Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната

" Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има всеобщи гробове. " Бивша възпитаничка на канадски пансион за " превъзпитание " на деца от коренното население споделя пред АРД за ужасите, които е претърпяла.

Интернатът в канадския Камлупс, на чиято територия бяха открити останките на 215 деца

В изявление за АРД някогашна възпитаничка на подобен пансион споделя за мъченията и за болката, с която живеят оживелите.

АРД: Какво си спомняте от времето, прекарано в учебното заведение " Света Ана " (St. Anne`s Residential School) в канадския Форт Албъни?

Евелин Коркмаз: Като деца от коренното население бяхме принудително извеждани от фамилиите ни и затваряни в интернати за превъзпитание. Или както споделяха: с цел да заличат индианеца у нас. Смятаха ни за диваци. Постъпих в дома през 1969, когато бях 10-годишна. Останах там четири години и Господ ми е очевидец, че това несъмнено не бяха положителни хора: малтретираха ни, имаше полови похищения, душевен и физически тормоз.

Интернатът в Камлупс през 1970 година

И в този момент всичко това излиза на бял свят. Знаехме, че някои от съучениците ни просто изчезваха, а в този момент разбираме, че са били заравяни в двора на учебното заведение. Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има подобен всеобщ гроб. Призовах държавното управление да отдели средства, с цел да изровим нашите съученици и да им устроим същински погребения. Тогава фамилиите даже не са били осведомени. Представете си единствено: детето ви върви на учебно заведение и един ден просто не се прибира, без никакво пояснение. Коя майка може да го преживее?
Редакцията предлага
АРД: Когато разказвахте какво се случва в учебното заведение, някой вярваше ли ви?

Коркмаз: Не, споделяха, че всичко това е неистина. Никой не ни вярваше. Още по-голямо е разочарованието ни, че не получихме отговор от папа Франциск. В всеобщ гроб откриват телата на мъртви деца, най-малкото от които е едвам на 3 години. Сърцето ми се къса. Самата аз съм майка и баба и просто не мога да си показва какво им е на околните.

Папата би трябвало да поеме отговорността за този геноцид над коренното население на Канада. Тези християни, без значение дали са от Католическата, Англиканската или някоя друга черква, би трябвало да дават отговор за делата си. Само по този начин може да спечелва справедливостта.

АРД: Според Вас чия е виновността - на църквата или на страната, която е позволила всичко това?

Коркмаз: И двете страни са отговорни. Нашето държавно управление е давало пари на църквата, с цел да поддържа тези интернати. Говорим за държавни учебни заведения, основани от канадското държавно управление, а мисионерите са били преподаватели. Цели 10 години тези учебни заведения отказваха да ни обезпечат достъп до архивите си. Затова правосъдният развой струваше 3,2 милиона канадски $.

АРД: От какво се опасяват тези учебни заведения?

Коркмаз: От това, че ще установим да вземем за пример, че в моето учебно заведение е имало електрически стол. Никой не желае да повярва, че деца са били измъчвани по този метод. Но учебното заведение „ Света Ана “ беше едно от най-ужасните в цяла Канада.

АРД: Вярвате ли на премиера Трюдо, когато споделя, че е покъртен и че ще направи всичко, което е по силите му, с цел да обезпечи поддръжка? Или за Вас това са единствено празни думи?

Коркмаз: Нуждаем се от каузи. И в случай че в този момент нищо не се промени, думите му ще си останат единствено кухи изречения.

В памет на жертвите

АРД: Как оцеляхте в този пъкъл?

Коркмаз: Да издържи човек сходно нещо е доста мъчно. Но не ти остава друго, с изключение на да се опиташ да оцелееш. Щастлива съм, че през днешния ден мога да се боря за моя народ и за всички, които не са в положение да приказват на тази тематика поради непоносимата болежка. Такава контузия не отминава просто по този начин. Страданията не престават цялостен живот.

АРД: Каква роля играе всичко това през днешния ден за фамилиите от коренното население?

Коркмаз: Вкарваха ни в тези учебни заведения, с цел да не приказваме на нашия език, с цел да ни откъснат от нашите обичаи и нашата нематериалност. Трябваше да станем християни, а бяхме насилвани и унизени точно от християни. Мога да кажа единствено едно: това е срам за тях. И Канада би трябвало да упорства пред Ватикана да съобщи досиетата с информации, които е получавал от Канада. Там има данни за други вероятни всеобщи гробове и за електрически столове. Знаем, че е имало такива. С помощта на тази документи ще можем да го потвърдим. Още повече, че мисионерите са водили дневниците си доста педантично и са записвали всичко в тях.

*****

Вижте и тези видеа от архива ни:
Срамно леке в историята на ШвейцарияОтнетите деца на ГДР