Науката за човешкото поведение ♥ Б. Ф. СКИНЪР
Силно спорна фигура в науката за човешкото държание, Баръс Фредерик Скинър (1904 ~ 1990) е приет за един от най-влиятелните американските психолози. Водещият академик в бихевиористката логика на психиката твърди, че човешкото държание може да се учи, предвижда и управлява като се ръководи средата, в която оперират индивидите. Според него даже и процесът на учене не може да се задейства при отсъствието на някакъв тип подкрепление – позитивно или негативно.
Автономният човек
Две характерности на самостоятелния човек са изключително тревожни. Според обичайното мнение индивидът е свободен. Той е самостоятелен, в смисъл че държанието му е непричинено. Следователно той може да бъде държан виновен за това, което прави, и заслужено да бъде наказван, в случай че прегреши. Това мнение дружно със обвързваните с него практики би трябвало да се преоцени, когато научният разбор разкрива непредвидени контролиращи връзки сред държанието и средата. Определено количество външен надзор може да се толерира. Теолозите са приели обстоятелството, че индивидът би трябвало да е съдбоносен за прави това, което всемогъщият Бог знае, че ще прави, а древногръцкият драматург е приел неизбежната орис за своя обичана тематика. Гадателите и астролозите постоянно настояват, че предсказват какво индивидът ще направи, и постоянно са били търсени. Биографите и историците са търсели „ въздействия ” в живота на хората и народите. Народната мъдрост и прозренията на есеисти като Монтен и Бейкън одобряват прочут вид предвидимост в човешкото държание и статистическите и фактическите доказателства на обществените науки сочат в същата посока.
Автономният човек оцелява без значение от всичко това, тъй като е щастливо изключение. Теолозите са помирили предопределението и свободната воля, а древногръцката публика, трогната от представянето на неизбежната орис, си е излизала от театъра като свободни хора. Курсът на историята се е променял от гибелта на някой лидер или от стихия в морето по този начин, както нечий живот е бил изменен от преподавател или от любовна връзка, само че тези не-ща не се случват на всеки и не въздействат върху всички по един и същи метод. Някои историци са създали от непредвидимостта на историята добродетел, фактическите доказателства елементарно се пренебрегват: четем, че стотици хора ще бъдат убити в пътнотранспортни катастрофи в свободните дни на някой празник, и поемаме на път сякаш сме персонално застраховани. Поведенческата просвета доста рядко разсънва „ фантома на предвидимия човек ”. Точно противоположното: доста антрополози, социолози и психолози са употребявали експертните си знания, с цел да потвърдят, че индивидът е свободен, целеустремен и виновен. Фройд е детерминист – по религия, в случай че не по доказателства, само че доста фройдисти нямат никакви съмнения в успокояването на пациентите си, че са свободни да избират сред разнообразни курсове на деяние и че в последна сметка са архитекти на личната си орис.
Този път за бягство постепенно се затваря с откриването на нови доказателства за предвидимостта на човешкото държание. Личното освобождение от цялостния детерминизъм се отхвърля с напредъка на научния разбор, изключително в обясненията на държанието на обособения човек. Джоузеф Ууд Кръч признава фактическите данни и в същото време упорства за съществуването на персонална независимост: „ Можем да предвидим със забележителна степен на акуратност какъв брой хора ще отидат на плажа в ден, когато температурата доближи избрана точка, даже какъв брой ще скочат от моста... въпреки че аз не съм, нито пък вие, заставен да направя нито едното, нито другото. ” Той обаче надали има поради, че тези, които отиват на плажа, го вършат не поради някаква добра причина, или пък че събитията в живота на искащ да се самоубие човек нямат никакво отношение към обстоятелството, че скача от моста. Разграничението е защитимо единствено доколкото дума като „ заставен ” внушава изключително явен и мощен прийом на надзор. Научният разбор естествено се придвижва по посока на изясняване на всички видове контролиращи връзки.
Като слага под подозрение контрола, упражняван от самостоятелния човек, и показва контрола, упражняван от средата, науката за държанието, наподобява, също слага под подозрение достолепието или полезността. Човекът е виновен за своето държание освен в смисъл, че може да бъде заслужено упрекван или наказван, когато се държи неприятно, само че и в смисъл, че би трябвало да му се отдава дължимото и да се възхищаваме за достиженията му. Научният разбор измества почестите, както и обвиняванията към средата и обичайна процедура към този момент не може да бъде оправдана. Това са главозамайващи промени и тези, които са отдадени на обичайните теории и практики, естествено им се съпротивляват.
Има и трети източник на терзания. След като ударението се измества към средата, обособеният човек, наподобява, е изложен на нов вид заплаха. Кой би трябвало да конструира контролиращата среда и с каква цел? Автономният човек хипотетично управлява себе си съгласно вграден набор от полезности: той работи за това, което намира за положително. Какво обаче хипотетичният контролиращ ще счита за положително и дали то ще е положително и за тези, които той управлява? Казва се, несъмнено, че отговорите на въпроси от този вид постановат ценностни преценки.
Свободата, достолепието и полезността са съществени въпроси и за жалост те стават още по-критични, откакто мощта на технологията на държанието става по-съизмерима с проблемите, които би трябвало да се разрешат. Самата смяна, която е донесла известна вяра за позволение, е виновна за растящото противодействие против вида предлагано решение. Този спор самичък по себе си е проблем в човешкото държание и към него може да се подхожда като към подобен. Науката за държанието надалеч не е по този начин напреднала като физиката или биологията, само че има преимуществото, че може да хвърли известна светлина върху личните си компликации. Науката е човешко държание, такова е и опълчването на науката. Какво се е случило в битката на индивида за независимост и достолепие и какви проблеми пораждат, когато научното познание стартира да е съответстващо на тази битка? Отговорите на тези въпроси могат да оказват помощ да се почисти пътя за технологията, от която имаме такава остра потребност.
От: „ Отвъд свободата и достолепието “, Б. Ф. Скинър, изд. „ Наука и изкуство “, София, 1996 година
Снимка: Бъръс Фредерик Скинър (1904-1990); newlearningonline.com
