Самуил Петканов: Фалшива новина е информация, която не ми изнася
Що е то подправена вест и дезинформация? Какво значи да си цифрово образован и по какъв начин да създадем по този начин, че да не се удавим в морето от информация, наречено интернет? И още – кои въпроси публицистите пропуснаха да зададат на щаба и уцели ли той най-хубавия час за предоставяне на брифинг? На тези и още въпроси, в изявление за БГНЕС, с типичния си закачлив жанр дава отговор основателят на пародийния уебсайт " Не!Новините " и главен създател в него - Самуил Петканов.
Здравей, Самуиле, тематиката, за която ще беседваме е обвързвана с подправените вести. Що е то подправена вест и какво е твоето определение за нея?
Терминът " подправена вест " се наложи най-много около изборите в Щатите и значи " информация, която не ми изнася ". Информацията, която на някого не му изнася, бива определяна като подправена вест. Тя може да е истина или не, няма никакво значение. Когато е в ущърб на нечии ползи, разбирания и чувство за света, то тя автоматизирано за него става подправена вест.
Днес, когато има интернет, а една информация може да обиколи света за няколко секунди, от ден на ден и повече акцентираме на това по какъв начин подправените вести ръководят живота ни. Хората имат вяра на това, което желаят. Това е същинската народна власт. Фалшивите вести са в всекидневието ни, изключително в изискванията на зараза, в които се намираме сега.
Читателите по какъв начин могат да се предпазят от тях?
Единственият метод да се предпазите от подправените вести е да отидете високо в планината, да построите барака, да се запасите с алкохол. Също по този начин е добре да имате лък, с който да ловувате. По този метод ще се пандизите от външния свят и относително малко подправени вести ще доближават до вас. По някое време обаче алкохолът и самотата също могат да основават подправени вести.
Да черпиш информация от интернет е като да пиеш вода от пожарен кран, сподели преди време един публицист. Имаме ли нужната медийна просветеност и давим ли се в морето от информация?
Информационното море, което съставлява цифровата среда, не е нещо доста по-различно от това на останалите стандартни медии. Напоследък те, тъй като се съревновават с интернет и бързината там, постоянно прибягват до това да цитират статуси или пък някои непроверени неща. Журналистическите стандарти, колкото и случайни да са били те през годините, сега са най-ниски точно поради търсенето на скорост, както и поради това, че сензационността продава най-вече.
Защо толкоз доста хора, с положително обучение и знания в редица области, се подвеждат по подправени вести и даже ги споделят в обществените мрежи?
Много хора, когато са специалисти в дадена област, имат прекомерно високо самочувствие. Получава се така наречен резултат на Дънинг-Крюгер (бел. ред. - илюзорно предимство, изразяващо се в надценяване на личните познавателни способности). Той прави всекиго специалист в това, в което самият той има вяра, без значение дали информацията е вярна, дали е подплатена с данни, както и дали самите данни са правилни.
Обречени сме да не знаем нищо в миг, в който имаме най-вече информация.
Можем ли да назовем това професионално надменност и ти професионално надменен ли се в региона на медиите?
Аз съм нисокомерен, макар растежа си. Смятам, че всяко нещо, даже и прочувствено да съм повярвал в него и да съм го прегърнал като концепция, може да се окаже погрешно. Надявам се от ден на ден хора да схванат, че даже и да вярваш в нещо и да го намираш за 100% истина, отново може да се окаже неистина. Затова би трябвало да одобряваме всичко сериозно. Най-лесният образец е с илюзионист, който кара предмети да изчезват, само че постоянно зад сцената има някакъв трик или механизъм, който се е задействал. Очите ни обаче са видели нещо, което ни основава неверна визия и даже ни лъже.
Затова би трябвало да се опитаме да се съмняваме повече, даже и в нещата, в които имаме вяра. Нека се опитаме да оказваме помощ в обстановка като тази на всички, които са най-засегнати и най-застрашени. Същевременно да се опитаме и да оказваме помощ на ръководещите и щаба да имат по-нормална информация и да боравят с нея по-грамотно, тъй като те постоянно се подвеждат и то по много нефелен метод, което е тъжно.
Четем все по-малко, все по-бързо и съвсем в никакъв случай до дъно. Защо?
Причината е в пъклен многото информация. Дори и в този момент, когато всички са у дома и се заканваха да изгледат всички вероятни филми и да прочетат всички книги, дано се замислят какъв брой филми изгледаха и какъв брой книги прочетоха. Вече консумираме информация, както консумираме храна – бързо и без особена страст и размисъл. Просто скачаме от последваща на последваща.
Защо нямаше представител на " Не!Новините " на брифингите на щаба, с цел да задава същински значимите въпроси?
В самия щаб са представители на " Не!Новините ". Аз съм ги назначил и съм ги изпратил там. Виждате, че популацията, към този момент два месеца и няколко седмици от горната страна, се забавлява извънредно. Създаваме едно хубаво и положително въодушевление. Да, от време на време е ужасно, само че пък от време на време е смешно. Тази амалгама от страсти я подаряваме на цялото население.
Според теб, като медиен специалист, щабът съумя ли да уцели оптималния час за предоставяне на брифинг? Видяхме огромни съмнения – от 08:00 часа сутринта до 23:00 вечерта.
Аз се веселя, че брифингите са изненадващи. Тъкмо малко си се отпуснал и вероятно ще изгледаш цялостен филм, внезапно всичко е прекратено от щаба, който има информация за това, че повече няма да има брифинги. На идващия ден има още два брифинга за това, че в действителност предния ден не са се обяснили задоволително добре за какво няма да има брифинги.
Ако би трябвало с едно изречение да определиш медийната среда у нас, какво ще е то?
Каквото и да четете, четете " Не!Новините ", някои по-неграмотно списани.
Здравей, Самуиле, тематиката, за която ще беседваме е обвързвана с подправените вести. Що е то подправена вест и какво е твоето определение за нея?
Терминът " подправена вест " се наложи най-много около изборите в Щатите и значи " информация, която не ми изнася ". Информацията, която на някого не му изнася, бива определяна като подправена вест. Тя може да е истина или не, няма никакво значение. Когато е в ущърб на нечии ползи, разбирания и чувство за света, то тя автоматизирано за него става подправена вест.
Днес, когато има интернет, а една информация може да обиколи света за няколко секунди, от ден на ден и повече акцентираме на това по какъв начин подправените вести ръководят живота ни. Хората имат вяра на това, което желаят. Това е същинската народна власт. Фалшивите вести са в всекидневието ни, изключително в изискванията на зараза, в които се намираме сега.
Читателите по какъв начин могат да се предпазят от тях?
Единственият метод да се предпазите от подправените вести е да отидете високо в планината, да построите барака, да се запасите с алкохол. Също по този начин е добре да имате лък, с който да ловувате. По този метод ще се пандизите от външния свят и относително малко подправени вести ще доближават до вас. По някое време обаче алкохолът и самотата също могат да основават подправени вести.
Да черпиш информация от интернет е като да пиеш вода от пожарен кран, сподели преди време един публицист. Имаме ли нужната медийна просветеност и давим ли се в морето от информация?
Информационното море, което съставлява цифровата среда, не е нещо доста по-различно от това на останалите стандартни медии. Напоследък те, тъй като се съревновават с интернет и бързината там, постоянно прибягват до това да цитират статуси или пък някои непроверени неща. Журналистическите стандарти, колкото и случайни да са били те през годините, сега са най-ниски точно поради търсенето на скорост, както и поради това, че сензационността продава най-вече.
Защо толкоз доста хора, с положително обучение и знания в редица области, се подвеждат по подправени вести и даже ги споделят в обществените мрежи?
Много хора, когато са специалисти в дадена област, имат прекомерно високо самочувствие. Получава се така наречен резултат на Дънинг-Крюгер (бел. ред. - илюзорно предимство, изразяващо се в надценяване на личните познавателни способности). Той прави всекиго специалист в това, в което самият той има вяра, без значение дали информацията е вярна, дали е подплатена с данни, както и дали самите данни са правилни.
Обречени сме да не знаем нищо в миг, в който имаме най-вече информация.
Можем ли да назовем това професионално надменност и ти професионално надменен ли се в региона на медиите?
Аз съм нисокомерен, макар растежа си. Смятам, че всяко нещо, даже и прочувствено да съм повярвал в него и да съм го прегърнал като концепция, може да се окаже погрешно. Надявам се от ден на ден хора да схванат, че даже и да вярваш в нещо и да го намираш за 100% истина, отново може да се окаже неистина. Затова би трябвало да одобряваме всичко сериозно. Най-лесният образец е с илюзионист, който кара предмети да изчезват, само че постоянно зад сцената има някакъв трик или механизъм, който се е задействал. Очите ни обаче са видели нещо, което ни основава неверна визия и даже ни лъже.
Затова би трябвало да се опитаме да се съмняваме повече, даже и в нещата, в които имаме вяра. Нека се опитаме да оказваме помощ в обстановка като тази на всички, които са най-засегнати и най-застрашени. Същевременно да се опитаме и да оказваме помощ на ръководещите и щаба да имат по-нормална информация и да боравят с нея по-грамотно, тъй като те постоянно се подвеждат и то по много нефелен метод, което е тъжно.
Четем все по-малко, все по-бързо и съвсем в никакъв случай до дъно. Защо?
Причината е в пъклен многото информация. Дори и в този момент, когато всички са у дома и се заканваха да изгледат всички вероятни филми и да прочетат всички книги, дано се замислят какъв брой филми изгледаха и какъв брой книги прочетоха. Вече консумираме информация, както консумираме храна – бързо и без особена страст и размисъл. Просто скачаме от последваща на последваща.
Защо нямаше представител на " Не!Новините " на брифингите на щаба, с цел да задава същински значимите въпроси?
В самия щаб са представители на " Не!Новините ". Аз съм ги назначил и съм ги изпратил там. Виждате, че популацията, към този момент два месеца и няколко седмици от горната страна, се забавлява извънредно. Създаваме едно хубаво и положително въодушевление. Да, от време на време е ужасно, само че пък от време на време е смешно. Тази амалгама от страсти я подаряваме на цялото население.
Според теб, като медиен специалист, щабът съумя ли да уцели оптималния час за предоставяне на брифинг? Видяхме огромни съмнения – от 08:00 часа сутринта до 23:00 вечерта.
Аз се веселя, че брифингите са изненадващи. Тъкмо малко си се отпуснал и вероятно ще изгледаш цялостен филм, внезапно всичко е прекратено от щаба, който има информация за това, че повече няма да има брифинги. На идващия ден има още два брифинга за това, че в действителност предния ден не са се обяснили задоволително добре за какво няма да има брифинги.
Ако би трябвало с едно изречение да определиш медийната среда у нас, какво ще е то?
Каквото и да четете, четете " Не!Новините ", някои по-неграмотно списани.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ