"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Пилигрими и циници: моята молитвена закуска
Сигурно сте чули, скъпи съучастници, че основният прокурор беше на пилигримско посещаване в Съединените щати, с цел да вземе присъединяване в така наречен Молитвена закуска.
Пилигримите, това са пътуващи богомолци, тръгнали към някоя реликва, с цел да ѝ се поклонят. Обикновено ги рисуват с пилигримска тояжка и кратунка за вода.
Нашият основен прокурор отиде в Щатите без тояжка, даже без бухалка, единствено по гола кратунка без каскет, с цел да свети като златно кубе на катедрала.
Старият мъдрец и посланик Хенри Кисинджър има една известна максима: Интелектуалците са цинични, а циниците в никакъв случай не са построили катедрала, споделя той. Тука има заигравка с киниците - сократовска школа философи, които фактически не са строили катедрали, тъй като са философствали още в Старата епоха, когато никой още не е строил такива църковни парцели.
Хенри Кисинджър, като някакъв Оскар Уайлд, обича да приказва с афоризми. Бай Кисинджър е цяла ера в американската дипломация. Водил е да вземем за пример Стария Буш на поклонение при Мао в Китай. Буш тогава бил дипломат в Китай, само че в действителност всички порти му отварял Кисинджър, който бил доста о̀правен по връзките. Това е било преди към 50 зими.
Джордж Буш Старши в записките си споделя един анекдотичен диалог от срещата си с Мао. Китайският началник към този момент бил много остарял и споделил, че краката към този момент не го държат, само че главата още е наред. Буш го попитал каква е тайната на това дългоденствие на разсъдъка. Мао дал отговор: чувам препоръките на доктора!
Това пък било задявка с мигач към Кисинджър, който е лекар по философия.
Кисинджър, тоя очевидец на епохата, още е жив, към този момент на 99 години, Господ здраве да му дава и кристално явен разум, тъй като още го виждам сегиз-тогиз да раздава геополитически ум по CNN. Примерно какво да се прави в Украйна или в Сирия. При него публицистите вървят като на поклонение, тъй като остарелият Кисинджър самичък по себе си съставлява една дребна катедрала, а не ботуш.
Пилигрими са наричали също и едни от първите бели заселници в Северна Америка - отците пилигрими, които основали Плимутската колония, днешния град Плимут, Масачузетс. Те пък били религиозни дисиденти, недоволни от политиката на Англиканската черква.
Тия дни с една манекенка дисидентка станахме рано-рано да си създадем молитвена закуска.
Тя тази манекенка е политически емигрант, избяга от Путинова Русия, тъй като не е съгласна с така наречен СВО - специфична военна интервенция в Украйна.
И с правосъдната промяна в Руската федерация не е съгласна моята другарка, както и с нивото на независимост на изложение. Там такава правосъдна промяна направиха, че и на нашия пилигрим Гешев да му падне каскетът. Има да вземем за пример подобен и подобен член, че който назова войната - война, ужким дискредитира армията и популяризира подправени вести. И за това се поставя строго наказване.
Тука, вика манекенката, в България свободата е по-голяма, а свободата е най-голямото човешко богатство, както е споделил Дон Кихот!
Отварям фактологична скоба - на никое място в романа “Дон Кихот ” няма фраза, че “свободата е на върха на копието ”. Ето тази известна максима в действителност е изцяло подправен откъс, а не да наречеш войната с нейното грозно име.
Скочихме значи с манекенката да вършим закуска - и тук настана комплициране, тъй като на съветски думата закуска значи мезе. Тяхното утринно хранене се назовава по различен метод, а пък мезето знаете защо се употребява.
Както се споделя - някои мезят от тъга, други от наслада, а трети още от молитвената закуска, което е жив цинизъм.
Който мези от сутринта остарява като ботуш, не като катедрала!
Ох, крещя, г-це манекенка, по никакъв начин не е християнска тая работа, но нали за независимост се борим, като в поезията и делото на Христо Ботев и Мигел де Сервантес.
Какво да се прави - закусихме с всякакви мезета и каквото Господ дал. И почнахме да пеем хайдушки и рицарски песни рано-рано.
Христо Ботев пишел стихотворения, да речем “Моята молитва ”, по механите и кръчмите, когато си постоплел пръстите. Понеже със замръзнали пръсти под воя на ветровете нищо не можеш да напишеш, в случай че ще да си най-големият стихотворец. И не се занимавал с молитвени закуски, тъй като свободата не желае пилигрими, желае Караджата.
Пилигрими, пилигрими,
катедрали и циници.
Говори ми, приказва ми
на закуска със мекици.
Твойта лъскава кратунка
е кубе на катедрала.
И се правиш на маймунка,
за промяна полудяла.
Пилигримите, това са пътуващи богомолци, тръгнали към някоя реликва, с цел да ѝ се поклонят. Обикновено ги рисуват с пилигримска тояжка и кратунка за вода.
Нашият основен прокурор отиде в Щатите без тояжка, даже без бухалка, единствено по гола кратунка без каскет, с цел да свети като златно кубе на катедрала.
Старият мъдрец и посланик Хенри Кисинджър има една известна максима: Интелектуалците са цинични, а циниците в никакъв случай не са построили катедрала, споделя той. Тука има заигравка с киниците - сократовска школа философи, които фактически не са строили катедрали, тъй като са философствали още в Старата епоха, когато никой още не е строил такива църковни парцели.
Хенри Кисинджър, като някакъв Оскар Уайлд, обича да приказва с афоризми. Бай Кисинджър е цяла ера в американската дипломация. Водил е да вземем за пример Стария Буш на поклонение при Мао в Китай. Буш тогава бил дипломат в Китай, само че в действителност всички порти му отварял Кисинджър, който бил доста о̀правен по връзките. Това е било преди към 50 зими.
Джордж Буш Старши в записките си споделя един анекдотичен диалог от срещата си с Мао. Китайският началник към този момент бил много остарял и споделил, че краката към този момент не го държат, само че главата още е наред. Буш го попитал каква е тайната на това дългоденствие на разсъдъка. Мао дал отговор: чувам препоръките на доктора!
Това пък било задявка с мигач към Кисинджър, който е лекар по философия.
Кисинджър, тоя очевидец на епохата, още е жив, към този момент на 99 години, Господ здраве да му дава и кристално явен разум, тъй като още го виждам сегиз-тогиз да раздава геополитически ум по CNN. Примерно какво да се прави в Украйна или в Сирия. При него публицистите вървят като на поклонение, тъй като остарелият Кисинджър самичък по себе си съставлява една дребна катедрала, а не ботуш.
Пилигрими са наричали също и едни от първите бели заселници в Северна Америка - отците пилигрими, които основали Плимутската колония, днешния град Плимут, Масачузетс. Те пък били религиозни дисиденти, недоволни от политиката на Англиканската черква.
Тия дни с една манекенка дисидентка станахме рано-рано да си създадем молитвена закуска.
Тя тази манекенка е политически емигрант, избяга от Путинова Русия, тъй като не е съгласна с така наречен СВО - специфична военна интервенция в Украйна.
И с правосъдната промяна в Руската федерация не е съгласна моята другарка, както и с нивото на независимост на изложение. Там такава правосъдна промяна направиха, че и на нашия пилигрим Гешев да му падне каскетът. Има да вземем за пример подобен и подобен член, че който назова войната - война, ужким дискредитира армията и популяризира подправени вести. И за това се поставя строго наказване.
Тука, вика манекенката, в България свободата е по-голяма, а свободата е най-голямото човешко богатство, както е споделил Дон Кихот!
Отварям фактологична скоба - на никое място в романа “Дон Кихот ” няма фраза, че “свободата е на върха на копието ”. Ето тази известна максима в действителност е изцяло подправен откъс, а не да наречеш войната с нейното грозно име.
Скочихме значи с манекенката да вършим закуска - и тук настана комплициране, тъй като на съветски думата закуска значи мезе. Тяхното утринно хранене се назовава по различен метод, а пък мезето знаете защо се употребява.
Както се споделя - някои мезят от тъга, други от наслада, а трети още от молитвената закуска, което е жив цинизъм.
Който мези от сутринта остарява като ботуш, не като катедрала!
Ох, крещя, г-це манекенка, по никакъв начин не е християнска тая работа, но нали за независимост се борим, като в поезията и делото на Христо Ботев и Мигел де Сервантес.
Какво да се прави - закусихме с всякакви мезета и каквото Господ дал. И почнахме да пеем хайдушки и рицарски песни рано-рано.
Христо Ботев пишел стихотворения, да речем “Моята молитва ”, по механите и кръчмите, когато си постоплел пръстите. Понеже със замръзнали пръсти под воя на ветровете нищо не можеш да напишеш, в случай че ще да си най-големият стихотворец. И не се занимавал с молитвени закуски, тъй като свободата не желае пилигрими, желае Караджата.
Пилигрими, пилигрими,
катедрали и циници.
Говори ми, приказва ми
на закуска със мекици.
Твойта лъскава кратунка
е кубе на катедрала.
И се правиш на маймунка,
за промяна полудяла.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ