Възход на крайната десница в Швеция: докъде ще стигне влиянието й?
Швеция наподобява устоя на националистическата тресчица, провокирана от миграционната рецесия в Европа. Предварителните резултати от изборите демонстрират, че левицата и десницата са на практика наедно, само че въпреки че крайната десница усъвършенства позициите си, което ще й даде огромно въздействие върху политиката на страната, тя не реализира предстоящите резултати, написа френският в. " Монд ", представен от Българска телеграфна агенция. По традиция министър председател става ръководителят на партията, събрала максимален брой гласове, само че новият политически пейзаж прави всевъзможни предвиждания сложни. През идващите седмици се чакат дълги договаряния.
Но макар че партията Шведски демократи реализира по-малко, в сравнение с в интервала 2010-2014 година, тя съумя да се наложи трайно в политическия спор и от нея ще зависи кой от двата блока ще ръководи. Дясната съпротива е решена да смъкна социалдемократите, само че с цел да има устойчиво болшинство, ще й се наложи да анулира " карантината ", която до момента пречеше на крайнодясната партия да получи непосредствено политическо въздействие. Стъпка, която може да се окаже рискована, поради че центристите и либералите са повтаряли нееднократно, че отхвърлят да подписват " договорка с дявола ". Седем от 10 последователи на консерваторите не желаят да чуват за подаване на ръка на крайната десница, отбелязва в. " Монд ".
От изключително значение за възможностите на лявоцентристите да сформират държавно управление е фактът, че Партията на зелените мина 4-процентовата преграда, спечелвайки 4,4 на 100 от гласовете, отбелязва английският в. " Гардиън ". Но новото държавно управление, което може да бъде формирано след седмици на договаряния, ще се нуждае или от съюз сред двата съществени блока на дясноцентристките и лявоцентристките партии, който на процедура е изключен, в случай че в блока се включи някогашната комунистическа Лява партия - или от помиряване с Шведските демократи. Това обаче може да даде на популистите право на глас при образуването на политиката, изключително във връзка с имиграцията.
През последните години, след финансовата рецесия през 2008 година и бежанската рецесия през 2015 година, крайнодесните партии в Западна Европа реализираха обилни триумфи за сметка на одобрените политически партии и към този момент вземат участие в държавните управления на Италия, Австрия, Норвегия и Финландия. " Традиционните партии не съумяха да отговорят на съществуващото възприятие на неодобрение ", декларира Магнус Бльомгрен от Университета на град Умео, представен от в. " Гардиън ". " Това неодобрение може да не е обвързвано директно с безработицата или стопанската система, а да съставлява просто загуба на доверие в политическата система. Швеция не е неповторима в това отношение ", акцентира той.
Предизборната акция в Швеция беше извънредно поляризираща за страна, известна с търсенето на политически консенсус, отбелязва в. " Ню Йорк таймс ". Основните въпроси бяха и най-спорните - имиграцията, престъпността, обществената страна и, след изпълнено с горски пожари лято, околната среда.
Изборите бяха и измежду най-внимателно следените от чужбина в актуалната шведска история. Особен интерес предизвикваше представянето на Шведските демократи, поради възхода на антиимиграционни партии в страни като Германия, Италия и Австрия. В събота министър председателят Стефан Льовен предизвести гласоподавателите да не гласоподават за партия, която той дефинира като расистка, давайки й политическо въздействие.
Резултатите от изборите бяха сходни на неотдавнашните избори в Европа - спад на поддръжката за обичайните партии и напредък на екстремистките партии и еколозите. В Швеция това докара до въпроси дали водещите партии ще изпълнят обещанията си да не се спогаждат с Шведските демократи, изключително по значими въпроси като бюджета.
Но макар че партията Шведски демократи реализира по-малко, в сравнение с в интервала 2010-2014 година, тя съумя да се наложи трайно в политическия спор и от нея ще зависи кой от двата блока ще ръководи. Дясната съпротива е решена да смъкна социалдемократите, само че с цел да има устойчиво болшинство, ще й се наложи да анулира " карантината ", която до момента пречеше на крайнодясната партия да получи непосредствено политическо въздействие. Стъпка, която може да се окаже рискована, поради че центристите и либералите са повтаряли нееднократно, че отхвърлят да подписват " договорка с дявола ". Седем от 10 последователи на консерваторите не желаят да чуват за подаване на ръка на крайната десница, отбелязва в. " Монд ".
От изключително значение за възможностите на лявоцентристите да сформират държавно управление е фактът, че Партията на зелените мина 4-процентовата преграда, спечелвайки 4,4 на 100 от гласовете, отбелязва английският в. " Гардиън ". Но новото държавно управление, което може да бъде формирано след седмици на договаряния, ще се нуждае или от съюз сред двата съществени блока на дясноцентристките и лявоцентристките партии, който на процедура е изключен, в случай че в блока се включи някогашната комунистическа Лява партия - или от помиряване с Шведските демократи. Това обаче може да даде на популистите право на глас при образуването на политиката, изключително във връзка с имиграцията.
През последните години, след финансовата рецесия през 2008 година и бежанската рецесия през 2015 година, крайнодесните партии в Западна Европа реализираха обилни триумфи за сметка на одобрените политически партии и към този момент вземат участие в държавните управления на Италия, Австрия, Норвегия и Финландия. " Традиционните партии не съумяха да отговорят на съществуващото възприятие на неодобрение ", декларира Магнус Бльомгрен от Университета на град Умео, представен от в. " Гардиън ". " Това неодобрение може да не е обвързвано директно с безработицата или стопанската система, а да съставлява просто загуба на доверие в политическата система. Швеция не е неповторима в това отношение ", акцентира той.
Предизборната акция в Швеция беше извънредно поляризираща за страна, известна с търсенето на политически консенсус, отбелязва в. " Ню Йорк таймс ". Основните въпроси бяха и най-спорните - имиграцията, престъпността, обществената страна и, след изпълнено с горски пожари лято, околната среда.
Изборите бяха и измежду най-внимателно следените от чужбина в актуалната шведска история. Особен интерес предизвикваше представянето на Шведските демократи, поради възхода на антиимиграционни партии в страни като Германия, Италия и Австрия. В събота министър председателят Стефан Льовен предизвести гласоподавателите да не гласоподават за партия, която той дефинира като расистка, давайки й политическо въздействие.
Резултатите от изборите бяха сходни на неотдавнашните избори в Европа - спад на поддръжката за обичайните партии и напредък на екстремистките партии и еколозите. В Швеция това докара до въпроси дали водещите партии ще изпълнят обещанията си да не се спогаждат с Шведските демократи, изключително по значими въпроси като бюджета.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ