[Shutterstock] Колкото и разумно да бъдат смекчени рестрикциите, мощни процеси

[Shutterstock] Колкото и рационално да бъдат смекчени рестрикциите, мощни процеси ще забавят стопанските системи. Задачата за тези, които имат вяра в отворени пазари и лимитирано държавно управление, е да насочат силата за смяна в вярната посока. В доста инициативи 90% от постижимото е изцяло допустим резултат. В стопанската система обаче това е покруса и Китай демонстрира за какво. Държавата стартира да отпуска рестриктивните мерки в края на февруари и улиците към този момент не са пусти. Резултатът е стопанска система на 90%. По-добре е от цялостна обсада, само че е надалеч от естественото. А измежду изчезналите 10 % са значими аспекти на всекидневния живот. Пътуванията в метрото и вътрешните полети са намалели с една трета. Разходите на потребителите за неща като заведения за хранене са спаднали с 40%, а престоите в хотелите са единствено една трета от нормалното. Хората са натоварени с финансови усложнения и боязън от втора вълна на COVID-19. Фалитите се усилват, а безработицата съгласно източници от институциите е тройно по-висока - към 20%, по отношение на формалните данни.
Ако след изключителните положения богатият свят изтърпи своя лична версия на 90-процентовата стопанска система, животът ще бъде сложен най-малко до момента в който не бъде създадена ваксина или лекуване. Спад в Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати, идващ се до 10%, ще бъде най-големият от Втората международна война насам. Колкото повече страдалчество провокира COVID-19, толкоз по-сериозни и дълготрайни ще са най-вероятните обществени, стопански и политически последици.

По какъв метод ще се разхлабват рестриктивните мерки също ще дефинира мащаба на икономическите вреди. Например сметките за разноските против изгодите сочат, че учебните заведения би трябвало да бъдат отворени първи. Но колкото и рационално да бъдат смекчени рестрикциите, мощни процеси ще забавят стопанските системи.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като начало излизането от изключителното състояние е развой, а не събитие. Дори когато най-лошото е минало, случаите понижават постепенно. Месец откакто смъртните случаи в Италия доближиха пика си от към 900 дневно, дневният брой към момента е над 300. Докато вирусът продължава да е измежду хората, известно обществено разграничаване сигурно ще остане.

Втора причина е несигурността. И след края на блокадите няма да знаем доста неща за заболяването, в това число какви са вероятностите за втори пик, дали остава имунитет след преболедуване и какви са прогнозите за ваксина или лекуване. Това потиска тези, които се опасяват от заболяването. Дори до момента в който някои щати олекотяват общественото разграничаване, една трета от американците споделят, че не биха желали да посетят мол. Когато Германия разреши на дребни магазини да отворят предходната седмица, клиентите си останаха у дома. Датчаните под обсада са понижили разноските на семействата за пътешестване и забавление с 80%. Датски икономисти считат, че съседите им от Швеция, където нямаше тежки ограничаващи ограничения, също са понижили своите разноски с почти същия %.

Много бизнеси ще излязат от блокадите без задоволително средства, със усложнен счетоводен баланс и изправени пред ниско търсене. В изследване на Goldman Sachs съвсем две трети от притежателите на дребни бизнеси в Съединени американски щати са споделили, че парите им в брой ще свършат за по-малко от три месеца. Във Англия делът на търговски наематели, които изостават с заплащането на наема, се е нараснал с 30 процентни пункта. Тази седмица шефът на Boeing предизвести, че въздушните пътувания няма да доближат равнищата от 2019 година за две или три години. Инвестициите, които дават отговор жестоко на една четвърт от Брутният вътрешен продукт, ще спаднат освен с цел да се икономисват пари в брой, само че също тъй като рискът сега не може да бъде оценен (причина да мислим и че отскорошното възобновяване на фондовите пазари има слаби основи).

Компаниите, борещи се да не потънат, ще задълбочат финансовите страхове на хората. Над една трета от респондентите в Съединени американски щати са декларирали пред Pew Research, че в случай че изгубят основния си източник на приходи, спестяванията им, нови заеми или продажбата на активи няма да могат да ги задържат над водата за повече от три месеца. Тъй като най-засегнатите промишлености в 90-процентовата стопанска система наемат доста хора на ниски заплати, безработицата ще е висока, a инцидентната работа - сложна за намиране. Дори в този момент в петте най-големи стопански системи на Европа над 30 млн. служащи, или една пета от работната мощ, вземат участие в специфични схеми, при които страната заплаща заплатите им. Тези схеми могат да бъдат великодушни, само че никой не знае какъв брой ще продължат.

Икономиката също ще страда от дълготрайни белези. Компаниите, които се приспособяват към COVID-19, като орязват разноските и намират нови способи за работа, може да усилят продуктивността. Ако хората обаче се социализират по-малко, откакто блокадите се вдигнат или останат без работа за месеци наред, те ще се отдалечат от професионалните мрежи и може да изгубят умения. Американските безработни може да се изправят пред изгубено десетилетие. Правителствените схеми ще спасят бизнеси в краткосрочна вероятност, което е добре пристигнало. Но схемите, основани, с цел да запазят работни места, може в последна сметка да основат компании зомбита, които нито процъфтяват, нито банкрутират, а това би забавило преработването на работна ръка и капитал.

Колкото по-дълго светът би трябвало да издържи 90-процентова стопанска система, толкоз по-малко евентуално е стопанската система да се възвърне внезапно след края на пандемията. След испанския грип преди век и след SARS преди съвсем две десетилетия преобладаващото предпочитание на всички е било животът да се завърне към нормалността. Но нито един от двата вируса не е с подобен великански стопански резултат като COVID-19, а и упованията на жителите към държавните управления са били доста по-скромни през 1918, в сравнение с са сега.

Дълбока и дълга криза ще подклади яд, тъй като пандемията към този момент демонстрира неособено ласкателно отражение в огледалото за богатите общества. Лошо ръководените домове за възрастните хора, високата смъртност измежду малцинствата, спомагателните условия, които пречат на работещите дами, и изключително в Съединени американски щати - опазване на здравето, което е мъчно налично за доста хора, ще доведат до апели за промяна. По същия метод може да пристигна и убеждението, че върху елементарните хора е паднало непочтено задължение. Рискът да загубиш работата си е двойно по-висок за американците, изкарващи по-малко от 20 000 $ годишно, по отношение на някой с 80 000 $ годишно. Много ще зависи и от това какъв брой бързо могат бъдат наети в друга работа.

Масовото искане за смяна може да радикализира политиката по-бързо, в сравнение с след финансовата рецесия през 2007-2009. Задачата за тези, които имат вяра в отворени пазари и лимитирано държавно управление, е да насочат силата към верния вид смяна. Ако пандемията намали бариерите пред промени, тя ще предложи рядката опция да се преустрои публичният контракт по този начин, че да стане по-благоприятен за изключените до момента от обществото и да ореже малко крилете на тези, които през днешния ден се радват на привилегии посредством данъчната система, образованието и регулациите. Може би пандемията ще насърчи възприятие на национална и световна взаимност. Може би триумфът на страни като Германия и Тайван, които са се справили с заболяването с помощта на мощни институции, ще сътвори назидателен контрастност с други места, където шоумени популисти са прекарали времето си театрално и подигравайки се на непознатата експертиза.

И въпреки всичко всичко това може да се окаже самозалъгване. В идващите 18 месеца всички с някаква стратегия ще спорят, че пандемията потвърждава техните опорни точки. След 2007-2009 политиците не съумяха да се оправят с потребностите на елементарните хора и желанието за смяна докара до вълна от популизъм. 90-процентовата стопанска система заплашва да докара до още повече страдалчество от рецесията преди 10 години. Гневът, който тя ще провокира, може да зареди точно протекционизъм, ксенофобия и държавна интервенция в невиждани от десетилетия мащаби. Ако, както този вестник, това е резултат, който не бихте желали да приемете, значи е време да стартираме да се борим за нещо по-добро.