Сигурни сме, че мнозина са гледали първата част на филма

Сигурни сме, че мнозина са гледали първата част на кино лентата Top Gun и най-вероятно има разногласия дали в действителност Гус може да почине при проблеми в катапултирането. Все отново не би трябвало да забравяме, че пилотският шлем не е просто здрав, а може да издържи даже изстрел от приблизително до висококалибрено оръжие – тъкмо както се проектират днешните шлемове на водачите във Формула 1.

Оказва се, че при авиацията има доста други фактори, които могат да въздействат върху човешкото здраве и капитан Браян Удел ще го потвърди. Той е водач на F-15E и може да се похвали с втори рожден ден, който чества на 18 април. Бран не чества тази дата, тъй като на същата дата губи другар – втория авиатор капитан Денис Уайт. Причината да описваме тази история е, че това е вечерта, в която капитана съумява да направи връх за най-бързо овакантяване на самолета, освен това със скорост доста над 1248 км/ч.

Излагането на едно човешко тяло в свръхзвукова скорост идва с доста висока цена и Браян я заплаща. Удел и Уайт изхвърчат в 8 часа  и 45 минути в четворна групировка с други F-15. Задачата им да прелетят Атлантика и по-късно да се разделят на групи и да стартират да играят на прихващане, разменяйки функциите. Това би трябвало да е рутинна подготовка. И все пак няма да има нищо рутинно.

Едната двойка би трябвало да лети на север, а другата да преследва на юг. Следва нападателно превръщане и започване на борбата. През нощта множеството самолети употребяват радар, с цел да са сигурни, че никой не е в рискова непосредственост до другия. На избрана отдалеченост е позволено да се направи безвреден завой, с цел да се повтори още веднъж учението. Удел и Уайт са в един от тези завои, когато стартират проблемите.

Удел прави завой на 60 градуса, до момента в който носът е накривен на 10 градуса надолу със скорост от 400 възела и на височина от няколко хиляди метра. Данните са съвършени. По време на захода се появява един нов проблем, вятърът към него се ускорява и стартира да припомня доста на кола, която се движи по автомагистралата и усилва своята скорост. В такива моменти всеки водач просто усилва радиото, само че както се досещаме, във въздуха всеки тон е от голяма важност.

Този тон при изтребителите идва, когато ускорението премине скорост от 500 възела. Удел ревизира още веднъж цялата инсталация, не би трябвало да има никакви проблеми, въпреки и външните фактори да подсказват нещо напълно друго. Точно в този миг двойката водачи ще се съгласи, че нещо в действителност не е наред. Пилотът включва електронните измерватели и знаци, с цел да откри, че в действителност има проблем.

Докато общоприетото съоръжение демонстрира една скорост, истината е, че скоростта е над 1100 км/ч. Удел не знае кои тъкмо уреди работят вярно и споделят същинската информация. За да бъде сигурен, усилва и понижава внезапно скоростта. Измервателните уреди на самолета не се трансформират, само че спомагателните електронни демонстрират нова информация. Вторите работят вярно, а това значи, че сега водачът лети като метеор към земята. По време на маневрата, височината към този момент е до към 1800 метра, а скоростта е над 1150 км/ч и можем да изчислим какво тъкмо е времето за реакция.

Помислете си какво тъкмо ще извършите, в случай че карате по автомагистрала без никакви светлини, скоростомера ви демонстрира скорост от 100 км/ч а действително се движете с най-малко 250 и доближавате бетонна стена, която даже не виждате. До решението ви остават секунди, а не минути. Удел прави това, което е написано в книгите.

Минималната височина за изтегляне от самолета е 1500 метра, а безвредната скорост за тази интервенция не би трябвало да надвишава 800 км/ч. За страдание се оказва, че Удел няма доста време за понижаване или издигане. Няма никакъв небосвод и лети напълно на инсталация, която в този миг не може да помогне. Единственото решение е дърпането на ръчката за катапултиране.

За да разбираем по-ясно какво тъкмо се случва, дано си представим за момент, че скоростта, с която лети водачът е равна на скоростта, с която лети патрон от бойна пушка. Проблемът е, че до момента в който самолетът се спуска, тя минава повече от 1280 км/ч или близо 580 км/ч повече. При такава скорост тялото излетява и е посрещнато от въздушна преграда, която на практика се усеща като бетонна стена.

Удел се моли да бъде в схващане на височина от 500 метра, когато ще дръпне парашута. На по-висока височина няма смисъл, тъй като ще се скъса, а дърпането може умерено да смачка гръдния му панер. При скоростта на рухване, това е време от половин секунда – стотни по-късно и ще приказваме за човек на паважа, стотни по-рано и ще приказваме за сполучливо партерен мъртвец.

Разгъването на парашута става на време, само че от самото начало е подложен на тежки звукови талази, които карат цялото му тяло да се тресе от болежка. Всеки грам от тялото го унищожава. Излизането от свръхзвуковата скорост е като второ раждане. До последните метри ще се усеща като прегазен от влака-стрела на Япония, само че като че ли е минал няколко пъти през него.

Най-вероятно и лекарите ще потвърдят претърпяното. Каската и кислородната маска са откъснати от главата, неговите тапи за уши са раздрани, едната им половина остава в ушите и по-късно е отстранена от доктор. Ръкавиците са раздрани. Пилотският костюм е раздран и огромни части от тях липсват. Часовникът е от дълго време загубен. Портфейлът и бутилката с вода, които се крият в специфичния джоб, който би трябвало да защищава от най-различни G-натоварния също е разкъсан. Блузата под самия костюм наподобява на парцал, който е рязан с бръснарско ножче. Връзките на кубинките са съумели да се вградят в кожата.

Удел изпитва болежка, само че няма визия какви са тъкмо вредите. Започва да минава по процедираните практики, с цел да знае в какво положение е. Първо се ревизира конопа на парашута, само че откакто към този момент няма по какъв начин да се види в тъмното и действително не лети като канара към земята, най-вероятно всичко е наред. Следващата стъпка е инспекция на кислородната маска и визьора. За двете няма смисъл, откакто от дълго време са отлетели. Опитва се да надуе жилетката си, с цел да не потъне, само че тя самата е раздрана.

Опитва се да открие нещо, с което да може да плава над водата, само че тогава осъзнава, че лявата му ръка не работи. Дясната е в положително здраве. В тъмното търси някакви остатъци от самолета, които да употребява за сал. Това също се оказва огромна тъга, изключително откакто няма по какъв начин да плува. Голямата наслада е, че въпреки всичко има на какво да се закрепи. Тренировките дават резултат, само че постоянно са предписвани за хора, които могат да употребяват всички крака.

Никой не е мислил, че в миналото ще се наложи на водач да скочи с парашут при свръхзвукова скорост. В следствие се оказва, че и краката не действат вярно, единственото работещо знамение е дясната ръка, която също е с измъкнато рамо. За страдание частите от самолета не могат да плават с тяло върху тях. В този миг Удел стартира да се моли:

„ Ако можех, щях да събера ръцете си в молитва и да се поклоня. Това беше като среща с Бог. Исках да му кажа, че нуждая се от помощ. “

И помощта идва, този път под формата на надуваема лодка от самолета. Последните сили и последната борба могат да накарат всеки човек да направи чудеса. Веднъж настанен в дребния сол, водачът се пробва да изпъне колената, само че се оказва, че единият крайник е прегънат в коляното на 90 градуса, само че не в вярната посока. Със хубавичко си ръка съумява да реалокира другия крайник по този начин, че да може най-малко да е вътре.

Левият гален е извърнат на 90 градуса. Удел си спомня, че е на практика пластелиново дребосъче и даже не може да си показа по какъв начин краката му са останали закрепени на тялото. Освен краката и счупената ръка, всички останали проблеми са търпими. В дребното салче има вода за пиянство, само че след всичко претърпяно, тя се усеща като пясък. Друг проблем е, че долната част също би трябвало да бъде надута ръчно, защото формата е като поничка и действително без спомагателния въздух, половината от бедстващия ще продължи да е във водата.

Самата процедура е като надуването на дюшек за плаж, само че тогава идва още една изненада. Лицето също е засегнато и на пипане наподобява на паница със спагети, в сравнение с човешки облик. Устните са деформирани, някои от кръвоносните съдове по лицето са пукнати и целият е издут. Единственият метод да стартира да вкарва въздух е благодарение на зъбите, които да стискат, до момента в който дробовете работят изключително след претърпяното. Процепът в устата се запълва с три пръста от хубавичко ръка. Как се надува избавителен сал след такова рухване? Удел споделя, че това прекарване е като надуеш хиляда балона един след различен и без никаква повичка.

След приключването и на тази фаза от оцеляването, потърпевшият може да се отпусне, само че тук идва нов проблем, в случай че заспи, може и в никакъв случай повече да не се разсъни.

По това време останалите три F-15 са открили, че аероплан за към 40 милиона $ е потопен в океана. Успяват да предадат доста тъкмо и местоположението на радарите и да слагат периметър от към 3.2 километра. Бреговата защита е на път, с цел да окаже помощ. Удел продължава да се чуди и какво се е случило с Денис. Прекараното време в това положение е към четири часа, преди да бъде открит.

Звукова вълна при свръхзвукова скорост

Надява се, че хеликоптерът няма да се приближи доста, тъй като в това положение може да бъде извърнат и да се удави. Нито един крак към този момент не работи вярно. Дори и изтеглянето към хеликоптера е изтезание, тъй като въздушната бликам от перките се изживява като удари от боксьор в тежка категория, който е свалил ръкавиците си и безмилостно постанова ребрата му. В хеликоптера има климатик, който пък ще добави още една сензация, стягането на цялото тяло от топлината, преди да стартира да се отпуска.

Откаран в най-близката болница, Удел ще се срещне с цялото незабавно поделение, което е извикало 20-30 лекаря, с изключение на дежурните и всички медицински  сестри. За секунди е останал без облекла, стартира прекосяването през всички рентгени. В този миг си спомня за съвета на майка му, че постоянно трябва  да бъде с чисто долни дрехи, тъй като не знае какви произшествия ще последват. Проблемът е, че даже то не е чисто.

Първият доктор минава с една диагноза – извадено коляно, строшен ляв гален, извадена лява ръка от рамото. Първата мисъл на летеца е, че ще му дадат анестезия, само че няма никакви такива – докторът влиза, хваща го за коляното и го стиска по този начин, че да се чуе изпукване. Пострадалият няма даже сили да се съпротивлява. Има единствено сили да крещи от болежка.

Същата процедура се повтаря и с глезена, като този път и отделителната система ще се задейства и ще освободи всякакво наличие. Удел признава, че в случай че е имал сили, безмилостно би блъснал своя врач, само че при натиска на ръката е подготвен да припадне. Прави го на драго сърце, когато потичат първите упойки в тялото.

В началото нямало по какъв начин да се употребява, тъй като няма да има гаранция, че всички елементи са наместени. Малко по-късно идва морфина и усмивката на лицето или най-малко това, което можем да назоваваме лице. След рухването, цялата му глава е с размерите на баскетболна топка и кръвоизливите са на всички места. Съпругата му се опасява да го допре, тъй като може да аргументи болежка. Освен това има няколко счупени ребра, още толкоз разместени и голяма синина на гърдите.

Задната част на десния прасец е откъсната, като че ли някой се е опитвал да отскубне парчето месо. Пациентът остава с доста противен и бездънен белег до края на живота си. Ръцете са минали от сини в чисто черни, дружно с други охлузвания и рани. Едва след няколко часа ще разбере, че вторият водач – Уайт не е имал толкоз огромен триумф. Той е умрял при катапултирането и тялото му не е издържало на силата. Той оставя жена и две деца.

Морфинът се усилва като доза, само че идва с дефекти – стартира да сънува и да си показва по какъв начин пада още веднъж. В дрямка се стяга още веднъж и изважда коляното си от ябълката. Разбира тази детайлност, когато е изместен след три дни във военна болница и се постанова да смъкват гипса и да повторят интервенцията. По време на цялото лекуване ще го изкара още три пъти. Лекарите слагат два титаниеви пирона, които краткотрайно да оказват помощ за лекуването и да го обездвижат най-малко за месец.

Направени са към четири интервенции, добавени са още 6 пирона във всеки крайник. Лекарите не са безапелационни, че въобще ще може да се качи на аероплан. На своя 32 рожден ден през 1995 година ще направи своята първа стъпка – към 2 месеца след случая. Месеци наред ще продължава да се възвръща, като в режима включва каране на колело, повдигане на тежести и плуване.

Процедурата му лишава към 10 часа дневно. След 6 месеца е подготвен да опитва летенето – лекарите остават скептични до последния ден. Необходими са още доста проби и през февруари 1996 година Удел ще се качи на аероплан. Всяка последваща година ще бъде подлаган на най-различни проби, тъй като някои от раните няма да заздравеят в никакъв случай и пироните би трябвало да се наместват.