Сигурно не съм прав, но по времето на комунизма най-гадна

...
Сигурно не съм прав, но по времето на комунизма най-гадна
Коментари Харесай

Тежка комсомолщина залива партийните елити

Сигурно не съм прав, само че по времето на комунизма най-гадна бе системата на Комсомола - заедно с всичките там чавдарчета, пионерчета, септемврийчета, отрядни ръководители, дружинни ръководители и тем сходни детайли. Все тая дали комсомолците са копирали системата си от бойскаутите, или са имали някакъв креативен принос - безусловно все тая. По това време провокиращ беше ентусиазмът на нищоправеното. Безкрайното безсмислено говорене. Очертаването на нови фантасмагорични светове, в които всички се обичаме като братя, цъфтят рози, а развитият социалист към този момент е станал болшевик, който се къпе в мед и мляко - в случай че ще. Ако не ще - не се къпе. Светове, които са недостижими даже за титани на мисълта от калибъра на Урсула Ле Гуин, Айзък Азимов и Джон Р.Р. Толкин. 

И през днешния ден, в случай че някой ми каже:  “Да очертаем пътя напред посредством идентифициране на нови хрумвания, с въображение и познания от свободни хора “, и получавам припадък на раздразнителност, без значение че тая ”мъдрост “ бе написана в десноцентристкия ”План за България “, препоръчан от ”Отровното трио “. Трябва да си признаем -  с разрастването на гражданския бранш, около защитата на европейски стратегии и паралелно с хиляди още дреболии,

 

ежедневно се ражда толкоз доста комсомолщина,

 

че с екскаватор да я ринеш. И старите комсомолци несъмнено не са виждали толкоз. 

Онзи ден, около политическата декларация на конгреса на Българска социалистическа партия: ”Промяна за България! Сега! “, а и до момента в който обсъждаха ”Визия за България ”, отново бяхме атакувани от скудоумието на комсомолщината. ”Главната задача на Българска социалистическа партия в този момент е да намери  “ново място на труда и производството в системата на публичните полезности ”. Мащабна работа - ще преподредят човешките полезности за мандат, мандат и половина. БСП явно има дефицит на витамини, по тази причина непрекъснато приказва и за " сила " - би трябвало да се търси “целенасочена капиталова стратегия, привличаща вложения и човешка сила ”, тъй като " привлечената човешка сила води до нараснал административен потенциал ".

В такива соцдокументи най-после полетът на мисълта по традиция би трябвало да опре в небесата:   " Българска социалистическа партия е натурален притежател и авангард на смяната, единствено Българска социалистическа партия може да подсигурява демократична и обществена смяна ". Точка. Конец.    Разбира се, не цялото това наводняване от общи приказки е значимо, значимите неща са напълно други - примерно, че Нинова доразби вътрешната съпротива. С което за следващ път даде доказателство за това, че никой не слуша думите, значими са единствено делата. На процедура комсомолските безсмислици прераснаха в партийни такива и останаха външна форма, която облича сериозния диалог, в който има пари, поръчки, служби и прочие " грижи " за електората.  

Поради неумелост някаква при останалите революционери комсомолщината заобикаля градацията - тя непосредствено е изстреляна във висините и кръжи в орбита. Цитираният “План за България ” на “Отровното трио ” имаше нещо като увод, в който се споделяше:  " Таванът на стаята ", наречена България, евентуално е невисок за нашите фантазии и въображение. Ние предлагаме да се освободим от мантрите и догмите, налагани до момента, и просто да си представим в каква страна желаеме да живеем, ние и поколенията след нас ". Бам, бам-бам... У-бре! Няма пет-шест. 

Накратко - без значение от това от кое място гледаш - отляво, от центъра или отдясно - сегашното в сходни документи е единствено досадно затруднение пред светлото бъдеще.

 

Настоящето е мрак, срам, отпадък и писъци ,

 

а напред ни чакат светлина, лунни феи, шербет локум и доста дребни ракии. Напред ни чака чист комунизъм или обективна народна власт - каквото там пристигна.

Разбира се, господ ще ме накаже, в случай че настоявам, че в документите и на Българска социалистическа партия, и на “триото “ бъка единствено от празнодумство. Има и конкретика. Левите например предлагат нещо ясно и изрично - държавата да играе по-голяма роля в стопанската система. Искат повече групови дейности в стопанската система... По-добре да бяха траяли с празнословията... Това, което имаме като страна, роди трижди ръководство на Бойко Борисов. 

При “Отровното трио ” най-ясното обръщение е “реформа в правораздаването ”, колкото и да ви се коства необикновено, че е допустимо да има ясно обръщение на тематика “реформа в правораздаването “. Триото иска  ”изваждането на прокуратурата от нейното недосегаемо място “ - нещо неразбираемо? Много по-ясно е от другите цели на триото: ”Спиране на кражбите “,  ”Качество и успеваемост на държавните институции “ и ”Борба за правдивост “.

Цветанов пък основава партия, която ще " сплотява всички, без значение от тяхната работа, раса и вярвания ". 

Но къде е тук ГЕРБ? Защо няма нищо за ГЕРБ, би попитал заслужено всеки обожател на лозунговата народна власт. Тук е, несъмнено. И ГЕРБ е правоприемник на партията майка, по тази причина и ГЕРБ не може да се отърве от комсомолщината, от ДеКаМеСе-то. Официално Политическа партия ГЕРБ също чертае паралелни действителности от вида на: “Нашата упоритост е

 

да изтрием от облика на страната ни етикетите корупция и проведена престъпност! ”

 

- това написа в политическата рамка на ръководещите и в случай че тези от площада знаеха това, несъмнено щяха да се забавляват още повече. Шега. ГЕРБ са за  “откритост в общуването с българските жители ”, а не за изхвърляне на инвалиди от Народното събрание. Те искат  “да върнат достолепието на възрастните хора ” - явно с по 50 лева на калпак.

Разбира се, има основна разлика сред типовете комсомолщина - за разлика от другите, Борисов е наясно, че това, дето се написа по програмните документи; това, което се приказва с надути бузи по тв приемника и на партийните конгреси, са тинтири-минтири, шменти шапки, уйдурма някаква. Борисов замества всички цели, обещания, заявления и прочие хартии с едно-единствено нещо - с непосредствено заплащане на място. Отива с джипката, споделя: “Давам 2 милиона ” и всичко е тъкмо. Тук ще направя път, тук - чешма, тук - автомагистрала. Това, че ти живееш в Поибрене и там автомагистрала няма, а чешмата си е все същата, не те прави втора класа - просто би трябвало да чакаш ред - индивидът с джипката все някой ден ще пристигна и ще даде нещо. За разлика от тези, дето се напъват да измислят безсмислие, Борисов е пътуващо безсмислие. В политиката това е голямо преимущество. 
 
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР