Щом като Сърбия не е в състояние да осигури лекарски

Щом като Сърбия не е в положение да обезпечи лекарски грижи на нашите сънародници, България би трябвало да вземе нещата в свои ръце. Това съобщи българинът доктор Валентин Янев, един от основателите на провалената от сръбските управляващи безплатна филантропична акция в Босилеград, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Д-р Янев бе един от тримата български лекари, които бяха арестувани и сплашени в прилежащата страна. На брифинга през днешния ден са били поканени за присъединяване представители на нашето външно министерство и на посолството на Сърбия в София, само че те не са се отзовали.

Това, което се случи с нас беше един тест, продължи доктор Янев. Това бе сюжет, неписан от нас, само че той се обърна против сценаристите си. Поводът бяхме ние, само че дано тук стане дума за нашите хора с Босилеград – 9 хиляди души постепенно измират в този край, няма кой да се погрижи за тях, ужасих се от това, което видях там, описа доктор Янев. Няма различен подобен регион в Сърбия - това население е оставено без профилирана здравна помощ не от през вчерашния ден, а от последните 20-30 години. И какво вършат тези хора – някои се избавят като отпътуват навътре в Сърбия, други идват в България, трети остават там и измират, разяснява той.

Ние с господин Иван Николов, ръководителят на КИЦ в Босилеград, взехме решение да стартираме с дребна стъпка в помощ на българите в този край. Затова тръгнахме с двама мои сътрудници, отидохме в Босилеград и се случи това, което вие към този момент знаете. Получи се доста добра съгласуваност на локалните управляващи, задейства се и локалната полиция по заповед от горната страна и те съумяха да провалят нашата филантропична задача, установи доктор Янев. Около 50-60 индивида, които бяха пристигнали за обзор, бяха възпрепятствани да получат лекарска консултация, сподели той. Бяхме упрекнати, че не съблюдаваме разпоредбите. Но през регламентираната процедура се минава, когато лекари отидат да преглеждат заболели за пари, а при нас всичко това бе безплатно. Затова за нас спънките, на които се натъкнахме, бяха необясними. Нямахме документи, подписи и печати по тази публична процедура, само че тя не важеше за нас, счита доктор Янев.

Сблъскахме се с оскърбление – бяхме изведени пред много хора, набутани в джипка и заведени на място за разпити, без повдигнати обвинявания. По-лошото бе, че на хората, пристигнали за обзор бяха изискани персоналните карти, с цел да бъде изработен лист и с цел да се види кой се е осмелил да отиде на обзор при български лекари. Това бе същинска полицейщина. Добре, че е една жена даде звук и отхвърли да си даде персоналните документи, което окуражи другите да последват образеца й, описа доктор Янев.

Щом като Сърбия не е в положение да обезпечи лекарски грижи на нашите сънародници, България би трябвало да вземе нещата в свои ръце, предложи той. Това би трябвало да стане в България, в градовете по границата, най-добре – в Кюстендил. Там може да се основат условия и организация нашите хора да бъдат преглеждани от време на време един или два пъти в седмицата, с финансиране от българската страна. Трябва да се вземе политическо решение за това, счита доктор Янев. Да се образува делегация от българското министерство на опазването на здравето, да отиде в Босилеград, да посети здравния център и да се срещнат българските управляващи с изискванията там. За да има ясни причини и да обезпечи за този център България здравна техника, лаборатория и това да се направи бързо и незабавно, оферират доктор Янев и съидейниците му. Трябва да има опция тези от лекарите, работещи в здравния дом в Босилеград и желаят да получат специализация и следдипломна подготовка в нашите бази, да могат да го създадат, да покачат своята подготвеност и опит. Това значи влизане на страната за решение на казуса, безапелационен бе доктор Янев. Ние като лекари не можем да се преборим със сръбската страна, това е въпрос на друго равнище, на съпричастност на България, счита той.

Сблъскахме се по време на нашето злополучно престояване в Босилеград и с персонални драми, за които просто не желая в този момент да приказвам, уточни доктор Янев.

Случилото се преля чашата, с което за следващ път се заплашва нашето население, което се топи заради липса на обучение и опазване на здравето, да не приказваме за сложното запазване на културната ни еднаквост, съобщи и Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център в Босилеград. Законите в едно общество се гласоподават не поради самите закони, а поради хората, продължи той. Ако те не благоприятстват хората, техния живот и тяхното здраве, толкоз по-зле за тези закони. Ние желаеме естествени условия за живот и работа, с тази цел за следващ път се обръщам към нашата общност България, с цел да запитат те своите политици, с цел да изпълнят те това, което за дали обещание на своите сънародници зад граница, означи Иван Николов. Особено на нас, българите, които сме на прага на изгубване, добави той.

При филантропични акции, здравна и фармацевтична помощ в Сърбия и при Милошевич и след него има двойни стандарти - политиката на Белград не се трансформира и през днешния ден, акцентира Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на българите в Сърбия.

Нямаме желание да повтаряме акцията, тъй като се убедихме, че резултатът ще бъде еднакъв, отговори доктор Янев на въпрос на медия. За да осъществяваме такава помощ Сърбия би трябвало да бъде отстранена – тогава ще има резултат и по тази причина предложихме тези три начинания, добави той. /БГНЕС