Сигурно сте виждали някое от тези деца, за които казват,

Сигурно сте виждали някое от тези деца, за които споделят, че са като „ на пружина “ - те просто не стопират за секунда. Скачат, тичат, падат и незабавно стават, борят се с мислени съперници и се надпреварват сами със себе си. При тях не съществува думата „ вървене “ - тези деца са като дребни изтребители и като че ли в никакъв случай не се уморяват. Дори когато видимо са неподвижен, техните ръце не стопират да човъркат, пипат, дърпат и хващат каквото им видят очите.

Ако разпознахте тук вашето дете, несъмнено терминът „ хиперактивно дете “ не ви е чужд. Медицинското наименование на казуса се назовава Хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието или Синдром на недостиг на внимание и хиперактивност. Този проблем се демонстрира до петата годинка на детето и се следи два пъти по-често при момчетата, в сравнение с при девойките.

“Основните признаци на хиперактивността са неспособност за концентриране, заплеснатост, липса на самоконтрол и импулсивност. ”

Все отново тези признаци, независимо или в композиция, са присъщи за по-голямата част от децата. Често хиперактивността се бърка с елементарната нараснала интензивност измежду децата, по тази причина слагането на дефинитивна диагноза би трябвало да се остави на движимостите в региона - персонални лекари, психолози и психиатри. Ако чувствате, че вашето дете има проблем, обърнете се към експерт, който да го прегледа и да работи с него за определяне на казуса.

Колкото по-рано се диагностицира той, толкоз по-адекватна и ефикасна ще бъде работата с детето и ще се спестят бъдещи проблеми. Особено значимо е казусът да бъде съзнателен преди тръгването на учебно заведение, с цел да се предотвратят проблеми при общуването с връстниците, неспособност за централизация в час, липса на интерес към образователния материал и от там - слаб триумф, занемаряване и създаване у детето на възприятие за некадърност да се оправи със обстановката.

Ако детето е диагностицирано с проблем, спазвайте строго предписанията на лекаря, който се грижи за него. Информирайте се и търсете пътища към детето си, най-главното - проявявайте самообладание, каквото и да ви коства.

Как да помогнем сами на хиперактивното дете:

Предупредете педагозите в детската градина или учебно заведение, които са ангажирани с детето - те би трябвало да бъдат осведомени за положението, с цел да реагират съответно при проблем;

Самите вие се постарайте да осигурите спокойна атмосфера вкъщи. Семейни кавги и кавги оставете за миг, в който детето не участва - страстите работят отрицателно и ще влошат положението му;

Хиперактивните деца реагират остро на забележки и санкции - те носят надълбоко прикрит комплекс за непълноценност и постоянно се съмняват в обичта на родителите си, по тази причина по-правилният метод към тях е с хвалба. Хвалете го за постигнатите резултати и се пробвайте да запазите самообладание при проблем.

Внимавайте с преумората - дано интензивността не ви подвежда, детето има потребност от отмора, не от в допълнение натоварване, с цел да „ изразходва сила “. Изградете по този начин дневния режим, че да се редуват дейни действия и „ тихи “ игри. Лягането рано е наложително, още повече, че хиреактивните деца от ранна възраст отхвърлят следобедния сън;

При игра с негови връстници, бъдете нащрек. Вашето дете може да реагира остро и бурно и от най-дребното нещо, бъдете подготвени да се намесите и да потушите спора през цялото време.

А на другата прекаленост - мудното дете

Мудните деца на другата прекаленост. Но такова дете не е безусловно бавноразвиващо се. Отново след консултация със експерт може да се откри, че то е с обикновено умствено развиване, просто има потребност от повече време за някои моменти, когато се цени по-скоро бързата реакция.

“Активността е намалена, реакциите забавени, общуването е по-тромаво. ”

Мудните деца имат проблеми, сходни с тези на хиперактивните - проблеми в учебно заведение. Те са подбудени от невъзможността за справяне с образователния материал задоволително бързо, от там - възприятие за непълноценност и некадърност. Проблем с връстниците, заради невъзможността да поддържат тяхното движение - тук обаче експанзията, присъща за хиперактивните деца, се заменя със затваряне в себе си и отвращение за другарство.

Как да поощрим мудното дете

На мудното дете може да се помогне още веднъж с похвали и проява на безусловна любов от страна на родителителите. Поощрявайте интензивността и триумфите, а неуспехите анализирайте дружно и умерено.

Без кавги и крясъци помислете по какъв начин да разтоварите всекидневието, с цел да остане време за значимото.

Редувайте в дневния режим умственото занятие с физическо такова, с цел да стимулирате интензивността на малчугана.

Възложете му задания, които да бъдат негово обвързване и следете за осъществяването им, без да му се карате в случай че е постепенно, само че прави нещата с готовност.

По-бавните деца може и да изостават леко, само че това, което научат, остава дълготраен спомен в съзнанието им, по тази причина не ги пришпорвайте да следват темпото на другите и не им натяквайте непознатите триумфи.

Играйте дружно игри, които усъвършенстват координацията и бързината на тялото и мозъка - криеница, „ залежданка “ и шарада- това е онази занимателна игра, при която посредством пантомима би трябвало да се отгатне дума, заглавие на филм или книга.

Не забравяйте, че най-важното, което се изисква от вас, като родители, е да показвате своята безусловна любов към детето си, без значение от неговите особености. Децата имат сетива, с които безпогрешно улавят и най-малкото съмнение в отношението на родителите си към тях, а това води до отрицателни последствия. Ако нещо в детето ви тормози, не се колебайте да потърсите помощ от експерт - това е още един знак, че обичате детето си и желаете то да бъде добре и щастливо.