Днес е Игнажден-Всеки знае за най-известното поверие за първият гост, но малцина са запознати с другите интересни гадания
Сигурно няма различен подобен празник, който се свързва с толкоз много поверия. Ще се опитаме да ви представим най-популярните, тези, които към момента се извършват в някои краища на България, само че е добре да се знаят, с цел да останат във времето и да не се не помнят, макар че няма да се спазят от всеки.
В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа на 20 декември стартира Новата година. Денят се счита, че има магическа мощ и за това предците ни следели всички знаци и знаци през този ден, правили се и доста вълшебен ритуали.
В огнището се слагало огромно дърво, наречено Бъдник , с него се викало Бъдни вечер.
Вярвало се, че в случай че надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш предишното и сегашното си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка с цел да видят лика на брачна половинка си.
Много присъщ за този ден е ритуалът „ Полазване “. Домакините били в очакване кой ще бъде първият посетител в дома. Какъвто е „ полазникът “, такава ще е годината, считали те. Полазникът пристигал рано заран, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: „ Да ви е честита младата година! “. След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника, с цел да излязат искри и изричал: „ Колко искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, бедняци и по цялостен народ! “. След това поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял Полазникът, слагали глава чесън срещу вълшебства, по-късно стопаните го гощавали богато и дарявали с забрадка и риза.
Любопитен обичай съществува в някои елементи на България – полазникът, или първият влезнал в дома, сяда и „ мъти ” пред огнището над плява и съчки, които самичък е донесъл. Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките по време на годината и да дойдат мъже, които да вземат момите. Ако този, който е влязъл в дома първи на Игнажден е домашно животно, примерно, го посрещат с признателност и наличието му се счита за добра прокоба.
Ако в дома ви влезе бременна жена или с дребни деца, животът ви ще е повече от прекрасен.
Смята се, че в случай че на Игнажден срещнем ром, цяла година ще сме много щастливи.
Добре е по този начин, в случай че пътят ви пресече лисица.
В Родопите Игнажден се назовава и “хайвански празник ”. „ Хайванчета ” назовават домашните впрегатни животни. По тази причина на този ден добитъкът не се впряга, с цел да е издръжлив и мощен през идната година.
За лек и магия стартира и осъществяването на обряда Вардене мая. Това е български бит, прочут и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са единствено дами. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват заднишката към нощвите тесто, в което бабите поставят магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро.
Това се повтаря 12 нощи до момента в който дойде Нова година, като се сменя само къщата. Много внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което удостоверява принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и дамите разделят тестото сред си и го пазят за лек и за правене на вълшебства.
Както на множеството сходни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-много за младите дами, които не са раждали. Ако на този ден си почиват, раждането им ще е по-леко.
Не изнасяме нищо от у дома на Игнажден – най-много сол и огън, с цел да не излязат от вкъщи сполуката, шансът и берекетът.
Не даваме и не взимаме нищо назаем.
Не се пере, с цел да не се настани в дома ни болест.
Не се вари фасул, с цел да не бие градушка.
Не се пипат кошери, с цел да не избягат пчелите.
Погледнете през прозореца – в случай че времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни сполучлива и изобилна година.
Дните от Игнажден до Бъдни вечер се назовават „ Мъчници “ и се счита, че през тези дни нераждалите дами не би трябвало да подхващат домакинска работа, с цел да раждат по-лесно.
На Игнажден всички работят интензивно. Почиства се цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля дружно с боклука. На дребните деца се издърпват ушетата, с цел да порастват по- бързо.
Трапезата на Игнажден
На Игнажден стопанката меси обредна пита с квас, която вечерта се разчупва, у който остане по-голямото парче се счита, че в него ще е шанса.
Приготвя се жито и царевица за благодат и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от фамилията а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата участва също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но наложително постни ястия.
Инфо: За Жената
