Нацисти навсякъде
Сигурно множеството демократично прогресивни политици, публицисти, деятели, актьори, филантропи и донори са се почувствали неловко, въпреки и за малко, когато режимът в Русия разгласи, че ще бори нацисти в Украйна. Та нали самите западни левичари прекараха последните години в неописуемо смела и самоотвержена битка против нацисти. Но не в Украйна. А в Съединени американски щати, Англия, Франция, Испания, Италия, Полша, Унгария, България... Абе, на всички места из Северна Америка и Европа. Какво вършим в този момент?
Малко неудобно се получи. Почти цяло десетилетие демократичната мрежа за напън и образуване на публично мнение бълнуваше за нацисти на всички места и неиронично употребяваше термини като „ денацификация “ за последователи на Доналд Тръмп, за гласоподаватели на Виктор Орбан, за подкрепящи Брекзит. Сега една гигантска нуклеарна страна безусловно потегли на война и нахлу в друга страна с аргумента, че там имало нацисти. А западните политически „ инфлуенсъри “, пищящи за нацизъм през две минути, нещо млъкнаха по тематиката и бързо се подредиха с цветовете на Украйна като сигнал за придобиването на групов честен имунитет.
Не стана ясно има ли още нацисти в Западните страни, съгласно лявата интелигенция и развлекателна номенклатура? Или май към този момент не е толкоз комфортно и политически правилно да съзираш Хитлер зад всеки ъгъл и всеки жест оттатък публично утвърдената символика на BLM-LGBT конгломерата?
Секнаха сериалите и филмите за „ същинския фашизъм “ на „ бяла Америка “ и „ ксенофобска Европа “, стопираха публикациите за американски и европейски нацисти, откогато руснаците нахлуха в Украйна, с цел да търсят и избиват украински нацисти. Иначе доста нацизъм щеше да стане. Нацисти на всички места. Путин и Лавров приказват за нацисти в Киев, Харков и Мариупол, а New York Times и Guardian търсят свастики в колежи и спретнати покрайнини с преобладаващо бяло население. Отнвахме към пренасищане на пространството с атавистична параноя и фантазиране на изконното историческо зло.
Може би някои авторитетни леви либерали са се стреснали като са видели по какъв начин един властнически режим може да опрощение инвазия на европейска страна през 2022-а под претекст за „ денацификация “? Може би остатъците от съвест са изпратили сигнал на притежателите си, че тежката корист със мощно прочувствено и идеологически натоварени изречения от Втората международна война не е рецепта за публично обединяване и градска естетика? Възможно ли е военната експанзия на Путин и съветската войска в името на битка с нацизма в Украйна да са засрамили практикуващите реторическа експанзия в името на битка с нацизма на Запад?
Едва ли. Тези хора, институции и организации са потвърдили, че имат черни дупки там, където би трябвало да има нравственос, отговорност и интегритет. По-скоро си желаят пропагандата назад. Какво ще вършат левите медии без непрекъснати есета на тематика нацизма в консервативните среди в Съединени американски щати и Европа. Вече ги сърбят клавиатурите да повторят по какъв начин водачите на камиони в действителност транспортират „ фашизъм “ с митингите си. Как заплашват демокрацията.
Още помним фундаменталната публикация на New York Times след избирането на Доналд Тръмп за президент, в която се питаше с мигане „ ОК ли е да удряме нацисти? “ Отговорът, несъмнено, беше „ да “, а под „ нацисти “ световната медия имаше поради всеки, който не приема прогресивната вероятност за планетата. И по този начин години наред медии и институции, безусловно и метафорично, зовяха „ да се удрят нацисти “. Виждаха ги на всички места, посочваха ги, уволняваха ги, „ канселираха„ ги. Оправдаваха насилието на радикални групи като „ Антифа “ с значимостта на идеята да се пребори модерния нацизъм.
И ето, че в този момент една нуклеарна страна реши да поведе същинска война против обичания зложелател на демократичния естаблишмънт. Сега всички, които произвеждаха суматоха с „ хитлеристка опасност “ в продължение на години не смеят да иронизират и да „ намигват “, да споделят, че „ същинските нацисти “ в действителност са тираджиите в Канада, патриотите в Полша, или хората с плакати Make America Great Again във Флорида.
New York Times още няма материал по какъв начин Путин е прочел онази тяхна именита публикация за удрянето на нацисти и е решил да вземе нещата в свои ръце. Само объркал страната. Какви са изводите? Да фантазираш за нацисти в продължение на години, да унищожаваш животите на хора с безпочвени обвинявания, да правиш международни сензации от свастики, изрисувани от леви деятели, да подменяш действителността с задачата да налагаш разказ... това е безконтролно злочинство.
Изумително е какъв брой си приличаха причините на Путин за нацистите в Украйна и тези на либералите за нацистите по принцип, само че преди нашествието. Може би още един от уроците е, че авторитетните демократични представители и организации би трябвало един път вечно да престанат тежката и систематична корист с сходна изразителност, а и активизъм. Ако този път не го научат е време за двойка и изправителен.
Владислав Апостолов, коментар особено за
***
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „ Труд “. Коментатор в bTV и БНР
Малко неудобно се получи. Почти цяло десетилетие демократичната мрежа за напън и образуване на публично мнение бълнуваше за нацисти на всички места и неиронично употребяваше термини като „ денацификация “ за последователи на Доналд Тръмп, за гласоподаватели на Виктор Орбан, за подкрепящи Брекзит. Сега една гигантска нуклеарна страна безусловно потегли на война и нахлу в друга страна с аргумента, че там имало нацисти. А западните политически „ инфлуенсъри “, пищящи за нацизъм през две минути, нещо млъкнаха по тематиката и бързо се подредиха с цветовете на Украйна като сигнал за придобиването на групов честен имунитет.
Не стана ясно има ли още нацисти в Западните страни, съгласно лявата интелигенция и развлекателна номенклатура? Или май към този момент не е толкоз комфортно и политически правилно да съзираш Хитлер зад всеки ъгъл и всеки жест оттатък публично утвърдената символика на BLM-LGBT конгломерата?
Секнаха сериалите и филмите за „ същинския фашизъм “ на „ бяла Америка “ и „ ксенофобска Европа “, стопираха публикациите за американски и европейски нацисти, откогато руснаците нахлуха в Украйна, с цел да търсят и избиват украински нацисти. Иначе доста нацизъм щеше да стане. Нацисти на всички места. Путин и Лавров приказват за нацисти в Киев, Харков и Мариупол, а New York Times и Guardian търсят свастики в колежи и спретнати покрайнини с преобладаващо бяло население. Отнвахме към пренасищане на пространството с атавистична параноя и фантазиране на изконното историческо зло.
Може би някои авторитетни леви либерали са се стреснали като са видели по какъв начин един властнически режим може да опрощение инвазия на европейска страна през 2022-а под претекст за „ денацификация “? Може би остатъците от съвест са изпратили сигнал на притежателите си, че тежката корист със мощно прочувствено и идеологически натоварени изречения от Втората международна война не е рецепта за публично обединяване и градска естетика? Възможно ли е военната експанзия на Путин и съветската войска в името на битка с нацизма в Украйна да са засрамили практикуващите реторическа експанзия в името на битка с нацизма на Запад?
Едва ли. Тези хора, институции и организации са потвърдили, че имат черни дупки там, където би трябвало да има нравственос, отговорност и интегритет. По-скоро си желаят пропагандата назад. Какво ще вършат левите медии без непрекъснати есета на тематика нацизма в консервативните среди в Съединени американски щати и Европа. Вече ги сърбят клавиатурите да повторят по какъв начин водачите на камиони в действителност транспортират „ фашизъм “ с митингите си. Как заплашват демокрацията.
Още помним фундаменталната публикация на New York Times след избирането на Доналд Тръмп за президент, в която се питаше с мигане „ ОК ли е да удряме нацисти? “ Отговорът, несъмнено, беше „ да “, а под „ нацисти “ световната медия имаше поради всеки, който не приема прогресивната вероятност за планетата. И по този начин години наред медии и институции, безусловно и метафорично, зовяха „ да се удрят нацисти “. Виждаха ги на всички места, посочваха ги, уволняваха ги, „ канселираха„ ги. Оправдаваха насилието на радикални групи като „ Антифа “ с значимостта на идеята да се пребори модерния нацизъм.
И ето, че в този момент една нуклеарна страна реши да поведе същинска война против обичания зложелател на демократичния естаблишмънт. Сега всички, които произвеждаха суматоха с „ хитлеристка опасност “ в продължение на години не смеят да иронизират и да „ намигват “, да споделят, че „ същинските нацисти “ в действителност са тираджиите в Канада, патриотите в Полша, или хората с плакати Make America Great Again във Флорида.
New York Times още няма материал по какъв начин Путин е прочел онази тяхна именита публикация за удрянето на нацисти и е решил да вземе нещата в свои ръце. Само объркал страната. Какви са изводите? Да фантазираш за нацисти в продължение на години, да унищожаваш животите на хора с безпочвени обвинявания, да правиш международни сензации от свастики, изрисувани от леви деятели, да подменяш действителността с задачата да налагаш разказ... това е безконтролно злочинство.
Изумително е какъв брой си приличаха причините на Путин за нацистите в Украйна и тези на либералите за нацистите по принцип, само че преди нашествието. Може би още един от уроците е, че авторитетните демократични представители и организации би трябвало един път вечно да престанат тежката и систематична корист с сходна изразителност, а и активизъм. Ако този път не го научат е време за двойка и изправителен.
Владислав Апостолов, коментар особено за
***
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „ Труд “. Коментатор в bTV и БНР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ