кръстника си Жорж Бом, изиграл второстепенна, но нееднократно и основната роля на татко в живота му. Солидно пространство в неговия свят заема и бавачката Лулу. Антони боготвори майка си и е бeзупречен наследник до края на живота й и по-късно.
За малко Антони повтаря историята на татко си, изкушен да се гмурне в незаконния свят, само че бързо се връща, като му остава единствено неприятен спомен. Изгражда се като артист и на собствен ред потъва в магнетичния и магически свят на киното. С триумф се втурва и в други специалности. Когато става родител, се държи с децата не като звездния си баща. В зрелост татко и наследник най-накрая се сдобряват. Но Антони се бои, че ще носи контузиите от детството до края на живота си.
„ По здрач “ е откровена и разтърсваща автобиография, която се радва на първите си български читатели. Книгата заслужава допустимо най-многолюдна аудитория. Въпреки здрача в нея грее и доста слънце. Слънцето на щедростта и прошката. Читателят се усеща очевидец, сателит и другар на Антони и на другите герои, и гълтам страниците на един мирис.
* Силвия Николай Колева е превела над 20 книги от френски език. Сред тях са: „ Най-дългият годеж ” и „ Любимецът на дамите ” от Себастиен Жапризо, „ Змийско кълбо ” от Франсоа Мориак, „ Без теб ” и още три романа от Мишел Бюси, „ Това не е краят на книгите – интелектуални разговори сред Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, „ Цезар “ на Александър Дюма, „ Вечният избраник “- дебютна книга на Аниес Дезарт у нас и други
Като преводач работи най-вече за издателство „ Ентусиаст ” и Книгоиздателска къща „ Труд ”.
Колева взе участие с 60 публикации в Енциклопедията на Френскоезичната литература на издателството на Българска академия на науките.
Член е на съюза на българските публицисти и единствена от България с изявления в Годишника на фондация „ Ивлин Уо ”.
„ Този автобиографичен разказ не е нито споразумяване на сметки, нито съкровен дневник. Това е историята на един мъж на 57 години, който е отделил време да проучва раните си, породени от семейство, в което любовта мъчно си проправя път. “
Списание „ Еlle ”
На книжния пазар дойде следващият шедьовър от френската литература, показан от издателство „ Ентусиаст “. Върху корицата четем името на невероятен създател, наследник на невероятни хора. „ По здрач. Моят живот в семейство Делон “ от Антони Делон, наследник на идола на няколко генерации фенове Ален Делон, станал знак на физическо съвършенство и сексапил, и на невероятната Натали Делон – красива, интелигентна, надарена.
Антони Делон споделя за детството, младежките години и живота си на зрял мъж в общуване и противоборство с фамозния си татко. Първите мемоари са за мощните му ръце, които го прегръщат в следобедния им сън. После като в забързан каданс се завърта целият му доскорошен път „ със или без татко му “.
Книгата съставлява прочувствена, откровена и философска изповед, написана с перото на професионален публицист. С органически жанр, майсторство и ексцентричен почерк. На пръв взор Антони показва татко си единствено в негативна светлина, само че по този начин е единствено на пръв взор. Защото Антони показва бащин портрет от синовна позиция. Така че книгата не е „ анти Ален Делон “, а прибавя нови, коригиращи линии към облика, който светът си построил за планетарната мегазвезда. Синът прибавя светлини и сенки, с цел да ни подсети, че идолът от екрана не е господ или свръхчовек, а единствено ексцентричен смъртен.
Малкият Антони обожава татко си и упованията му са големи: да бъдат непрекъснато дружно и Ален ежеминутно да дава израз на възприятията си към момчето. На детските му рождени дни непроменяемо се прожектира филм с Ален Делон в основната роля. „ Бащата е господ за дребните момчета, споделя Антони. Във филмите той бе най-красивият, печелеше борбата или умираше като воин. Когато лампите светваха, обръщах очи към него и той си бе там – от плът и кръв, същият като героя на екрана. Всеки път тичах да го прегърна и да кажа „ Беше супер! “.
Докато е дете и младеж, Антони не получава жадуваната любов. Обикновено Ален е непоколебим и немилостив татко и единствено в редки случаи – ненадейно милосърден. Не тъй като остава „ артист и вкъщи “, а тъй като е комплицирана персона с тежък темперамент. Отношенията им не се стоплят и когато от момчето израства хубав юноша и зрял мъж, тъй като тогава у суетния татко избухват ревнивост, актьорско съревнование и страдалчество по отлитащата младост.
Въпреки че Антони страда от развода на родителите си (те се разделят, когато той е едвам на четири години) животът, който води, не му дава опция постоянно да се връща към фамилната драма. Заедно с татко си обикаля снимачните площадки на студиото „ Булон Биянкур “ и пътува до Лос Анжелис, посещава майка си на Бахамските острови, където тя живее с фамозния музикален продуцент Крис Блакуел.
После младият артист препуска из Мексико с другар на родителите си, прекарва няколко ваканции в Марсилия при сестрата на майка си и чичо си или в провинциалната фамилна къща в Души. Там го обгръща с грижовна милувка втората огромна обич на Ален Делон – Мирей Дарк, станала негов съдружник и всесилен медиатор в връзките син-баща. Антони изпитва същинска любов към „ Mими “, трансформирала се във фея-закрилник, дарила го с майчина любов, без да се опита да заеме мястото на родната му майка. Възмъжалият Антони обожава кръстника си Жорж Бом, изиграл второстепенна, но нееднократно и основната роля на татко в живота му. Солидно пространство в неговия свят заема и бавачката Лулу. Антони боготвори майка си и е бeзупречен наследник до края на живота й и по-късно.
За малко Антони повтаря историята на татко си, изкушен да се гмурне в незаконния свят, само че бързо се връща, като му остава единствено неприятен спомен. Изгражда се като артист и на собствен ред потъва в магнетичния и магически свят на киното. С триумф се втурва и в други специалности. Когато става родител, се държи с децата не като звездния си баща. В зрелост татко и наследник най-накрая се сдобряват. Но Антони се бои, че ще носи контузиите от детството до края на живота си.
„ По здрач “ е откровена и разтърсваща автобиография, която се радва на първите си български читатели. Книгата заслужава допустимо най-многолюдна аудитория. Въпреки здрача в нея грее и доста слънце. Слънцето на щедростта и прошката. Читателят се усеща очевидец, сателит и другар на Антони и на другите герои, и гълтам страниците на един мирис.
* Силвия Николай Колева е превела над 20 книги от френски език. Сред тях са: „ Най-дългият годеж ” и „ Любимецът на дамите ” от Себастиен Жапризо, „ Змийско кълбо ” от Франсоа Мориак, „ Без теб ” и още три романа от Мишел Бюси, „ Това не е краят на книгите – интелектуални разговори сред Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, „ Цезар “ на Александър Дюма, „ Вечният избраник “- дебютна книга на Аниес Дезарт у нас и други
Като преводач работи най-вече за издателство „ Ентусиаст ” и Книгоиздателска къща „ Труд ”.
Колева взе участие с 60 публикации в Енциклопедията на Френскоезичната литература на издателството на Българска академия на науките.
Член е на съюза на българските публицисти и единствена от България с изявления в Годишника на фондация „ Ивлин Уо ”.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ