Ще срещате този текст много пъти и в различни вариации.

Ще срещате този текст доста пъти и в разнообразни вариации. Все още ще го намирате в интернет пространството като „ достоверно " писмо от великия публицист Габриел Гарсия Маркес, сякаш написано в предсмъртните му часове. Много хора са дописвали тези редове, търсейки в сърцата си думи, които е по-удобно да кажеш от името на прочут човек, с цел да те чуят. Много преводачи са правили същото. Списание Осем ви показва достоверната импресия La Marioneta. Изпълнява я на испански вентрологът Джони Уелч. 
Ако за момент Бог не помни, че аз съм парцалена кукла и ми даде късче живот, евентуално не бих споделил всичко, което мисля, само че несъмнено бих помислил всичко, което споделям...Бих оценил нещата не съгласно това какъв брой костват, а съгласно това, какво значат те.Ще дремя малко, ще бленувам повече. Знам, че за всяка минута, когато затваряме очите си, губим шейсет секунди светлина.Щях да вървя, до момента в който другите се поклащат.Ще се събудя, когато другите спят.Ще чувам, когато другите приказват.Ще се насладя на един добър шоколадов сладолед.Ако Бог би ми подарил живо тяло, щях да се облека просто, да се хвърля под слънцето, да посрамвам под лъчите му освен тялото си, само че и душата си.Боже мой, в случай че имах сърце, щях да изпиша омразата си върху леда и щях да очаквам слънцето да изгрее. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а ария на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.С моите сълзи щях да напоявам розите, да чувствам болката на техните тръни и въплътената целувка на техните листенца… Боже мой, единствено в случай че имах един живот…Не бих разрешил нито един ден да мине, без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам.Бих убедил всяка жена или мъж, че са мои обичани и бих живял в обич с обич.Ще потвърдя на хората какъв брой неправилна е мисълта, че човек не се влюбва, когато остарее. Те не знаят, че човек остарява, когато престане да се влюбва. На едно дете бих дал крила и бих му разрешил да се научи по какъв начин да лети. Възрастните щяхда науча, че гибелта идва не със напреднала възраст, а със давност. Научих толкоз доста от вас, хората...Научих, че всеки желае да живее на върха на планината, без да осъзнава, че същинското благополучие е в метода, по който се изкачваме по ската.Научих, че когато новородено първо стиска пръста на татко си в дребния си пестник, той го е хванал вечно.Научих, че човек има право да гледа от горната страна надолу различен човек, единствено когато желае да му помогне да се изправи. Научих толкоз доста неща от теб, човеко, само че в последна сметка по-голямата част от тях няма да са ми от изгода, тъй като когато ме слагат в куфара, за жалост ще умра.