![[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Увеличаване Преглед](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3337889.jpg)
Възходът на енергийните цени
[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Новата действителност за енергетиката
Дефицити и бъдеще
2 ное 2018
Седем страни от Европейски Съюз купуват по-евтин съветски газ от България
В основата на по-изгодните цени от " Газпром " по всичко наподобява стои достъпът до различни източници
29 окт 2018
Енергетиката - в очакване на огромната промяна
Общите доходи на водещите 30 сдружения се усилват. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа сила и природен газ
27 окт 2018
Бавното задушаване на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "
Внезапният скок на въглеродните квоти заплашва да убие въглищни централи и да удари тежката промишленост.
26 окт 2018
Gеneral Electric и Siemens подписаха енергийни съглашения в Ирак
Американската и немската група се конкурират за контракти за милиарди в Близкия изток
23 окт 2018
АЕЦ " Козлодуй " ще печели до 30 млн. лева на година от потреблението на остарял ротор за " Белене "
Прехвърлянето на ротора от НЕК към атомната централа се точи от години
18 окт 2018
Енергийната борса спря поради хипервисоки цени на тока
Това е невиждан случай и идва след сигнали за операции през последните седмици. Основният продавач е държавната НЕК
10 окт 2018 Измамното успокоение в енергетиката през последните три години в композиция с умерения стопански напредък съумя да изтрие спомените за поскъпващите ток, парно и природен газ. Но през днешния ден обстановката към този момент е друга. Още идващия месец потребителите ще усетят тежестта на решенията на Комисията за енергийно и водно контролиране, с които на няколко пъти бяха нараснали цените на топлофикациите и " Булгаргаз ". Поскъпването ще продължи и през новата година, когато неизбежно ще има и значителен скок в цената на електрическата енергия.
Сигналите за това са налице от няколко месеца - все по-високи цени на петрола и въглищата, рекордни стойности на въглеродните излъчвания и доста повишаване при борсовите покупко-продажби с електрическа енергия освен у нас, а и в цяла Европа. Икономиката на Европейски Съюз пораства, потреблението на сила и цените й - също.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Всичко това е маркирано и в последните отчети на Европейската комисия за пазарите на газ и електрическа енергия, които бяха оповестени в края на октомври и обгръщат второто тримесечие на 2018 година Данните в тях демонстрират общата картина на бранша в Европейски Съюз и разкриват съответните особености за България - към момента евтина сила от локалните лигнитни въглища и АЕЦ, само че и нереформиран бранш, който мъчно ще се оправи с новите провокации.
Всичко върви нагоре
Като цяло през второто тримесечие на 2018 година потреблението на електрическа енергия в Европейски Съюз нараства нищожно (с 0.3%) по отношение на растежа на Брутният вътрешен продукт, който е 2.1% на годишна база. В същото време обаче цените на тока, въглищата, природния газ и въглеродните квоти са доста по-високи.
Поскъпването на природния газ в западноевропейските хъбове и по-специално холандския TTF, който е най-големият в Европейски Съюз, е към 35% на годишна база. Това е подбудено от пониженото локално произвеждане и нараствания импорт. Причина за повишаването съгласно отчета на Еврокомисията са и растящите цени на различни енергоносители, като петрола и въглищата. За страни като България, чиито цени на газа са обвързани с петролен показател пък, тази взаимозависимост е още по-пряка, само че се отразява с няколко месеца забавяне. Точно по тази причина занапред е ясно, че на 1 януари 2019 година КЕВР ще би трябвало още веднъж да вдигне цените на " Булгаргаз ".
При въглищата повишаването на цените също е доста през тримесечието, само че тук повода е главно мощното световно търсене, изключително в Китай и Индия. За България обаче това е без изключително значение, защото ТЕЦ-овете тук работят с локални лигнитни въглища, чиито цени са контролирани и към момента относително ниски. Много по-важно за нас е повишаването при CO2 излъчванията, които към този момент са главен разход за държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". От към 7 евро за звук при започване на годината цената на квотите стигна 16 евро в края на юни, а през септември и октомври бе над 20 евро. Известно понижение се следи през последната седмица, като стойностите още веднъж са към 16 евро за звук, само че и това е задоволително високо равнище, с цел да оскъпи тока от всички въглищни централи в Европейски Съюз и изключително мощно замърсяващите като " Марица-изток 2 ".
Според еврокомисията поради тези цени на въглищата и нездравословните излъчвания множеството Топлоелектрическа централа към този момент са нерентабилни. Например при цени от над 20 евро на звук " Марица-изток 2 " ще би трябвало следващата година да даде 80% от приходите си за излъчвания. Все още обаче няма задоволително заместващи мощности, които да създават на конкурентни цени, и по тази причина тези централи ще продължат да работят, въпреки и на загуба. Което пък повдига въпроса за нужните промени в бранша и прехода към нисковъглеродна стопанска система. Проблемът на България е, че 40% от електрическата енергия идва точно от Топлоелектрическа централа и на процедура това произвеждане няма по какъв начин да се замести с други източници.
На този декор делът на ВЕИ през второто тримесечие в енергийния микс на Европейски Съюз е изчислен на 38%, което е връх. Но би трябвало да се има поради, че това се дължи на първо място на увеличеното произвеждане от Водноелектрическа централа заради дъждовната пролет и пълноводието на реките. У нас тази година водноелектрическите централи са произвели с над 50% повече ток от 2017 година
Токов удар
По-високите цени на енергоносителите и на нездравословните излъчвания с леко забавяне се отразяват и на електрическата енергия. Според изчисленията на Европейска комисия през второто тримесечие токът на борсата е поскъпнал с 18% на годишна база - до 44 евро/МВтч. Средните цени варират от 34 евро/МВтч за България до 60 евро/МВтч за Англия, като наклонността е тази разлика сред пазарите да става все по-малка. Показателно е, че цените на електрическата енергия на едро у нас се усилиха доста от средата на септември - с към 50%, достигайки междинни стойности от 50 евро за мегаватчас.
Въпреки това стойностите у нас остават под тези на западните пазари, където покупко-продажбите се подписват на равнища от към 60 евро/МВтч. Борсовите цени в България са по-ниски и от тези в прилежащите страни като Гърция, Сърбия и Македония, заради което има съществено нарастване на износа. По данни на Електроенергийния систематичен оператор от началото на годината до 28 октомври износът на ток е с над 36% повече по отношение на същия интервал на 2017 година
Цените на електрическата енергия на дребно за битови консуматори също порастват на всички места в Европейски Съюз, като междинната стойност е с 4.5% нагоре. За България, където цените се трансформират един път годишно (на 1 юли), разлика през второто тримесечие няма, само че от третото има приблизително нарастване с малко над 2%. Това задържане на цените обаче може да докара до натрупването на нови парични дефицити в бранша (непокритата загуба на НЕК и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " все още е над 1.5 милиарда лева.), които в даден миг ще би трябвало да бъдат покрити - най-вероятно през цената на тока. Евтино, само че докога?
Една от дребното ранглисти, в които не е неприятно да си на дъното, е тази с енергийни цени. В случая България е измежду най-евтините страни в Европейски Съюз от позиция на крайни цени за битовите и промишлените консуматори както при електрическата енергия, по този начин и при природния газ (виж картите). Това освен облекчава битовите консуматори, само че и дава известно конкурентно преимущество за бизнеса. Въпросът е какъв брой дълго могат да се задържат тези цени.
Според отчета за електрическия пазар на Европейска комисия, който употребява данни от Евростат, крайната цена на българския ток за бита с включени налози и такси е 9.83 евроцента за киловатчас. Това е най-ниската стойност в целия Европейски Съюз и е с цели 10% под идната - 10.96 евроцента/КВтч в Литва. За съпоставяне - в Румъния и Гърция семействата заплащат надлежно 14.15 и 15.82 евроцента за киловат. Най-скъпа е електрическата енергия на дребно в Германия и Дания - към 31 евроцента.
При тока за бизнеса обаче обстановката е много по-различна. За България цената за киловатчас без Данък добавена стойност и други възстановими такси е 7.42 евроцента. Това е с към 10% над цените в Швеция и Финландия и с към % над тези в Чехия. Близки, само че малко по-високи от нашите цени има в Словения, Унгария и Литва. Най-скъп за индустриалните консуматори е токът в Германия - 15.3 евроцента/КВтч.
На този декор разликите сред обособените пазари при природния газ са доста по-малки. Българските семейства дружно с тези в Словения, Унгария, Румъния и Латвия заплащат минимум - сред 3.35 и 3.87 евроцента/КВтч (средно 10.5 КВтч = 1 куб.м). Малко по-скъпо е в Чехия, Словакия, Полша, Литва, Естония, Люксембург и Англия. В Германия и Франция потребителите заплащат надлежно 6.06 и 7.55 евроцента/КВтч. А най-скъп е газът в Швеция - 11.31 евроцента.
При цените за индустриалните консуматори разликите са напряко незначителни. Най-ниска е цената във Англия (1.84 евроцента/КВтч), а най-висока - в Швеция (3.91 евроцента). За България цената е 2.04 евроцента и действително е втората най-ниска в Европейски Съюз. Но като се изключи Дания и Естония, всички останали цени на природния газ за бизнеса са сред 2.2 и 2.6 евроцента за киловатчас.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Новата действителност за енергетиката
Дефицити и бъдеще
2 ное 2018
Седем страни от Европейски Съюз купуват по-евтин съветски газ от България
В основата на по-изгодните цени от " Газпром " по всичко наподобява стои достъпът до различни източници
29 окт 2018
Енергетиката - в очакване на огромната промяна
Общите доходи на водещите 30 сдружения се усилват. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа сила и природен газ
27 окт 2018
Бавното задушаване на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "
Внезапният скок на въглеродните квоти заплашва да убие въглищни централи и да удари тежката промишленост.
26 окт 2018
Gеneral Electric и Siemens подписаха енергийни съглашения в Ирак
Американската и немската група се конкурират за контракти за милиарди в Близкия изток
23 окт 2018
АЕЦ " Козлодуй " ще печели до 30 млн. лева на година от потреблението на остарял ротор за " Белене "
Прехвърлянето на ротора от НЕК към атомната централа се точи от години
18 окт 2018
Енергийната борса спря поради хипервисоки цени на тока
Това е невиждан случай и идва след сигнали за операции през последните седмици. Основният продавач е държавната НЕК
10 окт 2018 Измамното успокоение в енергетиката през последните три години в композиция с умерения стопански напредък съумя да изтрие спомените за поскъпващите ток, парно и природен газ. Но през днешния ден обстановката към този момент е друга. Още идващия месец потребителите ще усетят тежестта на решенията на Комисията за енергийно и водно контролиране, с които на няколко пъти бяха нараснали цените на топлофикациите и " Булгаргаз ". Поскъпването ще продължи и през новата година, когато неизбежно ще има и значителен скок в цената на електрическата енергия.
Сигналите за това са налице от няколко месеца - все по-високи цени на петрола и въглищата, рекордни стойности на въглеродните излъчвания и доста повишаване при борсовите покупко-продажби с електрическа енергия освен у нас, а и в цяла Европа. Икономиката на Европейски Съюз пораства, потреблението на сила и цените й - също.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Всичко това е маркирано и в последните отчети на Европейската комисия за пазарите на газ и електрическа енергия, които бяха оповестени в края на октомври и обгръщат второто тримесечие на 2018 година Данните в тях демонстрират общата картина на бранша в Европейски Съюз и разкриват съответните особености за България - към момента евтина сила от локалните лигнитни въглища и АЕЦ, само че и нереформиран бранш, който мъчно ще се оправи с новите провокации.
Всичко върви нагоре
Като цяло през второто тримесечие на 2018 година потреблението на електрическа енергия в Европейски Съюз нараства нищожно (с 0.3%) по отношение на растежа на Брутният вътрешен продукт, който е 2.1% на годишна база. В същото време обаче цените на тока, въглищата, природния газ и въглеродните квоти са доста по-високи.
Поскъпването на природния газ в западноевропейските хъбове и по-специално холандския TTF, който е най-големият в Европейски Съюз, е към 35% на годишна база. Това е подбудено от пониженото локално произвеждане и нараствания импорт. Причина за повишаването съгласно отчета на Еврокомисията са и растящите цени на различни енергоносители, като петрола и въглищата. За страни като България, чиито цени на газа са обвързани с петролен показател пък, тази взаимозависимост е още по-пряка, само че се отразява с няколко месеца забавяне. Точно по тази причина занапред е ясно, че на 1 януари 2019 година КЕВР ще би трябвало още веднъж да вдигне цените на " Булгаргаз ".
При въглищата повишаването на цените също е доста през тримесечието, само че тук повода е главно мощното световно търсене, изключително в Китай и Индия. За България обаче това е без изключително значение, защото ТЕЦ-овете тук работят с локални лигнитни въглища, чиито цени са контролирани и към момента относително ниски. Много по-важно за нас е повишаването при CO2 излъчванията, които към този момент са главен разход за държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". От към 7 евро за звук при започване на годината цената на квотите стигна 16 евро в края на юни, а през септември и октомври бе над 20 евро. Известно понижение се следи през последната седмица, като стойностите още веднъж са към 16 евро за звук, само че и това е задоволително високо равнище, с цел да оскъпи тока от всички въглищни централи в Европейски Съюз и изключително мощно замърсяващите като " Марица-изток 2 ".
Според еврокомисията поради тези цени на въглищата и нездравословните излъчвания множеството Топлоелектрическа централа към този момент са нерентабилни. Например при цени от над 20 евро на звук " Марица-изток 2 " ще би трябвало следващата година да даде 80% от приходите си за излъчвания. Все още обаче няма задоволително заместващи мощности, които да създават на конкурентни цени, и по тази причина тези централи ще продължат да работят, въпреки и на загуба. Което пък повдига въпроса за нужните промени в бранша и прехода към нисковъглеродна стопанска система. Проблемът на България е, че 40% от електрическата енергия идва точно от Топлоелектрическа централа и на процедура това произвеждане няма по какъв начин да се замести с други източници.
На този декор делът на ВЕИ през второто тримесечие в енергийния микс на Европейски Съюз е изчислен на 38%, което е връх. Но би трябвало да се има поради, че това се дължи на първо място на увеличеното произвеждане от Водноелектрическа централа заради дъждовната пролет и пълноводието на реките. У нас тази година водноелектрическите централи са произвели с над 50% повече ток от 2017 година
Токов удар
По-високите цени на енергоносителите и на нездравословните излъчвания с леко забавяне се отразяват и на електрическата енергия. Според изчисленията на Европейска комисия през второто тримесечие токът на борсата е поскъпнал с 18% на годишна база - до 44 евро/МВтч. Средните цени варират от 34 евро/МВтч за България до 60 евро/МВтч за Англия, като наклонността е тази разлика сред пазарите да става все по-малка. Показателно е, че цените на електрическата енергия на едро у нас се усилиха доста от средата на септември - с към 50%, достигайки междинни стойности от 50 евро за мегаватчас.
Въпреки това стойностите у нас остават под тези на западните пазари, където покупко-продажбите се подписват на равнища от към 60 евро/МВтч. Борсовите цени в България са по-ниски и от тези в прилежащите страни като Гърция, Сърбия и Македония, заради което има съществено нарастване на износа. По данни на Електроенергийния систематичен оператор от началото на годината до 28 октомври износът на ток е с над 36% повече по отношение на същия интервал на 2017 година
Цените на електрическата енергия на дребно за битови консуматори също порастват на всички места в Европейски Съюз, като междинната стойност е с 4.5% нагоре. За България, където цените се трансформират един път годишно (на 1 юли), разлика през второто тримесечие няма, само че от третото има приблизително нарастване с малко над 2%. Това задържане на цените обаче може да докара до натрупването на нови парични дефицити в бранша (непокритата загуба на НЕК и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " все още е над 1.5 милиарда лева.), които в даден миг ще би трябвало да бъдат покрити - най-вероятно през цената на тока. Евтино, само че докога?
Една от дребното ранглисти, в които не е неприятно да си на дъното, е тази с енергийни цени. В случая България е измежду най-евтините страни в Европейски Съюз от позиция на крайни цени за битовите и промишлените консуматори както при електрическата енергия, по този начин и при природния газ (виж картите). Това освен облекчава битовите консуматори, само че и дава известно конкурентно преимущество за бизнеса. Въпросът е какъв брой дълго могат да се задържат тези цени.
Според отчета за електрическия пазар на Европейска комисия, който употребява данни от Евростат, крайната цена на българския ток за бита с включени налози и такси е 9.83 евроцента за киловатчас. Това е най-ниската стойност в целия Европейски Съюз и е с цели 10% под идната - 10.96 евроцента/КВтч в Литва. За съпоставяне - в Румъния и Гърция семействата заплащат надлежно 14.15 и 15.82 евроцента за киловат. Най-скъпа е електрическата енергия на дребно в Германия и Дания - към 31 евроцента.
При тока за бизнеса обаче обстановката е много по-различна. За България цената за киловатчас без Данък добавена стойност и други възстановими такси е 7.42 евроцента. Това е с към 10% над цените в Швеция и Финландия и с към % над тези в Чехия. Близки, само че малко по-високи от нашите цени има в Словения, Унгария и Литва. Най-скъп за индустриалните консуматори е токът в Германия - 15.3 евроцента/КВтч.
На този декор разликите сред обособените пазари при природния газ са доста по-малки. Българските семейства дружно с тези в Словения, Унгария, Румъния и Латвия заплащат минимум - сред 3.35 и 3.87 евроцента/КВтч (средно 10.5 КВтч = 1 куб.м). Малко по-скъпо е в Чехия, Словакия, Полша, Литва, Естония, Люксембург и Англия. В Германия и Франция потребителите заплащат надлежно 6.06 и 7.55 евроцента/КВтч. А най-скъп е газът в Швеция - 11.31 евроцента.
При цените за индустриалните консуматори разликите са напряко незначителни. Най-ниска е цената във Англия (1.84 евроцента/КВтч), а най-висока - в Швеция (3.91 евроцента). За България цената е 2.04 евроцента и действително е втората най-ниска в Европейски Съюз. Но като се изключи Дания и Естония, всички останали цени на природния газ за бизнеса са сред 2.2 и 2.6 евроцента за киловатчас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ